Едно от интересните неща, които могат да се видят е развитието на резервите на централните банки. Това интерактивно видео дори може да ви даде ясна представа, какво се е случило последните 60 години с държавните резерви на различните държави. Какво се случва със световния дълг Ето няколко факта взети от imf.org:

  • Световният дълг не само се е увеличил но е достигнал нива, които са далеч над очакваните. Говорим за над $184 000 000 000 000. Цифрата е толкова голяма, че е по-лесно и кратко да се изпише с думи - $184 трилиона.
  • Най-задлъжнелите икономики в света са едновременно и най-активните икономики в света. Това са САЩ, Китай и Япония, които допринасят за над 50% от общия дълг. Притеснителното тук, е че дългът, който те притежават е далеч повече от благата, които произвеждат.
  • Дългът на частния сектор също е стряскащо висок. От 1950-та година насам този тип дълг се е увеличил три пъти в световен мащаб! Според икономистите от Международния Валутен Фонд и Световната банка именно това раздуване на частния дълг особено в САЩ и Китай е спомага. В същото време, развиващите се държави и държавите от третия свят не притежават почти никаква задлъжнялост на частния сектор. Европа се намира "по средата", като страните основателки на Европейския Съюз имат в десетки пъти повече дълг от новите членки като България, Румъния и балтийските държави.
  • Глобалния публичен дълг също не вещае нищо добро. Макар и до края на 70-те години той да намалява, след 1981 година публичния дълг започва да расте с все по-бързи темпове, като след 2007-а година към него се присъединяват и държавите от третия свят и развиващите се държави, които до този момент почти не допринасят за ръста.

Какво е по-различното в 2019 година?

Има три фактора, които допълнително увеличиха темпа на ръст на световния дълг през 2018 и в 2019 година. През есента на 2018 година световните фондови борси затриха милиарди от сметките си, след срива на технологичния сектор. Макар и загубите да бяха частично възстановени през първите два месеца на 2019 година, световната икономика изпита още един удар под кръста с внезапното разгърналата се търговска война между САЩ и Китай. Съвсем скоро, на 09.06.2019, Кристине Лагард, шефът на Международния Валутен Фонд, отново призова САЩ и Китай да разрешат търговската си война, защото ефектът ѝ само уголемява планината с дълг, който се образува на международните пазари, а реалния ефект от действията и на двете държави е негативен. Пазарите очакват и от ФЕД (централната банка на САЩ) да вземат по-активни мерки срещу забавящата се икономика, намалявайки току-що увеличените от нея основни лихвени проценти. Високите нива на дълг, частичния срив на борсата и нестихващата търговска война са трите основни фактора на нестабилност в 2019 година според МВФ.

Но ако всички са длъжници, на кого дължим всичките тези трилиони?

С една дума - на децата си. Защо, е обширна тема сама по себе си, но един пример защо се прехвърля дълга към бъдещите поколения е, че правителствата прибягват до рефинансиране и реструктуриране на дълговете си за все по-дълъг период на изплащане. Има и добра новина, България е сред държавите с най-нисък дълг спрямо БВП в света.

Има ли спасение?

Може би. Това, че спестяванията в банките са бомба със закъснител, не означава, че спестяването е лошо нещо. Инвестицията в злато винаги е адекватна опция, особено в макроикономическа ситуация като сегашната. Инвестицията в недвижим имот също може да се води като добра алтернатива, стига имота да е адекватно позициониран на пазара в дългосрочен план.