В момента Държавният фонд за гарантиране на вземанията покрива по 3 начислени, но неизплатени заплати, всяка до 1000 лв. Идеята е вече да се гарантират до 1200 лв.

Работодателителските организации остро се противопоставиха на промените. Това носи риск от неправомерно отношение към работниците и увеличаване на забавените заплати, смятат от Българската стопанска камара. Според КРИБ пък се създават предпоставки за умишлени фалити, като фирмите спрат да плащат.

Работодателите нарочно вещаят мрачни прогнози, защото се страхуват, че ако парите във фонда започнат да свършват, ще се върне осигурителната вноска от 0,1% за този риск, предупредиха пък от КНСБ. Тя бе премахната преди 2 г., за да се облекчи бизнесът в кризата.
Синдикатите дори настояват да се разширят правомощията на фонда и той да започне да покрива забавените заплати в предприятия в затруднено положение, преди те да изпаднат в неплатежоспособност.

С промяната целим да защитим интересите на работниците, когато има значително забавяне на процедурата по обявяване на фалит, обясни шефът на социалната комисия Корнелия Нинова, която е сред вносителите на законопроекта.
В проекта заради продължителните съдебни процедури се удължава от 6 на 12 месеца периодът, през който работодателят трябва да е осъществявал дейност преди датата на неплатежоспособност, за да могат работниците да ползват обезщетения от фонда.

Фондът за гарантиране на вземанията на работниците единствен в системата на държавното обществено осигуряване е на излишък, въпреки че от две години в него не постъпват никакви вноски. В момента той разполага с 220 млн. лв. Парите са вложени в държавни ценни книжа и годишно доходността от тях е 11 млн. лв. През миналата година обезщетения от фонда са получили едва 485 работници от 47 фирми. Общата сума е 826 000 лв., което означава, че средният размер на полученото обезщетение е 1702 лв.