Енергийният преход: Нулеви въглеродни емисии до 2050 г. ще струват до $173 трлн. инвестиции
Три четвърти от усилията за намаляване на вредните емисии през следващите девет години се падат на енергетиката
За постигането на нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г. ще са нужни до 173 трилиона долара инвестиции в енергийния преход. Равносметката е направена в новия енергиен доклад за 2021 г. (New Energy Outlook 2021) на BloombergNEF (BNEF), който разглежда дългосрочен сценарий за бъдещето на енергийната икономика. Според авторите на доклада, пътят до нулевите емисии остава все още несигурен.
Предлагат се и три различни сценария (зелен, червен и сив), като и при трите се постигат нулеви емисии, но са залага различен микс от технологии
Енергийният преход изисква много и значителни инвестиции като капиталът се измества от изкопаемите горива към чистата енергия и други климатични решения. Въпреки несигурността около общите разходи за всеки от посочените сценарии, от BNEF смятат, че инвестициите, отнасящи се за снабдяване с енергия и инфраструктура ще са от порядъка на между 92 и 173 трилиона долара през следващите 30 години. За да се постигне това, инвестициите на година трябва да се удвоят и да нараснат спрямо днешните 1,7 трилиона долара до средно между 3,1 трилиона и 5,8 трилиона долара през следващите три десетилетия.
"Капиталовите разходи, необходими за постигането на нетни нулеви емисии ще създадат огромни възможности за инвеститори, финансови институции и частния сектор и в същото време ще създадат много нови работни места в зелената икономика", казва Джон Мур, главен изпълнителен директор на BNEF.
Възобновяемата енергия в електрификацията са основата на прехода и трябва да се ускорят незабавно, а водородът, улавянето на въглерод и новите модулни ядрени централи са новите инструменти, които трябва да бъдат разработени и по възможност внедрени най-скоро, препоръчват авторите на доклада. Според тях, следващите 9 години ще бъдат от решаващо значение, за да излезем на нивото за ограничаване на повишението на температурите в съответствие с Парижкото споразумение за климата и ще изискват бързо удвояване на настоящите годишни инвестиции от 1,7 трлн. долара в енергийната система.
Основната част от анализа на BNEF визира изграждането на секторни бюджети за емисиите, така че преходът да бъде подреден, за да се постигне планираното нетно ниво през 2050 г. Съвкупно, те сочат, че емисиите, касаещи енергетиката трябва да спаднат с 30 % под нивото от 2019 г. до 2030 г. и със 75 % до 2040 г., за да може да достигне до нулево ниво през 2050 г. Само тогава ще се постига спад на повишението на температурата с 1,75 градуса (по Целзий) и намаляване с 3,2 % всяка година до 2050 г., което съответно води и до бързо обръщане на последните тенденции, според които емисиите нарастват с 0,9 % годишно от 2015 г. до 2020 г.
Енергийният сектор трябва да постигне най-голям напредък през следващото десетилетие, намалявайки емисиите с 57% от нивата от 2019 г. до 2030 г. , а след това с 89% до 2040 г. И все пак, всеки сектор на енергийната икономика трябва да намали рязко емисиите, за постигане на нетната нула.
Емисиите от автомобилния транспорт трябва да се понижат с 11% до 2030 г., след което да започнат да спадат по-бързо през 2030-те години, за да достигнат 80% под нивата от 2019 г. през 2040 г. За да се постигнат тези драстични понижения на емисиите в съответствие с дългосрочната траектория до нулеви нива през това десетилетие, технологиите, които вече съществуват и са налице трябва да бъдат пуснати и да са достъпни в търговската мрежа и да бъдат внедрени във всеки от секторите.
Повече от три четвърти от усилията за намаляване на вредните емисии през следващите девет години се падат на енергийния сектор и на по-бързото внедряване на вятърните и слънчеви мощности. Други 14% по-мако ще бъдат постигнати при по-голямо използване на електричеството в транспортния сектор, отоплението на сградите и осигуряването на нискотемпературна топлина в промишлеността. По-значителното рециклиране на стомана, алуминий и пластмаси води до спад от 2% в емисиите, по-голямата ефективност на сградите - с 0,5%, а нарастването на биоенергията за използването на устойчиво авиационно гориво и доставка - с още 2%. Този период също така изисква и увеличаване на новите технологии за по-съществена декарбонизация след 2030 г.
