17-11-2017 20-11-2018

Чиста енергия: България попадна между чука и наковалнята

От една страна са договорените задължения към ЕС за амбициозен енергиен преход до 2050 г., а от друга - популярните сред обществото искания за достъпна енергия, вкл. с проекти за АЕЦ и пренос на газ

13:35 | 2 март 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 103 11746 Снимка: БТА

Декарбонизацията в България попадна между чука и наковалнята - от една страна, договорените задължения към ЕС за амбициозен енергиен преход до 2030 и 2050 г., и от друга, бавната демократизация и навлизане на ВЕИ технологиите и енергийната ефективност.

За да разработи ефективни политически мерки, българското правителство трябва да планира последователни стъпки за декарбонизация във всички икономически сектори, с предначертани годишни цели, основани на реални факти, като осигури възможност за непрекъснато проследяване и контрол. България може да постигне частично целите за декарбонизация на ЕС като процесът ще бъде много сложен за енергетиката и индустрията ни. Това са част от изводите, които могат да се направят от доклада "Ускоряване на енергийния преход в България: Пътна карта до 2050 г.", представен днес от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Това е от особено значение предвид недобрата съгласуваност между стратегическите документи на правителството (Националната програма за развитие до 2030 г., Националния план за възстановяване и устойчивост и Интегрирания национален план за енергетика и климат) досега и дългосрочните цели на ЕС за преход към нисковъглеродна икономика, уточняват от ЦИД.

Сегашният анализ начертава три нисковъглеродни пътеки за развитие на зеления преход в България с хоризонт 2050 г., като за целта използва иновативен инструмент за моделиране на сценарии за декарбонизация, наречен Калкулатор на ЕС. Той спомага за по-доброто обвързване на сложните интегрирани енергийни и климатични модели и практическите дилеми на политиците, които подготвят българската дългосрочна стратегия за декарбонизация.

Декарбонизацията на енергийния сектор е особено предизвикателство за България. Електроцентралите, използващи лигнитни въглища, генерират около 40% от електроенергията в страната и осигуряват заетост на повече от 43 000 работници. Тази зависимост ведно със субсидираното използване на дърва за огрев и въглища за отопление в жилищния сектор, както и целенасочената политика за подпомагане на предимно мащабни електрогенериращи мощности от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и изкуствено поддържаните ниски цени на електроенергията, затруднява демократизацията и по-широкото разпространение на ВЕИ проекти и енергийната ефективност в страната.

Извън енергийния сектор правителството трябва да предприеме много повече мерки за намаляване на емисиите парникови газове (ПГ) и стимулиране на икономиите на енергия. Това изисква разработването на последователна, дългосрочна стратегия за декарбонизация в съответствие с Европейския зелен пакт. Опитът от създаването на Интегрирания национален план за енергетика и климат (ИНПЕК) показва, че българската политика по отношение на декарбонизацията твърде бавно възприема и управлява прехода към чиста енергия.

Политическите стратези не са в състояние да дадат начален тласък в прокарването на ясен път, очертаващ прехода от използването на въглища към чиста енергия, да осигурят справедлив преход за засегнатите региони, нито да увеличат значително инвестициите във ВЕИ технологии. Така България попада между чука и наковалнята - от една страна, договорените задължения към ЕС за амбициозен енергиен преход до 2050 г., и от друга, популярните сред обществото искания за достъпна енергия, които са допълнително усложнени от продължаващото увлечение по мащабни проекти, като атомната електроцентрала "Белене" и газопровода "Турски поток".

За да разработи ефективни политически мерки, българското правителство трябва да планира последователни стъпки за декарбонизация във всички икономически сектори, с предначертани годишни цели, основани на реални факти, като осигури възможност за непрекъснато проследяване и контрол. Това е от особено значение предвид недобрата съгласуваност между стратегическите документи на правителството (Националната програма за развитие до 2030 г., Националния план за възстановяване и устойчивост и Интегрирания национален план за енергетика и климат) досега и дългосрочните цели на ЕС за преход към ниско-въглеродна икономика.

3e-news.net

ИЗБРАНО