Иван Начев, политолог, експерт по политическа интеграция на ЕС. Иван Начев е бил ръководител на департамент "Политически науки" в Нов български университет (НБУ) и директор на магистърска програма "Европейска интеграция" в НБУ.
"Макар да има служебен кабинет, все пак очакваме предстоящите избори и както става ясно от заявките поне на повечето политически сили, ще се поеме отговорност за съставяне на правителство. Тогава ще може да продължи нормалният политически процес. Така че не смятам, че ще има политическа нестабилност.
Необходимо е да има законодателно мнозинство, което да стои зад управлението, защото служебното правителство не може да действа в някои области като например да направи актуализация на бюджета", коментира Иван Начев пред Dir.bg.
- Необходима ли е такава актуализация и в какви посоки, в крайна сметка хората не виждат подобряване на своя жизнен стандарт, единствено София продължава да се развива икономически?
- Права сте, защото ние в продължение на 14 години сме държава-член на ЕС. Ако се обърнем назад и видим, че държави, които са били далеч по-бедни от България като Гърция, Испания и Португалия към момента на влизането си в ЕС, са успели да преодолеят тази бедност в рамките на 10 години след това. Докато при нас ситуацията не е такава. Проблемът в случая не е в Съюза, нито в неговите политики, нито в неговите фондове, нито в неговите изисквания. Често български политици обвиняват европейските институции. Проблемът е в това, че в България няма политическо съгласие за решаване на редица проблемни области.
- Кои са проблемните области, по които още нямаме консенсус вътре в страната?
- Първо както виждате разпределението на фондовете е направено така, че толерира преди всичко големи корпорации, а не малкия и среден бизнес, обикновения български гражданин. Имаме нужда от промяна във вътрешните правила, за което е необходимо политическо съгласие. Има нужда от промяна в икономическите политики на България, за да има ръст. Нямаме политики, които да стимулират българските производители. Имаме нужда от това да се повишат доходите.
София действително е един оазис на фона на цялата ситуация в България.
Но всеки, който обикаля из страната вижда как живеят обикновените хора. В малките населени места животът никак не е лесен и не бива да се заблуждаваме в това. Имаме нужда от усещането за свобода, защото виждате, че българското общество по-скоро не се усеща и не се чувства свободно и чувства липсата от възможности за развитие. Това е свързано и с емиграцията извън България. Тя е напълно обяснима на фона на всички процеси в страната.
- Има ли забавяне в този процес предвид пандемията, връщане на българи от чужбина обратно в България?
- Има връщане на българи. Но емиграцията е траен процес, по-скоро продължаващ процес. Много млади хора и не само млади не виждат перспектива в собствената си държава, което е в резултат на безхаберието на политическото управление. По всеки проблем отговорността се прехвърля от една институция към втора, на трета и т.н. Прикриваме се под някакви правила, които не решават проблема и в един момент всичко затъва. В една нормална европейска държава това няма как да се случи. Навсякъде има корупция, разбира се в ограничени размери, навсякъде има толериране на едни или други икономически групировки. Но това, което е в България, го няма никъде в ЕС, което е притеснително. Затова трябва да се промени не толкова политическият модел, колкото политическото поведение на този елит.
Политическият елит да осъзнае, че трябва да работи в помощ на гражданите.
Бих ви дал такъв пример с гласуването, всеки може да си вземе ПИК да подаде данъчна декларация, да има електронен подпис, но в същото време не може да гласува електронно. А това може да бъде бързо, евтино и да облекчи целия процес на гласуване. Има пълно безхаберие и никой от политическия елит не иска да го направи, това би означавало да не може да се контролира нашия вот.
Ние се примирихме с някои неща, свикнахме и започнахме да ги приемаме за нормални. Това доведе до налагане на тази политическа култура, никаква култура за сътрудничество, изграждане на коалиция за развитието на обществото. Имаме псевдо политически елит. Той не гледа управлението като начин за подобряване начина на живот на българския гражданин. А основната задача на всяко едно управление да се грижи за гражданите.
Още един пример ще ви дам с унищожаване на дюни и девствени плажове, които се намират в Натура 2000. Например унищожаването на Дуранкулашкия плаж, който е най-северният плаж на българското Черноморие, разбира се има и други, но този не е толкова популярен пример. Там лесно може да видите, че макар той да е защитен от три конвенции в крайна сметка най-спокойно се паркира върху дюните всяка година. Нито една институция не може да вземе решение да спре паркирането и унищожаването на видове, които са защитени и в Червената книга - нито Министерство на околната среда и водите, нито община Шабла, нито полицията, нито прокуратурата. Да не говорим за здравеопазването, където до ден днешен не мога да разбера защо трябва да ходя при личния лекар, за да ми даде направление, след като специалистът спокойно може да отвори системата и да види дали съм здравноосигурен. Това са примери, които показват, че има безхаберие на политическата класа и няма смелост да се решат проблемите. Затова е нужна актуализация на бюджета. Крайното харчене не може да продължава в условията на икономическа криза.