"Няма време за губене. Ако светът иска да постигне или да се доближи до средните нулеви нива до средата на века, то тогава трябва да ускорим внедряването на нисковъглеродните решения, които вече съществуват през това десетилетие. Това означава още повече вятърни мощности, слънчева енергия, батерии (системи за съхранение на енергия) и електрически превозни средства, а също така термопомпи за сградите, рециклиране, повече електроенергия в промишлеността, както и пренасочване на биогоривата към секторите на корабоплаването и авиацията", казва главният икономист на BNEF Себ Хенбест.
Според него, следващите етапи трябва да бъдат постигнати до 2030 г., за да може до средата на века да има средни нулеви емисии:
- Добавяне на 505 гигавата нова вятърна енергия всяка година до 2030 г. (5,2 пъти повече от 2020 г.)
- Добавяне на 455 гигавата слънчева енергия от фотоволтаични мощности всяка година до 2030 г. (3,2 пъти повече от 2020 г.)
- Добавяне на 245 гигаватчаса батерии всяка година до 2030 г. (26 пъти повече от 2020 г.)
- Добавяне на 35 милиона EV (електрически превозни средства) всяка година до 2030 г. (11 пъти повече от 2020 г.)
- Устойчивите авиационни горива съставляват 18% от тези при самолетите през 2030 г.
- Увеличаване на рециклирания обем от алуминий 67%, на стомана 44% и на пластмаси - 149% до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г.
- Разполагане на 18 милиона термопомпи всяка година до 2030 година
- Увеличаване на потреблението на електроенергия за отопление с по-ниска температура в промишлеността със 71% от нивата от 2019 г. до 2030 г.
- Намаляване на производството на електроенергия от въглища със 72% от нивата от 2019 г. до 2030 г. и изтегляне до около 70% или 1417 гигавата от мощностите на въглища до 2030 г.
В момента около 83% от първичната енергия е от изкопаеми горива, докато вятърната и слънчевата енергия от фотоволтаици представляват 1,3%. В Зеления сценарий на BNEF, който дава приоритет на чистото електричество и зеления водород, вятърът и слънчевата енергия нарастват до 15% от първичната енергия през 2030 г. и 70% през 2050 г. За разлика от тях изкопаемите горива намаляват с около 7% годишно и представляват само 10% на снабдяването до 2050 г.
В Червения сценарий, който дава приоритет на ядрената енергия за производството на водород, ядреното гориво съставлява значителните 66% от първичната енергия през 2050 г. в сравнение с 5% сега.
За разлика от това, сивият сценарий на BNEF, в който се залага на широкото използване на улавяне и съхранение на въглерод означава, че въглищата и газът продължават да се използват, изкопаемите горива намаляват само с 2% годишно, до 52% от доставките на първична енергия през 2050 г., а вятърът и фотоволтаичната енергия нарастват до 26 %.
Електрификацията играе голяма роля. При всички сценарии използването на електроенергия в промишлеността, транспорта и сградите увеличава дела си от общата крайна енергия до малко под 50% през 2050 г. от днешните 19%. В резултат на това, производството на електроенергия се изчислява на почти 62 200 тераватчаса до 2050 г. по сивия сценарий на BNEF - повече от два пъти спрямо това за 2019 г. Но в Зеления сценарий, където електроенергията също се използва за производство на големи количества водород, производството на електроенергия отново е два пъти по-голямо - над 121 500 тераватчаса, или приблизително 4,5 пъти нивото от 2019 г. Това се разделя между производството на зелен водород, за което отиват 49%, и 51% за директна консумация от икономиката на крайното потребление.
Намаляването на емисиите в енергийния сектор се дължи предимно на нови вятърни и слънчеви мощности, които осигуряват между 59% и 65% от съкращенията според сценариите на BNEF. Това изисква значителна стъпка напред. Докато първите 1000 гигавата вятърна и фотоволтаична енергия отнемаха двадесет години за достигане до нулеви емисии, според Зеления сценарий са необходими около 1400 гигавата възобновяеми източници средо, които могат да се използват всяка година през следващите три десетилетия.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}