И двете страни в дебатите "за" и "против" влизането на България в еврозоната имат своите аргументи и дебатите продължават. Това каза по време на Пловдивския икономически форум вицепремиерът Томислав Дончев.

Форумът се провежда вчера и днес в Пловдив и се организира от Делфийския икономически форум, Атина, и от Центъра за либерални стратегии в София.

Преди дни премиерът Бойко Борисов обяви, че до седмица България ще подаде документи за "чакалнята" на еврозоната.

По думите на Томислав Дончев от едната страна са: да не губим лева, който повече от век ни е крепил като държава, както и заплахите, че цените ще скочат двойно. От другата страна той посочи, че България така или иначе търпи голяма част от негативите да не може свободно да играе с валутния курс и не може да ползва фактори за репутация и доверие.

Най-големият аргумент "за", по думите му обаче е политически. България по географски принцип, бидейки в периферията на Европа, не може да бъде в политическата периферия, а трябва да бъде в ядрото, допълни вицепремиерът.

Отчетеният икономически растеж от 3-4 на сто за последните 4 години според Дончев не е достатъчен и не е максимумът. Според него процентът трябва да бъде около шест, но извън числата като важни фактори той посочи публичната инфраструктура, състоянието на администрацията, корупция, съдебна система, качество на работната сила, данъчно облагане. България е отворена икономика и много зависи от импорта, подчерта той и добави, че са важни и нематериалните фактори като социално-психологическите.

По отношение на образованието Томислав Дончев смята, че е важно да бъдат обхванати всички, които трябва да бъдат в клас, дуалната система да се превърне в държавна политика, да се подобри качеството на учебния процес и да се въведе дигитализацията. Запитан дали бюджетът на ЕС ще продължи да изпълнява функцията на инструмент на сближаване, Дончев отговори отрицателно. Според него основната причина за съществуването на кохезионната политика не е документално уредената благотворителност. По думите му това е инструмент, който има за цел да лобира, да уравнява дисбалансите, които има по дефиниция в Общия пазар.

Относно АЕЦ "Белене" вицепремиерът каза, че трябва да се вземе решение и посочи три възможни варианта - закупеното оборудване да остане като музеен експонат, да бъде продадено или да се използва по предназначение. Към момента експертите в сферата на ядрената енергетика са разделени по равно и имат своите солидни аргументи, но никой, по думите му не може да каже как ще изглежда пазарът на електроенергия след 20 години. Изходът е прозрачна процедура, където участието на държавата би могло да бъде максимум до размера на това, което тя вече притежава - площадка и реактори - без договори за дългосрочно изкупуване, без договори за разлика, без държавна гаранция, коментира Дончев.