Докато си пийвал в нощен клуб в Мозамбик през 2015 година, на Камал Мухейбер му хрумнала идея: луксозна пура, произведена не в Куба, а в южната част на Африка. Бившият ливански банкер погледнал към клиент, пушещ вероятно вносна пура и си помислил: "Какво й е на Африка, че да не произвежда пури? Това пише Ема Ръмни от агенция Ройтерс, цитирана от БТА.

"Африка отглежда тютюн от 100 години", припомня пред Ройтерс 50-годишният Мухейбер. "Имаме земята, имаме водата, имаме нужния набор от умения. Така че какво липсва?", пита риторично той.

Неговият бизнес Bongani Cigars - на зулуски език това означава "бъди благодарен" - бил замислен като малък, забавен проект. В момента произвежда близо 10 000 пури на месец, но това е далеч от големите фабрики. Продукцията си продава в Южна Африка, Кения и Мозамбик, където се отглежда част от неговия тютюн.

Мухейбер казва, че тази година Bongani ще стартира в Нигерия, а той се надява и във Великобритания. Целта е да се превърне в избора на африканските познавачи, които искат да парадират с богатството или успеха си.

"Пурата е . . . точно като шампанското, също като някои вина. Става въпрос за посланието", коментира той. "Докато пушиш Bongani, обявяваш. . . своята африканска идентичност", допълва Мухейбер.

Той заминал за Доминиканската република, за да наеме на работа директор на производството - Антъни Падиля Перес, и да го прехвърли в Мапуто, където той помогнал за обучаването на персонал в прецизното изкуство да увиваш тютюн на ръка.

Няма да е лесно марката да стане популярна сред обществеността. Мухейбер признава, че на луксозните пазари трудно се пробива, а Bongani, която продава първата си пура през 2016 година, не може да се похвали с 30-годишен тютюн като някои конкуренти.

Цената на пурите от тази марка е с около 10 % по-ниска в сравнение с кубинския еквивалент. Стандартният вариант се продава за около 13 щатски долара. Той обяснява, че тези пури се харесват на търсачите на африкански "вкус", придаван от свойствата на местната околна среда, в която се произвеждат (използвана е френската дума "terroir", типична за винопроизводството - бел. прев.).

"Когато получих първата си . . . голяма поръчка от дистрибутор от Южна Африка, почти се разплаках", спомня си Мухейбер. "Никога дотогава в живота си не бях произвеждал нещо, което някои би искал да купи", откровено казва той.