17-11-2017 20-11-2018

Досега бяхме отличници по държавен дълг, но тръгваме надолу

Държавата се кани да харчи много повече до 2023-а

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

Досега бяхме отличници по държавен дълг, но тръгваме надолу

Държавата се кани да харчи много повече до 2023-а

18:01 | 22 октомври 2020

| Редактор : Александра Ангелова

15 1825 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

Дългът на България за 2019 г. е в размер на 24,212 млрд. лв. и се равнява на 20,2% от от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, което е спад в сравнение с 2018 година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналата година.

За сравнение, дългът на нашата страна през 2018 г. възлезе на 24,431 млрд. лв., или над 22,%3 от БВП. Тогава той намаля спрямо предишната 2017 г., когато беше чувствително висок - 25,3 на сто.

През 2016 г. дългът достигна до 29,3 на сто. Най-нисък дълг имаше през 2013 г. - 17,01 процента.

Dir.bg припомня, че в сравнение с другите страни от Европейския съюз България изпраща 2019-а на второ място с най-нисък дълг след Естония. След нас се нареждат Люксембург (22,1%), Чехия (30,8%) и Дания (33,2%).

Единадесет държави-членки имаха съотношения на дълга над 60% от БВП, като най-високи са регистрираните в Гърция (176,6%), Италия (134,8%), Португалия (117,7%), Белгия (98,6%), Франция (98,1%), Испания и Кипър (и двете 95,5%).

През миналата година институционален сектор "Държавно управление" отчита бюджетен излишък от 2,3 млрд. лева, или 1,9% от БВП, който стабилно расте през последните години. Само през 2015 г. секторът излезе на минус с 1,7 млрд. лв., а през 2014 г. отбеляза огромен дефицит от 4,5 млрд. лева.

В средносрочната си прогноза за периода 2021-2023 г. Министерството на финансите записа, че очаква през 2020 г. значително нарастване в нивото на дълга на сектор "Държавно управление" - до 30,1 млрд. лв. или 25,3% от БВП. Важно е да уточним, че увеличението на дълга в номинално изражение е резултат главно от успешното пласиране на двоен транш еврооблигации на международните капиталови пазари, всеки от които от по 1,25 млрд. евро и матуритет, съответно от 10 и 30 години, пласираните ДЦК на вътрешния пазар, както и усвояванията на средства по вече договорените държавни заеми от Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие към Съвета на Европа за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от ЕС.

В този контекст, освен очаквания ръст на дълга на сектора в номинално изражение, индикаторът дълг/БВП допълнително се повлиява неблагоприятно и от прогнозите за спад на БВП.

През следващия тригодишен период 2021-2023 г. допусканията за размера на дълга на сектор "Държавно управление" ще бъдат зависими главно от основните цели на фискалната политика, позицията на бюджетното салдо и перспективите за развитието на основните макроикономически индикатори, както и от развитието на епидемичната обстановка в страната и в глобален план. Прогнозите към момента очертават отрицателно бюджетно салдо през всяка една от разглежданите години, което повишава необходимостта от набавяне на ресурс от дългови източници през 2021-2023 година.

В следващите три години финансистите предвиждат темпът на нарастване на дълга на сектор "Държавно управление" да продължи, номинално и спрямо БВП, в диапазона от 27,5% през 2021 г. до 29,4% в края на 2023 г. (34,2 - 40,5 млрд. лв.).

ИЗБРАНО