От Франкфурт, като се мине през Лондон и се стигне до Вашингтон, борсови играчи и независими анализатори очакваха през последните две седмици с особен интерес една дума в изявленията на водещите централни банки: инфлация.

Инфлацията е резултат от уравнение с много променливи, но парите в обращение винаги са част от него. През последните месеци на пазарите трайно присъстват страхове, че се е натрупал огромен обем пари "в готовност", които с отварянето на икономиките и съживяването на потребителското търсене, биха могли да доведат до неконтролируема хиперинфлация.

Правителствата по света, повели битка за спасяване на икономиките си от колапс от шока, предизвикан от коронавируса, бяха принудени да отпечатат рекордни количества пари под различна форма.

Само през 2020 година САЩ са отпечатали 3,38 трилиона долара, което се равнява на 18 % от всички долари в обращение, а новият план на администрацията на президента Джо Байдън, утвърден по-рано този месец, ще увеличи с още 1,9 трилиона наличността на основната резервна валута в световната система.

В еврозоната държавната подкрепа се равнява на 8 % от брутния й вътрешен продукт (БВП) под формата на национални фискални мерки и на 19 % от БВП като мерки в подкрепа на ликвидността или общо над 3 трилиона евро. Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви миналата седмица, че през пролетните месеци предстои "значително разширяване" на програмата за 1,85 милиарда евро, чрез която инжектира пари във валутния съюз, а все още дори не е задействан възстановителният план на ЕС за 1,8 трилиона евро.

По оценки на американската банка ДжейПиМорган (JPMorgan) икономическите стимули в световен мащаб още преди плана на Байдън са се равнявали на 30 трилиона долара.

Същевременно хората, имали късмета доходите им да останат незасегнати от коронакризата, натрупаха значителни спестявания и се очаква с отпадането на ограниченията в един момент да започнат с широка ръка да харчат за стоки и услуги, достъпът до които през последната година бе блокиран заради пандемията.

Американските домакинства например са заделили близо 1,8 трилиона долара, а спестяванията в еврозоната са достигнали 17,3 % от разполагаемия доход на домакинствата през третото тримесечие на 2020 година. Макар и под рекорда от 24,6 %, поставен през предходното тримесечие, това е вторият най-висок показател, откакто се води тази статистика.

Инфлационни рискове и прогнози

Засега два фактора сдържат инфлацията - много икономически дейности все още са блокирани, а безработицата остава висока.

С разгръщането на третата вълна на пандемията и буксуващата ваксинационна кампания Европа засега изглежда все още далеч от това икономиката й да заработи с пълна сила и, съответно, да се изправи пред инфлационните рискове. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард миналата седмица повиши прогнозите за инфлацията, но очакваните равнища от 1,5 % за 2021 година и 1,2 % за 2022 година остават доста под целевото ниво на регулатора от малко под 2 %. В началото на годината, с паричната политика на пределите на възможностите си, анализатори предупреждаваха дори за реална опасност от дефлация. След няколко последователни месеца на спад на цените, през февруари годишната инфлация в ЕС и еврозоната все пак се е ускорила до съответно 1,3 % и 0,9 %, сочат най-новите данни на Евростат.

В България повишението на цените се задържа на ниво едва 0,2 % и Българската народна банка прогнозира по-рано този месец плавно ускоряване през първото и второто тримесечие заради евентуално поскъпване на храните и петролните продукти на международния пазар. Заради противоепидемичните мерки, които ще продължат да ограничават крайните потребителски разходи на домакинствата, обаче се очаква базисната инфлация да остане близо до отчетената в края на миналата година.

В сравнение с Европа за САЩ рискът изглежда значително по-висок на фона на далеч по-ефективното ваксиниране с поставени вече над 124,5 милиона дози и очакванията на Управлението за федерален резерв (УФР) за бързо възстановяване на икономиката с растеж от 6,5 % и скок на инфлацията до 2,4 % тази година. За американските икономисти това буди призрака на неконтролируемата инфлация, започнала в средата на 70-те години, която през 1980 година достига 13,5 %.

Тогавашният централен банкер Пол Волкър овладява инфлационната спирала с поредица повишения на водещите лихви, които обаче довеждат икономиката до рецесия, а самият Волкър става една от най-непопулярните обществени фигури в страната.

В сегашната ситуация този класически лек - повишаването на лихвите - не би могъл да се приложи без да се изложи на риск възстановяването от коронакризата. Затова УФР се ангажира да поддържа показателя на сегашните минимални равнища през идните три години. Според финансовия министър Джанет Йелън дори инфлационният натиск да се засили, това ще бъде сравнително краткотрайна тенденция, която няма да засегне значително устойчивостта на икономиката.

Рязкото поскъпване напоследък на активи, оценявани като застраховка срещу инфлационни шокове, от друга страна е показателно за опасенията на пазарите. Сред тях са недвижимите имоти, както и биткойнът, който продължава да поставя рекорди.

Суверенни облигации на водещи световни икономики също през последните месеци са обект на засилено търсене, а увеличаването на лихвите по тях само по себе си е огромен проблем в момент, когато държавите емитират дълг, за да финансират спасителните си планове. Инфлацията на активите е несъмнена, макар инфлацията на потребителски цени засега да не е ясно изразена.

Световните цени на храните, отчитани от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), през февруари обаче се повишиха за девети пореден месец и съответният индекс достигна най-високото си ниво от юли 2014 година. Същевременно петролът постепенно поскъпва от началото на годината под влияние на засиления оптимизъм, като се очаква през април и май с евентуалното повишаване на търсенето котировките на петролния пазар да скочат още.