Европейската комисия прие вчера пакет от предложения, за да направи, както започва прессъобщението й, политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, използването на земята, транспорта и данъчното облагане годни за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

Намаляването на емисиите от изброените дейности през следващото десетилетие е от решаващо значение Европа да стане първият в света климатично неутрален континент до 2050 г. и да превърне европейската зелена сделка в реалност, изтъква Еврокомисията.

Предложенията бяха публикувани след интензивни преговори в последния момент в централата на ЕС в Брюксел.

Ще отбележим някои от акцентите на зелените предложения, които се очаква коренно да трансформират европейската икономика и общество към справедливо, зелено и проспериращо бъдеще.

Търговията с емисии: премахват се безплатни квоти

Системата на ЕС за търговия с емисии (Emissions Trading System - ETS) поставя цена на въглерода и намалява лимитите в емисиите от определени икономически сектори всяка година. През последните 16 години механизмът успешно сви емисиите от производството на електроенергия и енергоемките индустрии с 42,8%. Комисията сега предложи още по-голямо намаляване на общата граница на емисиите и увеличи годишния си процент на редукция.

ЕК предлага също така постепенно да се премахнат квотите за безплатни емисии за авиацията и да се приведе в съответствие със световната схема за компенсиране и намаляване на въглерода за международната авиация (CORSIA) и да се включат за първи път емисиите от корабоплаването.

За да се преодолее липсата на намаляване на емисиите в автомобилния транспорт и сградите, е създадена отделна нова система за търговия с емисии за разпределение на горивата за автомобилни превозни средства.

Нужни са малко пояснения.

Европейската система ETS работи на принципа "ограничаване и търговия" (cap and trade). Определя се горна граница (ограничение, лимит) за общото количество определени парникови газове, които могат да се отделят от инсталациите, обхванати от системата. С времето ограничението се намалява, така че общите емисии да паднат.

Cap and trade е често срещан термин за държавна регулаторна програма (в случая на ЕС), предназначена да лимитира (ограничи) общото ниво на емисии особено на въглеродния диоксид в резултат на индустриална дейност.

В рамките на ограничението инсталациите купуват или получават квоти за емисии, които могат да търгуват помежду си при необходимост. Ограничението (лимитът) на общия брой квоти, които са на разположение, гарантира, че те имат стойност.

Година след година инсталацията трябва да предаде достатъчно квоти, за да покрие напълно своите емисии, в противен случай се налагат големи глоби. Ако дадена инсталация намали емисиите си, тя може да запази резервните квоти, за да покрие бъдещите си нужди, или да ги продаде на друга инсталация, на която са й нужни (изчерпала ги е).

Търговията носи гъвкавост, която гарантира намаляване на емисиите там, където това струва най-малко. Тежката (в смисъл на отрезвяваща) цена на въглерода също насърчава инвестициите в иновативни нисковъглеродни технологии.

Какво ще се промени при автомобилите

Необходима е комбинация от мерки за справяне с нарастващите емисии в автомобилния транспорт в допълнение към търговията с емисии, подчертава ЕК. По-строгите стандарти за емисии въглероден диоксид (CO2) за леки и лекотоварни автомобили ще ускорят прехода към мобилност с нулеви емисии, като изискването е средните емисии на нови автомобили да намалеят с 55% от 2030 г. и 100% от 2035 г. в сравнение с нивата от 2021 г.

В резултат на това всички нови автомобили, регистрирани от 2035 г., ще трябва са бъдат с нулеви емисии, разбирай електрически.

На практика с това предложение на ЕК, което ще се превърне в законодателно, се забранява продажбата на бензинови и дизелови автомобили, както и на хибридни технологии от 2035 г. Към момента само електрическите коли могат да отговорят на това изискване.

За да се гарантира, че водачите могат да зареждат автомобилите си в надеждна мрежа в цяла Европа, ревизираният Регламент за инфраструктурата на алтернативните горива ще изисква от държавите-членки да разширят капацитета за зареждане в съответствие с продажбите на автомобили с нулеви емисии и да инсталират пунктове за зареждане по магистралите: на всеки 60 километра за електрическо зареждане и на всеки 150 километра за зареждане с водород.

