Въвеждането на по-ниска ставка на ДДС за туризма е временен експеримент. Това стана ясно от думите на икономическия министър Емил Караниколов пред БНТ.

Намаляването на ДДС е шанс за по-високи печалби в заведенията и няма да доведе до поевтиняване на стоките и услугите предоставени от хотели, ресторанти и кафенета. В същото време мярката е риск за бюджета, коментира днес икономическият министър Емил Караниколов, който обяви, че разбира защо финансовият му колега Владислав Горанов е против намаляването на ДДС за туризма до 9 на сто.

"Работите на всички финансови министри и на финансовите директори е да пазят бюджетите на институциите - в случая, на финансовия министър да пази държавния резерв - негова работа е да има повече приходи и по-малко разходи", смята Караниколов.

Преди да бъде обявена пандемия и да започне рецесия, българското финансово министерство беше решило бюджетът да е балансиран, тоест приходите да са равни на разходите.

Над половината от получените приходи идват от данъци, а най-голяма тежест имат косвените и по-конкретно данъка върху добавената стойност, който осигурява близо половината от данъчните приходи. Към март вече има забавяне при събирането на приходи, но все още бюджетното салдо остава положително. ДДС допринася с близо 3 млрд. лева.

В случай, че се приеме предлаганата поправка за намаляване на 9% на ДДС за хотели, ресторанти и кафета, това би намалило данъка им с 55%, но в същото време заетите би трябвало да получават с 31% по-високи заплати. Не е ясно каква би била ползата при така направените изчисления.

Все пак икономическият министър видя в идеята и нещо положително - тя е опит да се тестват различни ставки на данъка.

"Това ще ни даде и много хубава информация, ако е за шест месеца или една година - как едно такова действие по отношение на ДДС ще повлияе на сектора, не очаквайте, че с това решение ще паднат цените", прогнозира Караниколов.

Икономисти не са толкова положително настроени към промяната.

"За бюджетът това със сигурност ще бъде голяма тежест, тъй като видяхме, че още на следващия ден след като беше обявено предложението веднага се появиха редица други сектори, които поискаха нещо подобно", казва Йалоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Спорен него промяната се прави на сляпо като липсват аргументи как тя би подпомогнала сектора без да навреди:

"ДДС по принцип е потребителски данък, което означава, че той не би трябвало да има отношение към финансите на една компания по начина по който се представя обаче тази мярка тази логика се обръща с главата надолу и се представя едва ли не като някаква подкрепа за бизнеса, което не би трябвало да е така."

Различното ДДС ще намали от една страна приходите в бюджета, но и ще създаде други трудности.

"Като цяло, идеята за диференцирани ставки беше отблъсквана години наред и правилно според мен, тъй като това би създало сериозни проблеми както по отношение на събираемостта на данъците, така и по отношение на цялостната структура на данъчната система", добавя Стайков.

Досегашният опит на европейските страни показва, че там където има различни ставки за ДДС или общата ставка на данъка е по-висока, или преките данъци са по-високи: тези върху доходите на хората и печалбите на фирмите.