Гледаме на 2021 година като историческа за интегрирането на страната ни към Единния европейски пазар ден напред. Изпълняваме проекта за пазарно обединение на българо-гръцка граница в съответствие с предвидения план. В момента се провеждат тестове на системите на страните по проекта - първо на регионално ниво, а след това ще бъдат проведени и тестове на общоевропейско ниво. Електроенергийния системен оператор (ЕСО) предвидил всички необходими ресурси за успешното стартиране на този важен за електроенергийния пазар проект. Въвеждането в реална работа на обединението е предвидено за 11 май, когато ще е първият ден на търговията в обединен режим. Дата е потвърдена от всички страни по проекта и е съгласувана на общоевропейско ниво. Това каза в интервю за 3е-news.net Ангелин Цачев, изпълнителен директор на ЕСО.

Той обясни, че предстои увеличение на междусистемните капацитети за обмен на електроенергия само със съседни страни-членки на ЕС, но при определени условия. Европейският регламент 943 от 2019 година за вътрешния пазар на електроенергия предвижда 70% минимален праг от преносния капацитет между търговските зони, като се спазват стандартите за безопасност и сигурна експлоатация на мрежата, както и на стандарта за сигурност при извънредни ситуации. Това изискване вменява на ЕСО задължението да гарантира недопускане на структурни претоварвания в електропреносната мрежа на България. Предотвратяването на проблеми от такъв характер ще бъде постигнато с пускането в експлоатация на вътрешните електропроводи 400kV със статут на проекти от общ европейски интерес между подстанции Марица изток и Пловдив, между Марица изток и ОРУ на ТЕЦ Марица изток -3, между Марица изток и Бургас и между Бургас и Варна.

Съществено увеличение на трансграничния преносен капацитет за обмен на електроенергия между България и Гърция се очаква след въвеждането в експлоатация на междусистемния електропровод 400kV между подстанция Марица изток в България и подстанция Неа Санта в Гърция, който в момента е в процес на изграждане.

Относно бъдещото сътрудничеството в енергийния сектор с Турция, Ангелин Цачев обясни, че от 2020 година се наблюдава тенденцията южната ни съседка от вносител на електроенергия да стане износител на електроенергия, след като преди 10 години турската електроенергийна система влезе в паралелна работа с обединената електроенергийна система на страните от Континентална Европа.

"В техния план за развитие на енергетиката до 2040 г. е заложено изграждането на голям брой нови електроцентрали с различни по вид първични енергоносители. Същевременно се очаква, увеличаване на дефицита на електроенергия в района на Западните Балкани. Това предполага пренос на значителни количества електроенергия по направлението изток-запад. Резултатите от направените изчисления показват необходимост от усилване на междусистемните връзки България - Турция. Според новия десетгодишен план от 2020 година на ENTSO-Е, в разработването на който ЕСО участва активно, се предвижда изграждане на още един междусистемен електропровод между България и Турция. Това ще доведе до повишаване на трансграничния капацитет между двете страни с над 500MW", подчерта изпълнителният директор на ЕСО.

3е-news.net

На въпрос как вижда развитието на електропреносната мрежа през следващите години, предвид плановете за поетапно въвеждане на ВЕИ и новата заявка за водородно бъдеще, Ангелин Цачев отговаря: "ЕСО като системен оператор не може да притежава пазарни активи (генериращи източници) и активи за балансиране. ЕСО развива преносната мрежа на база подадените искания за проучване на условията за присъединяване на обекти на клиенти, на оператори на разпределителните мрежи и на производители на електрическа енергия. Вземайки под внимание навлизането на все повече нови ВЕИ-мощностите и тенденцията за развитие на водородните инсталации, ние сме насочили плановете си към разширяване на електропреносната мрежа 110kV, което ще бъде съобразено с локацията на новите проекти. Най-ефективно е електроенергията да се потребява там, където се произвежда, но не винаги това може да се случи. В ЕСО сме създали ефективна вътрешна организация за присъединяване на нови енергийни обекти при стриктно изпълнение на действащите нормативни изисквания.

По отношение на развитието на водородната енергетика- все по-отчетливо се откроява възможността за комбиниране на генериращи модули с електролизерни инсталации за производство на водород . Водородът може да замести част от изкопаемите горива. Трябва обаче да бъде намерено решение на въпроса за безопасността при транспортирането и съхранението на водорода, което изисква специфична и скъпа инфраструктура. Последните разработки за преобразуването му във водородна паста дават надежда за разрешаване и на този проблем."

Относно офшорните вятърни паркове, които са хит в Европа, и дали такъв проект в Черно море би се вписал в плановете на ЕСО, Ангелин Цачев признава, че през последните години се наблюдава активност за проучване на техническия потенциал за производство на вятърна енергия в Черно море, включително и в български териториални води, с хоризонт след 2030 г., като особен интерес за офшорни вятърни паркови модули представлява крайбрежието пред Шабла и пред Обзор. "Очакванията за вятърния потенциал в Черно море са силно завишени, вероятно защото за референтни модели се ползват офшорните вятърни паркове в Балтийско море. Там вятърът е преобладаващо постоянен и вятърните модули работят със стабилна и прогнозируема генерация, наподобяваща тази на базовите електроцентрали. Опитът от вятърните паркове на сушата в района на Добрич - Каварна - Шабла показва, че у нас потенциалът на вятъра е променлив и най-голямата генерация обикновено е в часовия диапазон, в който няма голямо търсене на електроенергия. Необходимо е реално проучване на офшорния вятърен потенциал с подходящи технически средства и платформи в Черно море и коректна оценка на резултатите. Нормативно и технически няма пречки за присъединяване на офшорните вятърни паркови модули към електропреносната мрежа на ЕСО", обяснява Ангелин Цачев.