Преговарящите за ново правителство се спряха на 700 лв. минимална работна заплата (МРЗ). Служебният кабинет се качи до 710 лв. Синдикатите не падат под 760 лева. Работодателите не искат и да чуят за увеличение на универсалната, спусната, МРЗ - при днешните икономически условия.
Добрият тон в политическите преговори едва ли ще помогне много, червените линии сякаш са начертани, това ще се види в тристранния съвет съвсем скоро.
А Европейската комисия сигурно ще постанови минималното възнаграждение да е поне 50% от средната заплата (1543 лева за септември по данни на НСИ).
Когато дойде време за поредния годишен бюджет на държавата МРЗ е сред водещите поводи за дискусии, спорове, удари по масата, кавги, крясъци. Допълнително сол в раната тази година посипаха нестихващата здравна криза и инфлацията - и двете може да бъдат използвани като аргументи за увеличение на минималната заплата.
Намеси се и още един "дразнител" - Брюксел. Европейският парламент даде зелена светлина за преговори в ЕС по директивата за справедлива и адекватна МРЗ. Очаква се регулацията да бъде приета през второто полугодие на следващата година.
Синдикати и работодатели не спират да хвърлят в пространството цифри и становища, които, разбира се, са в противоположния спектър. Синдикатите, обяснимо, работят с цифри и трактовки, докато при работодателите няма стойности, има само становища защо цифрите на синдикатите не би трябвало да се приемат и защо аргументите им издишат.
Какво искат синдикатите
Синдикатите настояват МРЗ да бъде вдигната от 1 януари 2022 г. до 764 лв. (650 лв. за 2021 г.). Минимална заплата в момента получават 500 хил. трудещи се българи - по други оценки цели 750 000, и за да се премахне феномена "работещи бедни", КНСБ, които традиционно са по-гласовитият синдикат, предлага през следващите 4 г. МРЗ да расте с изпреварващ средната работна заплата ръст: към септември т.г. на годишна база НСИ отчете 14 процента ръст на средната работна заплата, а на МРЗ - едва 6,6 на сто.
Синдикатът настоява средната заплата да расте с 12-13 процента годишно, а минималната със 17 на сто. Така МРЗ ще застигне т.нар. заплата за издръжка; или "ако двама работещи възрастни в едно тричленно домакинство, каквото е вече за съжаление е българското семейство, получават МРЗ, то трябва тя да е 1200 лв. (на човек)", за да покрива това, което е необходимо за издръжката му".
КНСБ предупреди, че ако няма сериозно увеличение на МРЗ (предложените около 764 лева или поне близко до това) от 1 януари, КНСБ ще призове всички, които работят на МРЗ, на протестни стачни действия.
Какво обаче опонират от бизнеса
Работодателските организации са категорични, че тъй като МРЗ оказва натиск върху всички възнаграждения, увеличението в условията на криза ще се отрази крайно неблагоприятно върху пазара на труда и заетостта, особено в малките населени места и в микро- и малките предприятия. На последните заседания на тристранния съвет представителите на работодателите настояваха за замразяване на МРЗ до приемането на механизъм за нейното определяне.
Исканията на синдикатите са максималистични, не отговарят на икономическата реалност и биха довели до отрицателни последици, включително за синдикалните членове, категоричен е Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
При едни увеличени възнаграждения, било чрез неразумен ръст на минималната работна заплата или по друг начин, става така, че тези по-високи доходи са разходи за производителя, които трябва да се натрупат върху цената на произвежданите и продавани продукти и услуги, каза Васил Велев в интервю пред Dir.bg и 3eNews. Тоест, "увеличавайки възнагражденията, се увеличават цените на стоките и услугите. Това пък води до ново увеличаване на възнагражденията и така се продължава по инфлационната спирала нагоре. Затова и прекомерният ръст на доходите, колкото и да звучи неприятно, той действа като проинфлационна мярка. И трябва разумно да се прибягва до нея."
В позиция на Българската стопанска камара например се казва, че: "рязкото повишаване на размера на МРЗ ще създаде условия за повишаване на безработицата в малките и средни общини, където в условията на пандемия местните работодатели имат големи ограничения в своята дейност. Спазването на изискванията за въвеждане на нов, по-голям размер на МРЗ ще ги принуди да освобождават работници и служители. Това ще засегне предимно секторите туризъм, услуги и строителство, които са основна възможност за заетост на голяма част населението."
Как се определя МРЗ у нас
С една дума административно. Определя се с постановление на Министерски съвет с действие от първия ден на съответната година (вкл. минималната часова работна заплата). Според Наредбата за определяне на работната заплата от 1991 г. като се определя (фиксира) МРЗ трябва да се имат предвид потребностите на трудещите се и на техните семейства; стойността на живота и измененията в нея; общото равнище на работната заплата в страната; системата на социално подпомагане; равнището на живот на другите социални групи; икономическите фактори, вкл. изискванията за икономическото развитие на страната, равнището на производителността на труда и поддържането на целесъобразно равнище на заетостта.
