17-11-2017 20-11-2018

Строителните отпадъци тайно се изхвърлят в реки, дерета, гори: Никой не знае колко са

Трябва да се въведат стимули за повторна употреба на материали от строителството

Снимка: iStock by Getty Images

Строителните отпадъци тайно се изхвърлят в реки, дерета, гори: Никой не знае колко са

Трябва да се въведат стимули за повторна употреба на материали от строителството

15:01 | 9 април 2021

| Автор : Рая Лечева, 3e-news.net

20 3087 Снимка: iStock by Getty Images

Да си припомним една случка отпреди месец, когато фирма, строяща магистрала, изхвърли ненужните циментови отпадъци в гората и бетонира /унищожи/ множество дървета. Случаят е фрапиращ, но не е единствен.

Близо 80 на сто от строителните отпадъци имат висок потенциал за рециклиране и оползотворяване, има достъпни технологии, но няма достатъчен капацитет. Това е записано в проект на Национален план за управление на отпадъците 2021-2028 година. Строителните отпадъци са боклукът от строителството на нови обекти - например сгради и пътища, и от разрушаването на стари стени, сгради и други.

През последните години има сериозен напредък при повторно използваните строителни материали за сметка на обезвредите. Предадените за оползотворяване са повече от 70 на сто, показват данни на Националния статистически институт за 2018 година. Един от проблемите е в правилното отчитане и анализиране на данните. В управлението на строителните отпадъци има редица пропуски, които не позволяват ефективното разделяне на отпадъка и неговото рециклиране. Страната ни не се е справила с европейската цел за минимум 70% рециклиране на строителни отпадъци към 2020 г., коментират екологичните организации. Предлаганите мерки за преодоляване на този пропуск в Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г. не са достатъчно амбициозни, смятат от екологично сдружение "За Земята".

Според плана, който беше представен на обществено обсъждане до 15 март, все още не е изградена национална информационна система за образуваните, рециклираните, оползотворените и депонираните строителни отпадъци. Именно поради това данните за отпадъците от строителство и от разрушаване на сгради в наличните източници са непълни, признават специалистите, изготвили плана. Това е един от най-сериозните пропуски за справяне със строителните отпадъци в страната.

Важно е да се посочи, че българинът генерира средно по-малко строителни отпадъци на жител от средното за ЕС. По данни на Евростат през 2016 г. на жител се падат по 293 кг на година, докато средното ниво за ЕС е 1730 кг на жител за година.

За периода 2008-2018 г. в България общото количество на образуваните производствени отпадъци по данни на НСИ е 177 995 хил. Тона, а строителните отпадъци са със сравнително малък дял от образуваните производствени отпадъци - около 6,6%. Най-голям е делът около 57% на производството и разпределение на енергия и горива.

Актуалният план у нас в момента е до 2020 година

В момента в страната има Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителство и разрушаване 2011- 2020 година. Но предстои изготвяне на нов стратегически план, посочва анализът на националния план за отпадъците. Въпреки положителните тенденции за нарастване на относителния дял на оползотворените спрямо обезвредените строителни отпадъци е важно да се направят още сериозни промени.

Необходимо е да се въведат и стимули за повторна употреба на материали от строителството. Мерките трябва да са задължителни в програмите за реновиране на сгради, при които се депонират хиляди тонове бетон,мазилки, плоско стъкло и раздробени изолации, за повечето от които може да се осигури нов живот, предлагат екологичните организации.

Нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци

Откъде идват строителните отпадъци? Отговорът е от домакинствата и от индустриални източници. Битовите са отпадъци от строителство, ремонт, поддръжка и разрушаване, което във всяка община е организирано по различен начин. Индустриалните източници на такива отпадъци са предприятията, сектор "Пътища" и железопътна инфраструктура.

В България, въпреки наличието на регионални депа, все още има практика за нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци на неразрешени за места, които най-често са разположени в покрайнините на населените места. Едно от основните несъответствия с нормативните изисквания на съществуващите общински депа за отпадъци от строителство и разрушаване (ОСР) е свързано с липсата на входящ контрол на постъпващите отпадъци. Така не може да се гарантира, че на депото се обезвреждат единствено инертни отпадъци - боклукът се смесва и рециклирането става практически невъзможно. Когато депата за отпадъци не отговарят на нормативните изисквания цената за депониране е ниска, а това не създава условия за въвеждане на практики по рециклиране.

При рекултивация на депата е необходимо използване на земни маси. Но в много общини търсенето на земни маси значително надхвърля количествата на тяхното образуване.

В страната има и няколко депа за изхвърляне на опасни отпадъци, но за някои - например за катрана от пътищата, не е намерено трайно решение. За разлика от битовите отпадъци, строителните не могат да бъдат пряко обвързани с броя на населението, показва анализът.

Оказва се, че за 10 години няма голяма промяна в управлението на сектора, защото следващ национален план няма. И разчитаме на прогнозите от настоящия, който е за 2011-2020 година и работи с данни от 2009 година. Очакванията в настоящия план до 2020 г. са да има пълно обхващане на строителните отпадъци. Все още не виждаме ясно по-добра отчетност и контрол върху процесите на генериране, събиране и третиране на строителни отпадъци.

Трудно е в момента да се оцени дали прогнозните данни са се превърнали в реалност. Очакванията са били строителните отпадъци да нараснат два пъти за последните 10 години.

Освен това голяма част от строителните материали все още се депонират.

Проблемите и стимулите пред рециклирането

Предизвикателство е рециклирането и оползотворяването на тези отпадъци да става по най-ефективен начин, от икономическа и техническа гледна точка и спазването на строги изискванията за опазване на околната среда. Важното е, че 80 на сто от строителните материали са годни за повторна употреба и това трябва да се използва като предимство. Най-големият дял се пада на бетона и стоманобетона, а след това на земните маси и скални материали.

За отделните видове строителни отпадъци се прилагат специфични методи за рециклиране и оползотворяване. Важни са множество фактори - дял на отпадъците на различните видове, степен на сортиране, замърсеност с вредни или опасни вещества, така и от строителното проектиране и практика. Потенциалът за рециклиране на строителните отпадъци трябва да отчита факта, че за някои е възможно, но за други рециклирането е по- трудно, скъпо или твърде енергоемко, поради което тези материали се депонират.

Едно от решенията е в привличане на частния интерес и инвестиции

За привличането на частни инвестиции за рециклиране на строителни отпадъци трябва да бъдат създадени подходящи условия за транспортиране до съоръжения за рециклиране, вместо до депата за депониране на отпадъците. Дори и най-простите съоръжения за рециклиране са неконкурентноспособни в сравнение с депонирането, ако за притежателя на отпадъците е по-евтино депонирането на отпадъците. За да бъдат конкурентни, рециклираните материали трябва имат по-ниска цена, или поне съизмерима с цената на природните суровини.

Успешната реализация на този подход зависи в изключителна степен и от готовността на частния сектор да инвестира в съоръжения и инсталации за оползотворяване на отпадъци от строителство и разрушаване.

В Плана за възстановяване и устойчивост, който България разработва, се предвиждат средства за сектор строителство. Бизнесът планира да приложи пилотни проекти за оползотворяване и рециклиране на строителните материали, коментираха от Камарата на строителите в България. И все пак въпросите в момента са повече отколкото отговорите. На първо място трябва да се стъпи на ясна и актуална информация, за да се разработят тепърва ефективни решения.

ИЗБРАНО