Президентът на Китай Си Цзинпин изтъкна при пристигането си снощи в Белград, че стоманеното приятелство между Сърбия и Китай е пуснало по-дълбоки корени в сърцата на двата народа и че той е убеден, че това посещение ще бъде ползотворно и ще отвори нова страница в отношенията между двете страни, предаде Танюг, която БТА цитира.

Сърбия е първият всеобхватен стратегически партньор на Китай в Централна и Източна Европа и двете страни имат дълбоко стоманено приятелство. Това каза в навечерието на посещението на Си в Белград говорителят на китайското външно министерство Лин Цзян, цитиран от сръбските медии.

"Стоманено приятелство" е официалната формулировка, която Пекин и Белград използват за описване на двустранните си отношения.

Наглед приятелството им наистина е крепко, но на преден план излизат сериозни проблеми, като голямата задлъжнялост на Сърбия към Китай, затвърждаване на търговските диспропорции въпреки старта на "свободната търговия", неглижиране на щетите върху природата и хората. 

Белград: Китай, Китай и пак Китай

Като част от китайската инициатива "Един пояс, един път", към която Сърбия се присъедини през 2017 г., бяха изградени няколко големи инфраструктурни обекта. Пекин даде начало на инициативата през 2013 г. с намерението да разработи нови търговски пътища и пазари за китайския износ. (Наскоро Италия се отказа от участие в този план.) Си Цзинпин е в Белград, за да запази "новия Път на коприната", защото Сърбия е една от основните опори за влиянието на Китай в Европа, обобщава белградската агенция Бета написаното в европейски издания.

Сред значимите завършени или започнати съвместни проекти са железопътната линия Белград-Будапеща, изграждането на "Пупинов мост", участъци от магистрала "Милош Велики", околовръстното на Белград, ремонта на ТЕЦ "Костолац" и "Панчево".

Премиерката на Сърбия Ана Бърнабич каза вчера пред телевизия Хепи в навечерието на визитата на Си, че посещението на китайския президент в Белград ще донесе много ползи на всички граждани и че партньорството с Китай е "от взаимен интерес". Тя изтъкна, че по време на предишното управление Сърбия "не е имала отношения с Китай", докато днес Китай е "най-големият отделен чуждестранен инвеститор" в Сърбия.

Президентът на Китай Си Цзинпин гостува на Александър Вучич в Белград

Снимка: AP/БТА

"През 2023 г. Китай инвестира един 1.370 млрд. долара в Сърбия, което е почти една трета от общите чуждестранни инвестиции, влезли през 2023 г.", каза Бърнабич.

Сръбският министър на вътрешната и външната търговия Томислав Момирович каза наскоро, че Китай е сред най-големите инвеститори в страната, тъй като е вложил 5,5 милиарда долара в сръбската икономика в периода от 2014 - 2023 г. Китай е вторият по важност външнотърговски партньор на Сърбия.

Цената: дълговете към Пекин се трупат

През последните 10 години обаче дългът на Сърбия към Китай е нараснал 12 пъти до 3,7 милиарда евро през 2023 г., посочва Би Би Си.

Властите в Белград обясняват вземането на заеми от Китай вместо от институциите на ЕС, от който Сърбия иска да стане част, с това, че китайските кредити са "бързи", тъй като процедурите са облекчени. Финансирането с пари от ЕС означава да се следват европейските процедури, които включват прозрачност и обявяване на търгове, отбелязва сръбската секция на Радио Свободна Европа.

Сърби и китайци, братя навеки - плакат по случай посещението в Белград на президента на Китай Си Дзинпин

Снимка: AP/БТА

Във връзка със задлъжнялостта на Сърбия с кредити от Пекин, Бърнабич каза, че "Китай е един от най-големите, ако не и най-големият кредитор в целия свят". Те (кредитите) са изключително добри за Сърбия. Всички кредити, които вземаме, са инвестиционни кредити", посочи Бърнабич. Тя каза още, че "нивото на задлъжняване е по-ниско от средното за Европа", докато благодарение на китайската компания "Сидзин копер" (Zijin Copper) Сърбия днес е "вторият по големина европейски производител на мед". "Скоро, благодарение на инвестициите на "Сидзин", ние ще бъдем най-голямата сила в производството на мед, подчерта Бърнабич.