Реакцията на засегнатите не закъсня

Предложението на Брюксел емисиите на въглероден диоксид от новите автомобили да бъдат сведени до нула от 2035 година означава забрана на двигателите с вътрешно горене. Асоциацията на европейските автомобилни производители (Association des Constracteurs Europeens des Automobiles - ACEA) побърза да обяви, че забраната на една такава технология не е рационално решение на този етап. Според нея "всички опции, включително високоефективните двигатели с вътрешно горене, хибридите и водородните превозни средства, трябва да играят роля в прехода към климатична неутралност".

Авиацията и морският транспорт

Авиационните и морските горива причиняват значително замърсяване и за тях също се налагат специални действия в допълнение към търговията с емисии.

Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива (Alternative Fuels Infrastructure Regulation) изисква въздухоплавателните средства и корабите да имат достъп до чисто електричество в големите пристанища и летища.

Авиационната инициатива ReFuelEU ще задължи доставчиците на гориво да смесват горива, да снабдяват европейските летища със синтетични нисковъглеродни горива, известни като електронни горива.

Изискването за "смесване" ще принуди доставчиците да влагат поне 2% устойчиво авиационно гориво (Sustainable aviation fuel - SAF) в своя керосин от 2025 г., до 5% през 2030 г. и 63% през 2050 г.

SAF включва горива на биологична основа, получени от рециклирани отпадъци като използвано масло (олио) за готвене или други немаслени източници и - в много по-малък мащаб досега - синтетични или електронни горива на основата на водород.

Брюксел дава на авиопревозвачите по-голяма част нужните им разрешителни (квоти) за CO2, за да се съобразят (без да плащат) с пазара на въглерод, докато цената достигна рекордно високи стойности от над 58 евро на тон CO2 през тази година.

По същия начин морската инициатива FuelEU ще стимулира усвояването на устойчиви горива за плавателните съдове и технологии с нулеви емисии чрез определяне на максимален лимит на съдържанието на парникови газове в енергията, използвана от корабите, акостиращи на европейските пристанища.

Какво ще се прави със.. земята, горите, животните като замърсители

Регламентът за земеползването, горите и земеделието определя обща цел на ЕС за премахване на въглерод чрез "естествени мивки", равно на 310 милиона тона емисии CO2 до 2030 г. Националните цели ще изискват от държавите-членки да се грижат за и да разширяват своите "мивки" за въглерод, за да постигнат тази цел.

До 2035 г. ЕС трябва да се стреми да постигне климатична неутралност в земеползването, горското и селското стопанство, включително и емисиите от селскостопанска дейност, които не са CO2 (а метан), като тези от използването на торове и добитъка.

Стратегията за горите има за цел да подобри качеството, количеството и устойчивостта на горите в ЕС. Тя подкрепя лесовъдите и горската биоикономика, като същевременно държи производството и използването на биомаса устойчиви, запазвайки биологичното разнообразие. И заедно с това залага на план за засаждане на три милиарда дървета в цяла Европа до 2030 г.

И тук са нужни някои пояснения.

Учените са идентифицирали области на земята, които имат способността да поемат парниковите газове и да почистват въздуха около нас. Тези области са известни като "естествени мивки". Някои от тези естествени мивки са горска покривка (дървета, растителност), океани и почва до известна степен, като всички те имат способността да поемат въглероден диоксид. Всъщност почвата може да осигури и механизъм за отстраняване на метана. Дърветата и другите наземни растения абсорбират въглероден диоксид и служат като склад или "мивка" на въглерод. Горската биомаса натрупва въглерод през десетилетия и векове, което прави потенциала за натрупване на въглерод в горите голям. Горите предлагат възможност за прием на значителни количества допълнителен въглерод за относително кратки периоди от време. Тези пояснения прочетохме в edugreen.

Как да направим енергията по-чиста

ЕК изтъква, че производството и използването на енергия са източник на 75% от емисиите в ЕС, така че ускоряването на прехода към по-екологична енергийна система е от решаващо значение. Директивата за възобновяемата енергия ще постави повишена цел - до 2030 г. да произвеждаме 40% от нашата енергия от възобновяеми източници. Всички държави-членки ще допринесат за тази цел, като се предлагат конкретни цели за използването на възобновяема енергия в транспорта, отоплението и охлаждането, сградите и промишлеността.

