17-11-2017 20-11-2018

Планът за възстановяване: От нищото с още много въпроси

Нужен е измeритeл на рeaлнaтa кoнвeргeнция нa cтрaнaтa cпрямo cрeднoeврoпeйcкитe рaвнищa нa дoхoди и БВП и тoй дa бъдe вoдeщ в цялaтa прoгрaмa

21:54 | 24 февруари 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 107 6550 Снимка: Булфото

Националният план за възстановяване и устойчивост в новия си вид е по-приемлив за бизнеса и експертните общности, но са нужни повече усилия и визия за развитието на индустрията, енергетиката, науката и технологиите, социалната сфера, образованието и здравеопазването, както и прецизиране на финансовите ресурси, за които ще кандидатства страната ни за финансиране от специализираните фондове на ЕС. Това е общият извод, който може да бъде направен от становищата на организации, браншови камари и обединения по новата версия на плана, изготвен от експертите на вицепремиера Томислав Дончев.

Възстановителният фонд на ЕС

Работодателските организации вече представиха своята позиция по плана по време на заседание на Икономическия и социален съвет. "Ние предлагаме за технологична модернизация, за иновации, цифровизации и роботизация и енергийна ефективност на съществуващите предприятия да бъдат заделени 1,3 млрд. лева. Тези пари можеше да дойдат по линия на намаляване на грантовете, предвидени за енергийна ефективност на сградите", обясни пред Dir.bg Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и заместник-председател на ИСС.

Той припомни, че настояването на бизнеса е програмата за енергийна ефективност да бъде преправена генерално. "Цялата програма сега е за 2,5 млрд. лева, но ние предложихме тя да не е изцяло на грантово финансиране. В случая грантовете може да са до около 20% например, коментира Велев. Той добави, че подобни проекти се изплащат от реализираните икономии, те следва да бъдат приоритетно финансирани посредством предоставянето на нисколихвени, дългосрочни кредити, които да бъдат връщани от постигнатите икономии при енергопотребление.

Според председателя на АИКБ, страната ни в момента може да се възползва от кредити за енергийна ефективност за около 8 млрд. лева. Този ресурс, заедно с грантовете за енергийна ефективност в плана, може да доведе до 9 млрд. лева инвестиции у нас и това да бъде допълнителен стимул за развитие на икономиката.

В становището си от АИКБ припомниха, че предложението за инвестиции от 1,3 млрд. лева за иновации и роботизация отново не е прието изцяло. В обновения План за възстановяване тези инвестиции са разделени в три фонда, с общ 900 млн. лева за подобни инициативи.

"Другото ни предложение бе за 700 млн. лв. за насърчаване на изграждането на системи за съхранение на енергия от ВЕИ за собствени нужди в предприятията. Това е нужно основно за насърчаване на самостоятелното производство на енергия. Тези инвестиции ще помогнат на ЕСО да балансира по-добре енергийната система", пояснява Велев.

Очакванията на бизнеса са при новите ВЕИ проекти да се предвижда при всеки соларен парк поне 20% от капацитета му да бъде резервиран чрез система за съхранение на енергия - тоест към всеки фотоволтаичен парк да има батерии за съхранение. Тези батерии са скъпа инвестиция и могат да се подкрепят чрез Плана за възстановяване. Подобна подкрепа ще помогне много и на индустрията, която ще има собствени енергийни източници и ще потребява по-малко енергия.

С подобно вложение ще се заместят отчасти и въглищните централи, а бизнесът сам ще произвежда значима част от енергията, която му е необходима. Така няма да има нужда от голямо развитие на електропреносната мрежа и най-важното - ще се постигнат целите на ЕС за 55% намаляване на вредните емисии през 2030 г., смята Васил Велев. По думите му в сега предложения План има три фонда за общо 900 млн. лв. и там се предвижда пилотна схема за изграждане на подобна централа. Когато се окаже, че подобна централа е много успешна за бизнеса, не е ясно как ще се финансират всички последващи проекти, добави Велев.

От ИСС също така са загрижени за пазара на труда и смятат, че в Плана за възстановяване са необходими 500 млн. лева за подкрепа. Тук става въпрос за квалификация, преквалификация и създаване на цифрови умения в подкрепа на заетостта. Сега са предвидени известни средства, но не и в размера, който сме поискали, обясняват експертите на Съвета.

