17-11-2017 20-11-2018

Меркел след US удара по "Северен поток 2": Не можем да наложим контрасанкции

САЩ наложиха санкции на два руски газови проекта, за да бъде гарантирана "европейската енергийна безопасност"

Снимка: AP/БТА

Меркел след US удара по "Северен поток 2": Не можем да наложим контрасанкции

20:52 | 18 декември 2019

| Редактор : Виктор Стефанов

142 22271 Снимка: AP/БТА

Германският канцлер Ангела Меркел заяви днес, че Германия няма да предприеме ответни мерки срещу решението на САЩ да наложат санкции на компаниите, строящи газопровода "Северен поток-2", предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Газови потоци

Така канцлерът отговори на призива на Германско-руската търговска камара за ответни санкции срещу САЩ в отговор на очакваните санкции, насочени срещу газопровода "Северен поток-2". Директорът на Камарата Матиас Шеп заяви, че "за да отговорим на санкциите, които нанасят удар на Европа, ние се нуждаем от контрасанкции".

"Не виждам друг начин, освен да водим разговори, за да дадем да се разбере, че не одобряваме това", каза Меркел, осъждайки екстериториалния характер на санкциите.

Германия е против екстериториални санкции, европейците сами трябва да определят енергийната си политика, заяви преди няколко дни министърът на външните работи Хайко Маас.

Какви санкции и срещу кого

Сенатът на Конгреса на САЩ одобри по-рано този месец законопроект за отбранителния бюджет за финансовата 2020 година, задължаващ администрацията да въведе санкции срещу руските газопроводи "Северен поток-2" и "Турски поток" с цел да бъде гарантирана "европейската енергийна безопасност".

Законът беше приет снощи от сената и засега не е ясно дали мерките биха забавили изпълнението на проекта.

Според законопроекта, морски съдове, полагащи тръби на дълбочина над 30 м под морската повърхност, подлежат на санкции наред с чуждестранните лица, за които се смята, че улесняват дейността на съдовете.

Германия е на мнение, че новият американски закон може да се отрази на текущите строителни работи по датското крайбрежие. Според документ на министерство на икономиката, цитиран от в."Билд", Германия очаква президентът на САЩ Доналд Тръмп да подпише най-късно до петък проектозакона за санкциите. Това означава, че датско-шведската компания Олсийс (Allseas), която в момента полага тръбопровода през датския остров Борнхолм, може да бъде засегната от санкциите.

Според закона, президентът Тръмп ще бъде оторизиран да изпълнява санкциите за 5 години, или докато той може да гарантира, че са въведени "адекватни предпазни мерки", които "минимизират способността на правителството на Руската федерация да използва този проект като инструмент за принуда и политически натиск".

Документът обаче не отхвърля възможността газопроводът да бъде завършен по време на 30-дневния "период за размисъл", предвиден в проектозакона.

САЩ се противопоставят на газопровода, който ще позволи на Русия да заобиколи посредниците Полша и Украйна и ще им попречи да доставят газ направо в Германия, твърдейки, че така ще се засили зависимостта на Европа от стратегически съперник на изток, отбелязва Ройтерс.

Какво още предвижда законът

Законопроектът предвижда и военна помощ за Украйна на стойност 300 мл. долара - с 50 млн. повече, отколкото бяха заложени в бюджета за 2019 г. Тази помощ включва, освен всичко друго, и доставки на крилати ракети за системата на бреговата отбрана и на противокорабни ракети.

Документът също формално забранява доставките на изтребители Ф-35 за Турция заради решението й да купи руска система за противовъздушна отбрана Ес-400, което според Вашингтон е заплаха за интересите на САЩ.

Още за "Северен поток 2"

Проектът за газопровода "Северен поток-2" планира да доставя синьо гориво на Северна и Западна Европа, минавайки през Балтийско море, заобикаляйки Украйна. Капацитетът му е 55 милиарда кубични метра газ годишно, какъвто е и на по-големия му брат "Северен поток-1".

Тръбата, която струва 9,5 милиарда евро, се финансира наполовина от Газпром и наполовина от европейците: германските Винтерсхал (Wintershall) и Унипер (Uniper), англо-холандската Шел (Shell), френската Анжи (Engie) и австрийската О Ем Ви (OMV).

Газопроводът, който е построен над 80 процента, трябваше да бъде пуснат преди края на 2019 година, но тъй като разрешението на Дания да мине през нейните води бе дадено в края на октомври, новата дата за старта му все още не е уточнена.

ИЗБРАНО