В наредбата се казва също и че установената минимална заплата за страната може да се завишава при договарянето в отраслите, предприятията и организациите, но договорената не може да е по-ниска от установената с постановлението.
Минималната заплата се залага в средносрочната бюджетна прогноза, която не подлежи на обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тоест социалните партньори научават какво е решено и след това могат само да изразят своето недоволство, недоумение, несъгласие, "защото никой няма да си смени средносрочната бюджетна прогноза, заради нашето мърморене или заради нашите по-силни вопли", както се изрази в интервю пред economy.bg преди няколко години директорът в АИКБ доц. Теодор Дечев.
Как да (ще) се определя минималната заплата
Съвсем прясното становище на бизнеса е (пак от АИКБ - те са говорители на тази група социални партньори) да отпадне административното определяне на минималната работна заплата на национално равнище и замяната му с ежегодно договаряне между социалните партньори на минимални възнаграждения по икономически дейности и по квалификационни равнища и съответно отпадане на минималните осигурителни доходи. След като бъдат договорени по всички браншове минималните заплати, за минимална заплата за страната да се определя най-ниската договорена стойност по икономическа дейност, която да важи за икономическите дейности, в които няма браншови и синдикални структури и няма подписан КТД. Намеренията са да се активира колективното трудово договаряне по места, включително и на допълнителни условия. Ще видим по-долу, че това го има и в проектодирективата на ЕС, и в регламентите на МОТ.
Синдикатите се обръщат към проектодирективата на ЕС, която предвижда най-ниското възнаграждение във всяка страна членка да се определя чрез двоен праг - 50 процента от средната заплата и 60% от така наречената медианна заплата за страната (за проектодирективата по-подробно по-надолу в текста).
Във формирането на средната работна заплата участват всички работни заплати и именно тя е по-важният измерител за България, а не медианната, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Ако минималната заплата расте изпреварващо, ще може медианната, която разделя на две целия пазар на труда, да мине още догодина заплатата за издръжка и да кажем, че са повече работещите, които имат заплата за издръжка в джоба си, обясни Димитров.
Официално 1543 е средната заплата по данни на НСИ за септември, 1533 през юли, но 1485 през август.
Както е известно от теорията на статистиката, медианата* е средната стойност на група числа, подредени по големина. Тя е числото, което е точно в средата, така че 50% от класираните числа са над и 50% - под нея.
Медианната работна заплата се взема автоматично като число, след като се разгледат от най-високото до най-ниското ниво на заплащане. Медианата разделя заплатите на два диапазона, докато във формирането на средната работна заплата участват всички работни заплати. А пазарът на труда в България е силно диференциран по отношение на заплатите. Най-ниската и най-високата заплата са в пъти повече, като съотношение, отколкото в Германия например, коментира пред БНР Димитров.
КНСБ смята, че само определянето на минималната заплата като съотношение 60% от медианната не върши работа, защото националните медиани са много различни и различията се предопределят от характера на разпределението на индивидуалните заплати (медианната заплата се изчислява единствено от индивидуални работни заплати) и степента на тяхната диференциация, включително позиционирането им спрямо средната и медианната заплата.
Из теорията
T. нap. cpeднa зaплaтa ce изчиcлявa нa бaзaтa нa вcичĸи cтoйнocти, ĸoитo ca нaд cpeднитe дoxoди и мoгaт дa пoвлияят нa peзyлтaтa. Зa дa пoлyчитe cpeднaтa зaплaтa тpябвa дa cъбepeтe вcичĸи зaплaти и дa ги paздeлитe нa тexния бpoй. Toвa чиcлo мoжe дa бъдe изĸpивeнo oт oтĸлoнeниятa пopaди cтoйнocти, ĸoитo ca мнoгo пo-виcoĸи или мнoгo пo-ниcĸи oт ocтaнaлитe. Aĸo вcичĸи cтoйнocти (в cлyчaя зaплaтитe) ce пoдpeдят пo гoлeминa, чиcлoтo, ĸoeтo ce нaмиpa в cpeдaтa, e мeдиaнaтa. Πo тoзи нaчин cтoйнocттa нa мeдиaнaтa нe ce влияe oт ĸpaйнocти, нo пoĸaзвa cpeдaтa, ĸoятo чecтo e и пo-peaлиcтичнaтa cтoйнocт.
Справка в НСИ показва, че за 2018 г. по икономически дейности при общо наети 2 349 355 лица, брутната часова заплата е 6.06 лева, медианата - 4.28 лева, а нетната часова заплата - 4.78 лева.
