Депутатите приеха на първо четене задължението да докладват пред Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за съмнителни операции или сделки на свои клиенти да отпадне за три категории субекти. Промените са заложени в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и са внесени от Министерския съвет.

Текстовете засягат три групи, за които има ниска вероятност да бъдат използвани за целите на изпирането на пари.

Първата група включва професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа и пазарни оператори или регулирани пазари.

Втората група включва институции, по отношение, на които са въведени други механизми в законодателството за предоставяне на информация, като например Националната агенция за приходите и митническите органи.

Третата група включва лица, чиято дейност е свързана с такъв риск, но според анализаторите трябва да им се противодейства по-друг "подходящ и по-ефективен начин". Тази група включва търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.

В началото на годината търговците на едро също бяха освободени от докладване на ДАНС по този закон.

През май 2019-а от задължение да "доносничат" бяха освободени и адвокатите, тъй като то нарушават адвокатската тайна между тях и клиентите им, която е гарантирана от Конституцията.

Припомняме, че с приетия през 2018 г. изцяло нов ЗМИП в българското законодателство бяха въведени изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

В края на 2019 г. пък създадената за целите на изготвяне на Национална оценка риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР) междуведомствена работна група завърши доклада си по темата.