Кирил Петков: Някои от големите кредити от ББР отиват на прокурор
През 2020 г. банката има загуба от 130 милиона лева, а за 6-те месеца на тази година загубата ще е близо 100 милиона, каза министърът на икономиката при изслушване в парламента
Българската банка за развитие (ББР) е раздала на определен кръг фирми големи кредити извън закона за дейността си. Това заяви по време на изслушването си в Народното събрание днес служебният министър на икономиката Кирил Петков.
В банката са работили на точно обратния на логиката начин, като са се опитвали да оправдават, че риск (за банката) няма.
Някои от случаите ще бъдат предоставени на прокуратурата, заяви Петков.
"Двайсетте най-големи кредита покриват 90% от средствата на банката. Говорим за над 2 млрд. лева", изтъкна Кирил Петков и допълни, че средният размер на дълга е около 80 млн. лева.
В сравнение с останалите банки за развитие това е нечувано, категоричен бе Петков.
Оправданието на ББР защо са се давали толкова големи кредити е "банката да бъде на печалба", обясни министърът.
"Това, което забелязваме е, че за 2020 г. има загуба от 130 млн. лв., за първите 6 месеца на 2021 г. загубата ще е близо 100 млн. лева", каза Петков. Според него тезата, че тези кредити са печеливши явно не е вярна.
Другото, което било забелязано е, че управлението на риска на банката по никакъв начин не се е опитвало да следи дали има свързаност между кредитополучателите, обясни Петков.
Следващото нещо, което направило впечатление, по думите на министъра, било това, че средният матуритет на тези 20 заема надвишава 10 години, като повечето от тях имат т.нар. "балонно" плащане - в края на срока на договора.
"Плащате си 10 г. лихвата, а главницата идва накрая", обясни Петков. Според него тези заеми са много рискови и е нужно обезпечението да е много сериозно.
Що се отнася до обезпечението, Петков даде няколко примера.
Първият е с кредит за 150 млн. лв., обезпечен с имоти, които кредитополучателят не може да използва по време на действието на договора. Ако обаче го направи, предвидената глоба е 5 хил. лева, разясни Петков.
При друг заем за 150 млн. лв., обезпечението било самото търговско предприятие. Министърът отбеляза, че доходите на тази фирма при сключването на договора били за 1 млн. лв., в последствие обаче бизнес планът ставал много агресивен със заложен ръст на продажбите от 28 пъти. На базата на този бизнес план били дадени 150 млн. лв. заем, каза министърът.
Като трети случай Петков посочи дружество в затруднение, на което ББР отпуснала кредит за 100 млн. лв., с обезпечение хубав имот. В този случай външен консултант, привлечен от управителите на банката, казал: "Ние знаем как да преструктурираме този заем по най-ефективния начин. Разделяме дружеството на две дружества - едното поема хубавия актив, а другото - не. А по-голямата част от кредита отива в дружеството, което няма актив."
"При това разделение на риска много ясно се вижда, че рискът за банката изцяло е бил сложен по най-неподходящия начин", обясни Петков. И добави, че Надзорът на банката ще вкара този случай в прокуратурата.
По негово мнение от 2017 г. насам управителите на банката се сменят, но подхода на кредитиране остава един и същ - до такава степен, че точно преди влизането в длъжност на служебното правителство "за една бройка" е щял да бъде даден още един 150-милионен кредит, коментира Петков.
Ще се върнат ли кредитите
Държавата е вкарала огромни средства - 1 млрд. и 440 млн. лева от парите на данъкоплатците в ББР. Банката е стабилна, дори тези кредити да не се върнат, защото е много капитализирана и това е добрата новина, отбеляза министърът на икономиката.
Лошата новина е, че ние (УС на ББР) не вярваме, че част от тези кредити ще бъдат върнати от начина, по който са обещани и това ще предизвика сериозни загуби. Петков каза още, че заемите са били давани и контролирани от хора извън банковия сектор. Дори управителите не са докладвали на надзора част от тези заеми.
Като ключова мярка, която предстои да вземе новият Надзорен съвет на банката, Петков подчерта оценка на активите зад всеки кредит. При вече установени нарушения ще бъдат подавани искове към прокуратурата за нередности, увреждащи действия на предишния УС и надзор.
Да съществува ли ББР
ББР има смисъл да съществува, защото няма успешна държава, която няма такава банка, каза Петков. Идеята на този тип банки е да финансира стартирането на компании, които биха изпаднали от списъка на търговските банки, а подобни компании именно могат да подпомогнат значително българската икономика. Оттук нататък всеки един от нас трябва следи никога пак тази банка да не дава този тип кредити по този начин, защото това е кражба от нашите данъкоплатци, обобщи министър Кирил Петков.
Във връзка с идеята за приватизация на банката Петков коментира, че при положение, че банката има големи кредити с неясни обезпечения, и неуправлявана по правилния начин, предлагането й за някаква малка сума би означавало да се замете това, което се е случвало с тези кредити. Защото новият собственик е частник и той не трябва да обслужва никакви обществени интереси, заяви Петков.
На въпроса трябва ли още една банка на пазара, Кирил Петков отговори - "Не, не мисля, защото банковият сектор в момента е доста добре работещ, ликвидността е огромна, не страдаме от липса на финансов ресурс. Около 7 млрд. лева е прекомерна ликвидност на банките и те биха ги дали веднага".
Как и какво да се промени
Да се промени законът за ББР, предложи Кирил Петков, да се промени така, че да се даде много по-ясна стратегия за банката и никой от бъдещите управляващи да не може да си позволи своеволията от последните 5 години.
България има много стартиращи компании и ако говорим, че част от парите трябва да са с дялово финансиране, то друга част могат да бъдат през Банката за развитие. Просто трябва да има много отчетлив надзор чрез смяна на закона, каза министърът.
За бъдещото развитие на банката той предложи още разделяне на портфолиото - на проблемно, което да се отдели като управление, и ново портфолио, което да финансира малките и стартиращи предприятия.
Петков уточни, че кредитното портфолио е 2,100 млрд. лева, а всичките активи на банката са 3, 8 млрд. лева.
Освен Кирил Петков пред депутатите днес застанаха служебният премиер Стефан Янев и вицепремиерът Атанас Пеканов.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}