Според експерта по отношенията между Китай и Сърбия Александър Митич китайските компании са привлечени в Сърбия от "квалифицираната и сравнително евтина работна ръка, енергийния, селскостопанския и индустриален потенциал, инвестиционните възможности в пътна инфраструктура, както и от безвизовия режим за китайски граждани".

Цената на стоманеното приятелство: червеният прах

Преди около осем години китайската компания Hebei Iron and Steel (HBIS), третият по големина производител на стомана в света, купува от сръбската държава закъсалия завод край промишления град Смедерево. Основаната през 1913 година фабрика е важен работодател и част от идентичността за много от местните хора. Заводът, който бива наричан и "гордостта на Сърбия", е най-големият и печеливш износител на страната. Директно и индиректно от него зависят към 25 000 работни места. А това е много, имайки предвид, че в окръг Смедерево живеят 98 000 души.

Но... червеният прах е навсякъде - по покривите, по кофите за боклук, по детските пързалки, по плодовете и зеленчуците в дворовете на хората. Прахът, който се получава при стоманодобива в завода, е покрил не само село Радинач, но и още две други съседни села, посочи преди година германският вестник "Ди Велт".

Поръчан от местни активисти анализ на праха, установил: материалът съдържа тежки метали като олово и кадмий, които могат да се натрупат по земята и по организмите.

Според твърденията, правителството е класифицирало определени китайски инвестиции като проекти от национален интерес, а в такъв случай екологичните стандарти и други изисквания важат само ограничено.

Още през 2021 година от репортаж на "Ройтерс" за червения прах в село Радинач край завода става ясно, че в праха има висока концентрация на тежки метали и че нивото на раковите заболявания е скочило четворно за по-малко от десетилетие.

Китайският "троянски кон"

Френският бизнес всекидневник "Лезеко" пише, че "Пекин превръща Сърбия в свой "троянски кон" за влияние в Европа", като посочва, че Китай вече е инвестирал сериозно в "нови пътища на коприната" през Сърбия.

"Китай ясно вижда Сърбия като център за своите инвестиции и влияние на Стария континент и Белград очаква ценна финансова подкрепа от това петнадесетгодишно стратегическо партньорство, както и Китай да бъде "третият стълб" на неговата външна политика, разтегната между Европейския съюз и Русия," отбелязва френският вестник, цитиран от БТА.

Свободната търговия: заливане с китайски стоки

Китай е вторият по важност външнотърговски партньор на Сърбия. Стокообменът с Китай през 2023 г. възлиза на 6,1 милиарда евро. Китай е седмият експортен пазар с дял от 4% в общия сръбски износ - като се има предвид колко "стиснат" за внос е местният пазар.

Трите най-големи износители на Сърбия през 2023 г. са компании, собственост на големи китайски групи, като общо са изнесли стоки за близо 2,5 милиарда евро, съобщи през февруари сръбското финансово министерство.

Износът на китайската компания "Сидзин майнинг" (Zijin Mining) от Брестовац е бил за 1,15 млрд. евро, на "Сидзин копер" (Zijin Copper) от Бор - за 746,3 млн. евро, а споменатата вече "стоманена" група "ХБИС" (HBIS), е осъществила износ на стойност 549,1 млн. евро.

Това, което предстои между Сърбия и Китай е юлският старт на Споразумението за свободна търговия. Белград и Пекин подписаха договора миналия октомври, който предвижда улесняване на вноса на 8930 сръбски продукта в Китай и на 10 412 китайски продукта на сръбския пазар, отбеляза в анализа си София Ангелова от БТА на 6 май.

Търговията и инвестициите в Сърбия и Западните Балкани са "почти незначителни" за Китай, каза пред сръбската редакция на Би Би Си Ричард Турчани, програмен директор на Централноевропейския институт за азиатски изследвания. По думите му тези инвестиции са "по-скоро символични, отколкото наистина значими за Китай, а Си Цзинпин не идва в Сърбия за втори път от осем години заради икономиката, а заради политиката.