Общият суверенен дълг на всички страни е достигал 98 процента от световния БВП през 2020 година, според януарския доклад на Международния валутен фонд (МВФ) за бюджетната политика, цитиран от ТАСС и Ройтерс.

Миналата година експертите от фонда очакваха общият дълг да достигне 101,5 на сто, а прогнозата им преди пандемията беше за 84 процента.

Освен това според доклада на МВФ миналата година международната финансова помощ от 14 трилиона долара е помогнала за спасяване на животи, а също така е отслабила въздействието на пандемията върху потреблението и производството.

Най-силно са се увеличили дефицитът и дългът в страните с развита икономика, следвани от страните с нововъзникващи пазарни икономики, страните със средно равнище на доходите и развиващите се страни с ниско равнище на доходите.

В страните с развита икономика по-високият дефицит отразява равномерно увеличаване на разходите и намаляване на доходите, докато в страните с нововъзникващи пазарни икономики със средно ниво на доходите и в развиващите се страни с ниско ниво на доходи средният растеж на дефицита в значителна степен се дължи на спада на доходите, предизвикан от забавянето на икономическата активност.

По оценка на МВФ в над 150 страни доходите на човек през 2021 година ще бъдат по-ниски от нивото през 2019 година. Очакваните общи загуби за производството от 2020 до 2025 година са 22 трилиона долара.

МВФ очаква за тази година растеж на световната икономика от 5,5 на сто.

Според експертите на фонда фискалната подкрепа ще бъде необходима, докато икономическото възстановяване не се задържи твърдо, уточнява Ройтерс.

През 2021 година общият дълг в света ще бъде 99,5 на сто от БВП спрямо 83,5 на сто през 2019 година.

Съвкупният дълг в страните от Г-20 се очаква да достигне 109 процента през тази година, а дългът в напредналите икономики - 124,9 на сто.

Бюджетният дефицит през 2021 година в света ще бъде 8,5 на сто, в страните от Г-20 - 9,4 на сто, а в напредналите икономики - 8,8 на сто.

Фондът призовава за фискална политика, която да позволи зелената, дигиталната и трансформация и инклузивното развитие. Това включва инвестиции в здравните системи, професионално обучение и субсидии за назначаване на служители. Експертите настояват за по-голяма данъчна справедливост и намаляване на разточителството.