Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната е нараснал с 2,2 на сто през третото тримесечие на годината, а този на на ЕС - с 2,1 на сто спрямо предходните три месеца, съобщи днес Евростат. Ръстът е идентичен с отчетения през второто тримесечие.

В сравнение с третото тримесечие на 2020 г. БВП на еврозоната се е увеличил с 3,9 процента, а на ЕС - с 4,1 процента.

Австрия регистрира най-висок растеж на тримесечна основа /3,8 процента/, следвана от Франция /3 процента/ и Португалия /2,9 процента/. Най-нисък е бил растежът в Литва /0,0 процента/, а пред нея са Словакия и Румъния /по 0,4 процента/.

България е малко преди тях с растеж от 0,6 процента спрямо предходното тримесечие. За изминалата година страната ни регистрира устойчиво забавяне на ръста на БВП: 1,8 процента за четвъртото тримесечие на 2020 г.; 1,4 процента за първото тримесечие на 2021 г.; 0,8 процента за второто тримесечие на 2021 г.

Страните с най-голямо увеличение на БВП на годишна база са Хърватия /15,5 процента/, Гърция /13,4 процента/ и Ирландия /11,4 процента/. Най-нисък е ръстът в Словакия /1,3 процента/, а преди нея са Германия /2,6 процента/ и Испания /2,7 процента/. България на годишна основа отчита растеж от 4,6 процента.

Международният валутен фонд /МВФ/ вероятно ще намали прогнозата си за растежа в еврозоната поради продължаващия инфлационен натиск и страховете около варианта Омикрон, предупреди управляващият директор на фонда Кристалина Георгиева.

През октомври МВФ прогнозира ръст в еврозоната за 2022 г. от 4,3 процента, но вероятно този процент ще бъде намален, когато фондът излезе с новата си прогноза следващия месец, заяви Георгиева пред Си Ен Би Си. "Ще излезем вероятно с умерено понижение на прогнозата за растежа", посочи тя.

Продължаващите проблеми с доставките на суровини, високите цени на енергията и връщането на ограниченията в някои страни от еврозоната са сред най-сериозните опасения на фонда. Пандемията си остава риск номер едно за икономическия растеж, смята МВФ.