- За вас е необходимо актуализиране на бюджета?
- Разбира се, само ако погледнете социалните плащания и всички мерки, които се прилагат за бизнеса, които не знаем дали ще продължат. Но във всички случаи стои въпросът за продължаване на мярката от 50 лева за пенсионерите. За двама пенсионери това са 100 лева повече. Ако получавате 200 или 300 лева пенсия това никак не е малко. Естествено че тази мярка под някаква форма трябва да се продължи. Но не е само това. Бизнесът също има нужда от допълнителна подкрепа, виждате хотелиерския, ресторантьорския бизнес, редица производства, които бяха най-силно засегнати. Всички мерки трябва да претърпят актуализация, защото приходите не са толкова много колкото бяха преди кризата. Плюс това има диференцирано ДДС от миналата година, което също създава проблеми. Всичко това влияе директно и косвено върху бюджета, защото може да си харчим колкото искаме. Но накрая ще влезем в дългова криза, която няма да е добре за България и влизането ни в еврозоната.
- Как оценявате политиките на София и ако тя е добър пример, как може той да се мултиплицира в другите общини на страната?
- Да, частично би могъл да се мултиплицира. Но нека не забравяме две неща. Първо София привлича 95% от всички инвестиции на България. Още тук, ако сте Шабла, Каварна, Перник или Дупница няма да може да провеждате всички политики, които може да провежда София с местните данъци и такси. Има един проблем със София. Ако погледнете регионалната политика на ЕС и регионите в държавите-членки ще видите, че навсякъде столиците и прилежащите градове са в отделен регион на планиране. Повече от ясно е, че, който иска да инвестира, го прави на място с повече възможности, което обяснява ръста на инвестиции в София.
В България това не е направено и нито едно правителство досега и в новия програмен период до 2027 г. плюс 2 г. удължаване или до 2029 година също няма да отдели София в отделен район на планиране. Реално ние до 2030 г. обричаме България на същото развитие, на което тя е обречена в момента- инвестиции в София, липса на инвестиции в провинцията.
София може да бъде положителен пример, но и пример как нещата не трябва да се случват.
Но в същото време има още един проблем. Не е все едно и също дали сте кмет на София, дали сте кмет на община, на малко населено място или кмет на район в София. Давам ви пример с район Кремиковци в София. Районните кметове нямат собствен бюджет, имат делегирани бюджети, които им дава общината. В район Кремиковци има няколко големи бивши завода, сметища, завод за боклук и тежка техника минава през района като унищожава пътната инфраструктура. Вие ако сте районен кмет нищо не може да направите, защото тези тежки машини плащат винетките си и таксите си на друго място. София може да бъде положителен пример, но и пример как нещата не трябва да се случват.
- Как е възможно това да се промени, ние нямаме време да чакаме до 2030 г., промените трябва да се случват веднага? Как да се промени този модел в София и в страната?
- В настоящата ситуация все още може да се променят нещата. Споразумението за партньорство с ЕК за получаване на финансиране все още не е подписано и съответно оперативните програми не са одобрени. Би могло следващото правителство да извади София и да я обособи като отделен район на планиране. Това ще доведе до повече инвестиции в останалите региони. Нито едно правителство не иска да създаде регионалното равнище на управление, за да може действително регионите или група общини - Дунавските общини или Черноморските, да си сътрудничат за решаване на дългосрочни проблеми. Не като излезете от Варна да видите, че има магистрала Черно море и след още 8-10 км магистралата да изчезне. Това е голям инфраструктурен проект, който не зависи само от община Варна, зависи и от други общини, през които ще мине. Това изисква друг начин на разбиране и развитие на политиките, разбира се, на широка обществена подкрепа. В София, където уж има множество групи в Общинския съвет, изведнъж има проекти, по които всички са единодушни. Следователно могат да се направят някои неща, които да бъдат от полза за нас като граждани. Последните 10 години забравихме, че ние избираме хора, които трябва да управляват в наша полза, а не обратното. Ние се примирихме с това, избираме ги веднъж, втори път, трети път и после се оплакваме.
- Кои са предизвикателствата, с които София трябва да се справи?