И така, според сметките на синдикалистите към средата на ноември съотношението на минималната заплата към средната е 42.8 на сто. За да стане 50 процента от средната, минималното възнаграждение трябва да е около 760 лева, каза наскоро Пламен Димитров. Той отбеляза, че у нас две трети от българите получават доходи, равни на средната работна заплата и по-малко от нея, а само една трета, равни на средната и повече от нея. В началото на годината обикновено съотношението на минималната към средната е по-високо, достигало е най-много до 45 на сто, в края на годината става по-ниско, тъй като средната расте. Обикновено се движи към 42-43 процента.
Работодателите заявяват, че МРЗ сега е по-висока от средния осигурителен доход в 10 сектора в икономиката, където "кризата ги е ударила толкова тежко, че и в момента са на загуба, така че няма такава възможност да се намали печалбата, за да се увеличи МРЗ", цитираното е от изказване пред БНТ наскоро на Васил Велев. "Тъй като печалба няма. Това ще доведе или до сив сектор, или до затваряне на цели предприятия."
Пред Dir.bg и 3eNews пък Велев предупреди за измамен ръст на средната заплата в частния сектор. Сега получателите на такава заплата са по-малко и заради това е ръстът. "На практика бяха съкратени нискоквалифицираните работници и служители при кризата. Но общите разходи за труд в индустрията са нараснали само с 1,7%. И тези, на практика същи, разходи за труд, като се разделят на по-малко хора, се получава измамен ръст на средната заплата."
Какво сега предлага ЕС да се уреди в закон за МРЗ
През октомври 2020 г. ЕК представи предложение за директива за подобряване на адекватността на минималните работни заплати в ЕС.
Съгласно проекта, който вече мина през социалната комисия на ЕП и по който ще се преговаря в Съвета на ЕС, държавите членки трябва да оценят и докладват дали законоустановените минимални работни заплати са достатъчни по размер, така че да осигуряват достойни условия на труд и живот и включват елементи като покупателна способност и равнище на бедност.
Държавите членки, в които МРЗ е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат законоустановени минимални работни заплати или да направят тези споразумения общоприложими. Колективното договаряне следва да бъде засилено в държавите, в които то обхваща по-малко от 80% от работниците.
Предупреждение от европейските синдикати
Европейската конфедерация на профсъюзите (The European Trade Union Confederation - ETUC) напомни на Европейската комисия, че Договорът за ЕС не позволява на ЕС да определя нива на заплащане. Това обаче не пречи на ЕС да предприеме действия за справяне с предизвикателствата, свързани с постигането на справедливи законови минимални заплати, като предотвратява експлоатационните условия на заетост и чрез насърчаване на колективното договаряне като справедливо условие за работа. Ето защо ETUC призовава Комисията да представи рамкова директива за гарантиране пълното участие на социалните партньори и настоява за:
1. прекратяване на практиката на несправедливи, ниски законоустановени минимални заплати, като предостави на този член Държавите не могат да определят своите законови минимални заплати под праг, който е едновременно 60% от медианната и 50% от средната заплата (на базата на националната брутна заплата за пълен работен ден);
2. прекратяване на нелоялни практики като работодателски удръжки от законоустановената минимална работна заплата, плащане на по-ниски от минималните ставки или клаузи, които изключват категории работници от защита;
3. прекратяване на практиките за разбиване на профсъюзите и изискване от държавите-членки да се споразумеят със социалните партньори за насърчаване на колективното договаряне, включително гаранция за достъп на синдикатите до работното място, подкрепена с права на признаване, представителство и защита.
4. прекратяване на държавното насърчаване на нелоялната конкуренция по отношение на заплатите чрез изменение на правилата за възлагане на обществени поръчки, така че компаниите, които отказват да се договарят или да изпълняват колективния договор, да бъдат възпрепятствани от държавни договори, плащания по оперативни програми, безвъзмездни средства и друга финансова подкрепа;
5. прекратяване на отрицателните съдебни решения чрез предоставяне на клауза за социален прогрес за защита на колективното договаряне и колективните трудови договори, автономията на социалните партньори и
6. прекратяване на заплахата за държавите-членки, които предоставят справедливи заплати чрез системи за колективно договаряне, като гарантират, че никога няма да бъдат задължени пряко или косвено от ЕС да въведат законова минимална работна заплата или други минимални заплати, които противоречат на колективните трудови договори.
Влиятелната организация е категорична, че подкрепата от ETUC за рамкова директива не е безусловна: ще следи резултатът от предложението в действителност да доведе до увеличаване на задължителните минимални заплати на държавите-членки до нива, които са подходящи, като се вземе предвид положението на работниците в заинтересованата държава-членка. Набляга се и на безусловната роля на социалните партньори и на тяхната автономия при колективното договаряне.
