Пристигането на сеизмографския кораб "Оруч Реис" в понеделник в оспорван район в Източното Средиземноморие, след като Турция обяви, че възобновява сондажните дейности, отново разпалва напрежението между двете съюзнички от НАТО с дълга история на разногласия. Гърция и Турция едва не влязоха във война през 1974 г. във връзка с Кипър, който оттогава е разделен, като северната му част се управлява от севернокипърска администрация, призната единствено от Турция, а южните две трети от острова се управляват от международно признато кипърско гръцко правителство.

(Министерството на отбраната на Турция оповести днес, че изследователският кораб "Оруч Реис" е под защитата на турската армия. В изявление в Туитър на министерството се сочи че изследователският кораб е придружаван от бойни кораби на турските ВМС и че са предприети всички мерки за защита на правата и интересите на Турция в този регион на Средиземно море - б.р.)

Представяме ви основните точки на раздора, произлизащ от дългогодишна враждебност.

Континенталният шелф - къде започва и къде свършва?

Континенталният шелф* е краят на подводната земна маса. Гърция казва, че множеството нейни острови имат континентален шелф и поради това имат право на ексклузивна икономическа зона. Турция оспорва това.

Турция също така бе разгневена от опита на Кипър да издирва въглеводороди в райони, за които твърди, че са на нейния континентален шелф. Спорът за границата получи нов импулс на 6 август, когато Гърция подписа споразумение за морската граница с Египет - стъпка, която според Турция нарушава границите на нейния континентален шелф.

От своя страна Гърция се вбеси, когато през ноември 2019 г. Турция подписа споразумение за морската граница с международно признатото либийско правителство в Триполи.

Споразумението създаде зона, докосвайки Крит, която прокара път за търсене на въглеводороди.

Гърция заяви, че споразумението с Египет изпраща турско-либийското споразумение "на боклука".

Кои са приложимите закони и договори?

Парижките мирни договори от 1947 г., подписани между Италия и победилите съюзнички след Втората световна война, поставиха 14-те острова от групата Додеканези и десетки други островчета под управлението на Гърция.

Анкара твърди, че много от островчетата не са били споменати в договора. Турция не е сред подписалите документа.

Атина е определила въздушните си граници на 10 морски мили, а морските - на 6 мили. Тя казва, че според закона за моретата има право да удължи морските си граници на 12 мили.

Турция гласува срещу конвенцията на ООН по морско право, признава само 6 мили по море и въздух за Гърция, и казва, че националното въздушно пространство трябва да съвпада с морските граници от 6 мили. Турция казва, че едностранно разширяване на 12 мили от страна на Гърция ще бъде акт на война.

Какъв е залогът?

Гръцките териториални води обхващат около 45 процента от Егейско море, а турските - само 8 процента. Ако Гърция разшири морските си граници на 12 мили, нейните териториални води ще обхванат 72 процента, потенциално давайки й контрол върху жизненоважни морски коридори. Водите имат също потенциал за въглеводороди.

През изминалото десетилетие Кипър започна да търси петрол, подписвайки договори с редица глобални петролни и газови компании. Резултатите бяха окуражаващи, като два от основните оператора съобщиха за значителни открития на въглеводороди в изключителната икономическа зона на Кипър.

Кога започна всичко това?

След 400 години на османска окупация, Гърция започва война за независимост през 1821 година. Гърция често описва своите 400 години под Османско управление като робство.

Около 1,3 милиона етнически гърци и 356 000 турци се преселиха между Турция и Гърция при размяна на населението през 1923 г. съгласно Лозанския мирен договор, който начерта границите на днешна Турция.

Превод БТА

*Континенталния шелф е сравнително плитководна и равнинна (наклон до 1°) част от океанското дъно. Разположена около континентите и по-големите острови, между бреговата линия и континенталния склон. Границата между шелфа и континенталния склон се бележи от ясно изразено пречупване (ръб) в релефа (в правото "ръб на окрайнината"), след което наклонът рязко се увеличава.