Според тях е необходимо да се приоритизират инвестиционни проекти с по-висока готовност за реализиране с оглед времевите хоризонти на Плана за възстановяване, от една страна, но и да се създават работни места и да укрепва икономическата и социалната устойчивост на България, от друга страна

Важно предложение на бизнеса, изразено в становището на ИСС, е в плaнa дa ce включи oбoбщeн измeритeл, кoйтo дa oтрaзявa рeaлнaтa cтeпeн нa кoнвeргeнция нa cтрaнaтa cпрямo cрeднoeврoпeйcкитe рaвнищa нa дoхoди и БВП и тoй дa бъдe вoдeщ eлeмeнт в цялaтa прoгрaмa. От съвета настояват също така да се уcкoри рeaлизaциятa нa Плaнa зa възcтaнoвявaнe и уcтoйчивocт, кaтo той ce oбвържe c цeлитe нa вce oщe нeприeтия нaциoнaлeн плaн зa рaзвитиe "Бългaрия 2030".

План от нищото и с още много въпроси

Мнението на бизнеса бе взето предвид в новия план, но и коригираният документ си остана нещо като апокрифна дейност. Някак си от нищото се появи първият вариант на плана, нямаше обществени обсъждания и дори кореспонденция със заинтересовани лица, за да се определят приоритети, проекти, визии и мерки, обясни за Dir.bg и икономистът Калоян Стайков.

"Между първия и втория вариант се вижда подобрение в някои от елементите на плана. Част от предложенията на бизнеса бяха взети предвид, но остават още слабости. Например сега имаме повече подробности за проекти, които се предлагат, но не е ясно на базата на каква обосновка са избрани тези проекти. Така не е ясно дали има предварителен анализ за ползите и слабостите на подобни проекти. Не е ясно и дали няма и по-добри проекти от предложените, от гледна точка на ефективност и ефикасност, за да получиш повече за всеки изхарчен лев", добави експертът на Института за пазарна икономика.

Друг голям проблем е, че самият план все още не предлага конкретни реформи. В него е записано например изготвяне на пътна карта или екшън план или че ще се променя съществуващ закон. "Това са мерки, но не и цели", пояснява Стайков. По думите му цели могат да бъдат например, че до пет години държавата планира да има определен процент ИКТ специалисти. Или, че "до 10 г. ще имаме определен дял на зелена енергия в икономиката".

Третият сериозен проблем в преработения план е липсата на връзки между него и другите държавни стратегически документи. "Пример за това е липсата на връзка с документи в сферата на енергетиката - не се вижда как точно Планът за възстановяване и устойчивост взима предвид стратегическите цели от Интегрирания национален план "Климат Енергетика", предложената Енергийна стратегия, новите законопроекти за ВиК услугите и други подобни проекти. Тоест имаме няколко стратегически документа, които са самостоятелни и не си говорят помежду си", пояснява икономистът на ИПИ.

Идеята на целия механизъм за възстановяване и устойчивост е да финансира реформи и да подпомогне по някакъв начин прехода на икономиката от сегашното ѝ състояние към базирано повече на дигитални услуги, иновации, зелена и нисковъглеродна икономика. Това са двата стълба в самия план - или реформи, или преход на икономиката. На практика тези стратегически документи предлагат точно реформа. И някак си на този фон не се вижда връзка между документите, добави Стайков.

"Последният най-голям проблем за мен е, че голяма част от средствата е планирано да започнат да се харчат през 2024 г. Тоест ние едновременно искаме да се възстановим от настоящата криза, да започнем някакъв преход, ама след 4 години. И също така да направим реформи, но след четири години. Това няма как да се случи. Сега трябва да ги има проектите и да започне работа по тях. Сега е моментът за възстановяване - голямата част от средствата трябва да се изхарчат още в първите години след кризата - 2021 и 2022 г. А не да чакаме да започнат големите харчове през 2024 г., когато икономиката вече ще се е възстановила и ще е тръгнала по някакъв път на развитие. Тогава ще е късно за подобна помощ", категоричен е икономистът. Той припомни, че през 2024 г. на практика ще е минал и половината период до 2030 г., а ние тогава вече трябва да имаме реални резултати.

Като цяло мнението на експертите е, че работата по Плана за възстановяване трябва да започне веднага, без много бавене, за да може европейските средства да дойдат в подкрепа на икономиката ни. Въпросът е дали политиците ще имат воля наистина да помогнат на бизнеса мащабно, макар и в навечерието на избори за нови народни представители.

ИЗБРАНО