Как се определя МРЗ в страните от ЕС
В Европа преобладават два много различни подхода; ще опишем най-общо ситуацията, ползвайки разработка, поръчана от Международната организация на труда (МОТ), която намерихме на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика. Единият подход се основава на колективно договаряне, а другият - на нормативен процес. Въпреки това тези категории не са взаимноизключващи се и някои страни използват комбинация от няколко метода.
В някои страни, колективно договорени минимални заплати могат да бъдат определени на по-високи ставки от законоустановеното минимално трудово възнаграждение, докато в други страни, компетентният орган може да допълва дейността на социалните партньори и да определя минимални ставки на заплащане за определени категории работници, които се считат за уязвими. Във връзка с това Комитетът на експертите по Конвенция № 131 на МОТ за определяне на МРЗ подчертава, че страните са свободни да прилагат метод или методи по техен избор, при условие че се спазват останалите изисквания на документа, и по-специално задължението да съгласуват изцяло със социалните партньори създаването и прилагането на механизми за определяне на минималната работна заплата и, при необходимост, да им се позволи да участват пряко в прилагането на тази техника.
По отношение на критериите, прилагани при определяне и регулиране на минималните заплати, повечето страни от ЕС вземат предвид разпоредбите на Конвенция № 131 и прилагат комбинация от социални и икономически критерии. Тежестта на тези критерии варира значително в различните държави, като някои индексират минималната ставка на заплатите с конкретен фактор, а други дават свобода на компетентния орган да вземе решение.
В значителен брой държави от ЕС, законодателството предвижда определянето на нормативна минимална заплата, обикновено приложима на национално ниво. Такъв е случаят във Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Обединеното кралство и в повечето страни от Източна Европа, например Чехия, Латвия, Полша и Румъния. Като цяло, националната минимална работна заплата се определя от правителството или от компетентния орган след консултации със социалните партньори в рамките на институционализиран орган.
Колективно договорени минимални ставки на заплащане по традиция се срещат в скандинавските страни, като Дания, Финландия и Швеция, но също и в Австрия, Белгия, Германия и Италия. Тези държави разчитат на колективно договаряне, обикновено на секторно и/или на национално равнище, където се определят минималните ставки на заплащане. Въпреки това са налице изявени разлики между тези страни. Така например, в Дания, намесата на държавата в регулирането на колективното договаряне е сведено до минимум, докато в Белгия в законодателството е заложена рамка за колективно договаряне и представители на социалните партньори преговарят в рамките на съвместни комисии. Освен това в някои от тези държави като Финландия и Германия законодателството предвижда процедури за удължаване.
Голям брой от държави от ЕС прилагат по-ниски минимални ставки на заплащане за млади работници. Според информацията, предоставена от някои от тези страни, осигуряването на по-ниски минимални ставки на заплащане ще даде възможност за по-добро интегриране на тези категории работници на пазара на труда. Въпреки това режимите, прилагани в тази рамка, особено за младите работници, са по-скоро с широк обхват и предвиждат, в някои случаи, обширни намаления.
Експертният комитет към МОТ отбелязва, че "минималната работна заплата има за цел да осигури правно обвързваща насока за минималното допустимо ниво на заплатите, приложено на национално ниво, и то трябва следователно да отразява пряко и достоверно социалните и икономическите реалности в страната. Минимални заплати, които се поддържат на прекалено ниско равнище и не са свързани с променящите се показатели като инфлацията или са неразумно високи, като така застрашават финансовата устойчивост на предприятията или са неприложими на практика, са несправедливи и непродуктивни"
Конвенция № 131 не налага един метод за определяне, а по-скоро оставя на държавите членки да изготвят или прилагат метод или методи, които са адаптирани към условията и нуждите на страната. В тази връзка трябва да се припомни, че определянето на минималната работна заплата чрез колективни трудови договори е разрешено от Конвенция № 131, при условие че тези колективни споразумения са правно обвързващи.
*Медианата е средната стойност на група числа, подредени по големина. Тя е числото, което е точно в средата, така че 50% от класираните числа са над и 50% - под нея.
Пример
С цел да се намери медианата на 9 числа: 10, 12, 11, 15, 13, 35, 41, 23, 20, първо ги поставяме във възходящ ред, т.е. 10, 11, 12, 13, 15, 20, 23, 35, 41 - средният брой е 15: средното число е 15, като 4 числа са под 15 и 4 числа са над 15.
Ако има равен брой числа: 10, 11, 12, 13, 15, 20, 23, 35 - двете в средата (13 и 15) се събират (13 + 15 = 28) и след това общото число се разделя на 2 (28/2 = 14), което означава, че медианата в този случай е 14.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}