- Това са териториалното планиране на София, подобряването качеството на въздуха също е съществен процес. Но най-важното, което трябва да се реши и това ще последва всички останали, е да се установи колко души живеят в София легално. Колко души са регистрирани в София? Не може да си плащам местните данъци и такси в друго населено място, а да живея в София под наем, да паркирам колата си в София, а тя да замърсява въздуха, да си изхвърлям боклука, който също замърсява.
Да се реши въпросът с това колко души са регистрирани в София легално
Затова веднъж завинаги списъците на живеещите в София трябва да бъдат сложени в ред. Разбира се това е една непопулярна мярка, но ако нямате регистрация в София, няма да може да влизате в града с колата си например. Не става дума ако идвате от провинцията да свършите работа, но защо ще паркирате в различни комплекси и ще затруднявате паркирането, ако нямате регистрация.
Трябва да се създаде интегриран градски транспорт, хората да се научат да ползват градския транспорт. В момента не го ползваме, защото не е достатъчно интегриран и ни отнема действително повече време да сменяме едно, второ, трето превозно средство, отколкото да си вземем колата. Същото е с боклука. Трябва да се създаде култура за изхвърляне на боклука разделно. Както в много европейски държави във всеки един магазин има машини, където да си върнете пластмасовата бутилка. Ние се затрупваме с пластмаса. Това застрашава изключително много ситуацията в София, включително здравословната. Темата за чистия въздух е свързана и с това, да се спазват правилата. Не е виновен гражданинът, че си изхвърля боклука до кофата, която е пълна, а е виновна фирмата, която е взела чистотата на концесия и общината трябва да контролира този въпрос.
Но трябва да се сложи ред на живеенето в София, действително всички коли, които ползват пътната инфраструктура да са регистрирани в София, да си плащат данъците в София. Това ще бъде стъпка към едно по-добро организиране на работата в Столична община.
- Решение ли е малките общини да получават данъците в своя бюджет, София има капацитет, но имат ли по-малките общини капацитет да подготвят големи проекти, как се създава този капацитет, как може да си сътрудничат общините?
- Това че общините могат да се конкурират помежду си е много грешна практика, защото всъщност не всички общини имат еднакъв капацитет. В много случаи се изисква съфинансиране и няма как да получат средства. Това, че има подпомагане от бюджета също е много относително, защото виждаме как някои общини са толерирани от централното правителство, а други не са.
Това, че общините могат да се конкурират помежду си е много грешна практика
Но могат да се създадат условия за финансиране например за някои по-големи инфраструктурни проекти да кандидатстват няколко общини, да има централно финансиране, което да е насочено към такова сътрудничество. Не да влезете в една община да видите, че всичко е наред и в момента, в който излезете от нея, пътят да бъде разбит. Това не са само пътища, това е цялостна политика. Като говорим за свързаност колко от общините разполагат с автобусен транспорт например с автогари, в някои населени места в България веднъж в седмицата ходи в автобус.
- Добър подход ли по-малките общини да получават целенасочено средства?
- Разбира се. Наистина малките общини не могат да се справят сами. Но тази целенасоченост не бива да води до това едни общини да бъдат по-добре развити от други.
- В Плана за възстановяване и устойчивост е заложена регионалната реформа и децентрализация? Виждате ли реална реформа, която да се случи в следващите години?
- Не виждам към този момент такава реформа. За реформи говорим години наред, какви ли не стратегии има написани в България, но в крайна сметка трябва да има две неща, да има политическо съгласие. Независимо кой управлява да има едни приоритети, които да бъдат приоритети на всички и да има приемственост в управлението, а не обратното. Положителните примери да се развиват, а където има отрицателни - да се ограничават и да се помага на райони, които се намират в тежка ситуация.
В предишния програмен период се направи разделение на общините на селски и на градски. Идеята беше по този начин да бъде централизирано финансирането и общината от селски тип да получава целеви средства. На практика какво става, Вас ви обричат на селско развитие, защото не може да кандидатствате по други проекти и програми. Това е проблем и трябва да бъде премахнато като разграничение, създава неравномерното развитие на българското общество и задълбочава проблемите на регионалното развитие, оттам на националните политики. Но пак казвам, на първо място трябва извадим София като отделен регион. Това ще реши голяма част от проблемите, защото тогава съфинансирането на проекти от страна на София ще бъде по-голямо, ще получава по-малко пари и ще трябва да дофинансира, което е логично. А по-бедните ще получават повече и по-малко ще съфинансират. Ако погледнете всички 265 общини в България, ще видите, че има такива, които не могат да покрият заплатите на общинските служители. Какво да правят те, ако няма допълнително финансиране от централния бюджет?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}