17-11-2017 20-11-2018

Кои са четирите стълба на плана "Дончев"?

Вицепремиерът представи днес проектa на Национален план за възстановяване и устойчивост на България

18:45 | 30 октомври 2020 | Редактор : Александра Ангелова 87 4931 Снимка: БТА

Вицепремиерът Томислав Дончев представи днес проектa на Национален план за възстановяване и устойчивост на България.

Възстановителният фонд на ЕС

Основната цел на програмата е да подпомогне икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19. Важно е да се уточни, че това не е окончателната версия на проекта, а покана за публични дискусии, относно посоката за развитие на страната ни.

"Това е уникална възможност за огромни публични инвестиции там, където са нуждите на България", обясни вицепремиерът. Той допълни, че по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС България ще има над 12 млрд. лева безвъзмездна помощ и до девет милиарда лева заемен ресурс, ако преценим че тези пари ни трябват.

Краен срок за ползване на парите е 2026 година с изискване две трети от ресурса да е договорен в първите две години, тоест има къси срокове, обясни Дончев.

"България има много добре известни предизвикателства, необходимост от продължаващи реформи в редица публични сфери: публични администрации, социална сфера, образование. Имаме огромни нужди от още инвестиции в частния сектор, за да бъде той по-енергоефективен и по-конкурентоспособен", каза вицепремиерът.

В краткосрочен план,

правителствената политика е насочена към повишаване на устойчивостта на националната здравна система и смекчаване на социално-икономическите последици, става ясно от документа. За целта са нужни мерки за подкрепа на предприятията и заетостта и за гарантиране на безопасни условия на труд.

В средносрочен план,

стратегията за възстановяване на страната стъпва на Националната програма за развитие "БЪЛГАРИЯ 2030". Документът, обхващащ националните решения за растеж и развитие, определя три стратегически цели - ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата. За тяхното изпълнение правителствените намерения са групирани в пет области на развитие и издига 13 национални приоритета.

Планът е структуриран в четири стълба:

Иновативна България - 20% от ресурса или 2,43 млрд. лева
Зелена България - 37% от ресурса или 4.49 млрд. лева
Свързана България - 22% от ресурса или 2,67 млрд. лева
Справедлива България - 21% от ресурса или 2,55 млрд. лева

Иновативна България

Стратегията на правителството в този стълб е насочена към образованието, науката и индустрията.

Важен аспект в нея са областите на STEM (природни науки, технологии, инженерство и математика). Според документа тези материи създават предпоставки за успешна реализация на младите хора в професиите на бъдещето. По проекта ще бъде създаден и фонд от технологични устройства, като целта е да бъдат осигурени цифрови ресурси за фронтално обучение във всяка класна стая. Ще бъдат оборудвани STEM кабинета в 1 680 училища, пише в проекта. Общият планиран ресурс по тази мярка е 650 млн. лв., а периода на изпълнение до 2023 година.

Предвижда се изграждане на центрове за личностно развитие на ученици и младежи. За целта са заложени 70 млн. лева, като срокът за изпълнение също е 2023 година.

Съществен бюджет (711 млн. лв.) е предвиден за модернизиране на образователните институции. Проектът ще обхване около 750 училища и 450 детски градини, в които не са извършвани външни ремонти. До 2026-а ще бъде финансирано и извършването на цялостни ремонти и изграждане на ученически и студентски общежития и кампуси.

По Програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации са заложени 410 млн. лева. Проектът предвижда създаване на механизъм за насърчаване на публичните и частните инвестиции в научни изследвания и иновации.

Част от този стълб е и Програмата за публична подкрепа за развитие на индустриални паркове. За реализирането й са предвидени 490 млн. лева.

Чрез друг ключов проект ще започне трансформирането на икономиката от линейна към кръгова. За подпомагането на големите предприятията при въвеждане на рециклиращи технологии, стандартизиране в областта на околната среда и насърчаване на екоиновациите са разчетени 100 млн. лева.

Зелена България

Намеренията на правителството в този стълб са насочени към: "Кръгова и нисковъглеродна икономика", "Биоразнообразие" и "Устойчиво селско стопанство".

Планът "възражда" програмата за енергийна ефективност на сградите в страната. За реализацията й до 2026-а са предвидени 3 млрд. лева.

До 2026-а се предвижда се и дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите в реално време на Електроенергийния системен оператор. Общият планиран ресурс тук е 511 млн. лева.

В Плана са заложени и дейности по реконструкция, възстановяване и модернизация на напоителни канали, напоителни полета, деривации, помпени станции, напорни тръбопроводи, изравнители, водохващания, язовири и обекти за отводняване. Реализацията на проекта ще струва близо 850 млн. лева.

Свързана България

Тук правителството подхожда по нов начин - с пряко въвличане на местните общности в управлението на средствата от европейските фондове и инструменти.

За да бъде изпълнена тази цел се предвижда изграждане на симетрични гигабитови мрежи за достъп в цялата страна. Общият планиран ресурс тук е 805.9 млн. лева.

Друга мярка в този стълб цели подобряване на качеството на услугите на железопътния транспорт. В този контекст се предвижда и преустройство и рехабилитация на ключови гарови комплекси и изграждане на интермодален терминал - Горна Оряховица.

Справедлива България

Основната реформа в този стълб е насочена към въвеждането на електронно правосъдие и повишаване на ефективността на рамката за несъстоятелноста.

За реализацията на тази цел в плана е предвидена цифровизация на съдопроизводствените процеси в системата на административното правораздаване.

Друга цел в плана е подобряването на политиките в сферата на сигурността и противодействието на корупцията.

По отношение на здравеопазването се предвижда модернизация на материалната база на държавни и общински лечебни заведения и въвеждане на иновативни технологии за лечение на населението. Планираният за тази цел ресурс е 607 млн. лева.

"През следващите шест години ще се прави микс от политики, който ще позволи не само България, но и ЕС бързо да се възстановят от кризата. Това е шанс за нова икономика - тази на високата добавена стойност и на знанието", каза в заключение вицепремиерът.

ИЗБРАНО