За да отговорим както на нашите климатични, така и на екологични цели, държавите-членки трябва да разработят всякакви схеми за подпомагане на биоенергията по начин, който зачита "каскадния принцип" на използване на дървесната биомаса (без изгаряне на дървесна маса).

Какво представлява каскадният принцип. Каскадно използване на ресурси от биомаса, като дървесина и селскостопански продукти, означава ефективно използване на тези ресурси от гледна точка на потреблението на природни ресурси, материали и земя. На практика е принцип да се увеличи производителността и ефективното използване на оскъдни и ценни суровини.

Принципът на каскадно използване дава приоритет на употреби, носещи по-висока стойност, на повторното използване и рециклиране на продукти и суровини и насърчава използването на енергия само когато други опции започват да се изчерпват. Принципът конкретно дава приоритет на използването на материали от биомаса преди използването на енергия, тъй като изгарянето означава, че суровината се губи. Той също така дава приоритет на производството на енергия, съчетано със "съпътстващи продукти" като компост или хранителни вещества, пред производството само на енергия.

Отново към намаляване на енергоемкостта. За да намали общото потребление на енергия, за да намали емисиите и да се справи с енергийната бедност, Директивата за енергийна ефективност (Energy Efficiency Directive) ще постави по-амбициозна обвързваща годишна цел за намаляване на потреблението на енергия на ниво ЕС.

Директивата ще насочва как да се установява приносът на всяка държава и почти удвоява годишното задължение за икономия на енергия за държавите-членки. От публичния сектор ще се изисква да обновява 3% от сградите си всяка година, за да подтикне вълната за обновяване, да създаде работни места и да намали потреблението на енергия и разходите на данъкоплатците.

Зелените данъци върху енергията

Данъчната система за енергийни продукти трябва да защитава и подобрява единния пазар и да подкрепя зеления преход, като определя правилните стимули. Преразглеждането на Директивата за данъчното облагане на енергията (Energy Taxation Directive) предлага да се приведе в съответствие данъчното облагане на енергийните продукти с политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата, да се насърчават чисти технологии и премахване на остарелите изключения и намалени ставки, които в момента насърчават използването на изкопаеми горива.

Пара излиза от комините на ядрена централа в Белгия

Снимка: АP/БТА

Европейската комисия е категорична, че новите правила имат за цел да намалят вредното въздействие на конкуренцията с данъците върху енергията, като спомогнат за осигуряването на приходи за държавите-членки от зелени данъци, които са по-малко пагубни за растежа от данъците върху труда (както се казва в съобщението на ЕК).

Данъчната директива определя минимални данъци (косвени) в целия ЕС за електричество и горива, когато те се използват като моторни, авиационни горива или горива за отопление. Минималните размери на данъка варират в зависимост от вида гориво (бензин, керосин, газьол, природен, вкл. втечнен, газ) и тяхното използване. Когато се използва като гориво за отопление или в двигатели, селскостопански или строителни машини, се прилагат по-ниски минимални ставки, отколкото когато се горивата се използват като моторни гориво. Директивата пояснява, че държавите-членки имат широка свобода при определянето на данъците, регламентът изисква единствено косвените данъци да имат минималните размери.

Има и изключения, например държавите-членки могат да налагат данъци върху керосина (реактивно гориво) под минималната ставка за вътрешни полети и полети между държави-членки, които са сключили отделни двустранни споразумения.

Но авиацията например губи т.нар. изключения. Според плановете, които трябва да бъдат съгласувани от страните от ЕС, реактивното гориво ще се облага с данъци в съответствие с другите транспортни сектори, след поетапно въвеждане в продължение на 10 години, което ще позволи на авиационния сектор да се възстанови от въздействието на кризата с COVID-19. 

И тук отговорът на засегнатите не закъсня.

Международната асоциация за въздушен транспорт (International Air Transport Association, IATA) смята, че предложението за премахване на данъчните облекчения при полети в границите на ЕС е контрапродуктивно. Организацията изтъква, че авиацията е поела по пътя на декарбонизацията и не се нуждае от наказателни мерки като данъци, за да се промени.