Само около 50% от реките в България са задоволително до добро екологично състояние, сочат резултатите от ново изследване, проведено от Коалиция "Живите реки на Европа", част от която е природозащитната организация WWF. Основна причина за това продължават да бъдат преградите по реките и невъзможността за осигуряване на достатъчно вода в долните им течения.

Друг съществен проблем е замърсяването от промишлени източници, както и липсата на адекватен контрол над изпусканите обратно в природата индустриални води.

"България не е изключение от общата картина. Изпълнението на Плановете за управление на териториите на четирите басейнови дирекции у нас се осъществява много бавно. Предвидени са над 300 мерки, но изпълнението им към момента е под 1%. Основен фокус са "меките" мерки, като обучения на администрацията, разработване на регистри, повишаване на осведомеността, но не и тези, които реално биха довели до подобрение в качеството на водите", коментира Филип Пенчев, старши експерт "Води" във WWF. Според него, подготовката на новите Планове за управление се забавят, като се очаква те да бъдат приети чак през 2022 г., а не както бе планирано в края на тази година.

3e-news.net

11 от 13 речни басейна на територията на Европейския съюз ще останат в недобро състояние до 2027 г. Тези стряскащи данни означават, че страните, на чиито територии се намират съответните реки, няма да успеят да изпълнят в срок заложените от ЕС цели и да превърнат замърсените сладководни екосистеми в чисти и пълни с живот.

Държавите членки разполагат само с шест месеца, за да финализират своите Планове за управление на речните басейни за следващите шест години, както изисква европейското законодателство. Проектните предложения за периода 2022-2027 г. са третата част от Националните планове и последната възможност пред Европа да оправи нещата преди 2027 г.

Докладът, публикуван от WWF и коалиция "Живите реки на Европа", установи, че само два от 13-те изследвани речни басейна ще бъдат в добро състояние до 2027 г. Това са реките Кемийоки и Ракколанйоки - и двете намиращи се на територията на Финландия. В

същото време австрийската и словашката част на Дунав, река Висла, Лоар-Бретан във Франция, както и реките Шелда и Мойзе в Белгия се очаква да преминат в "умерено" състояние през следващите шест години. А що се отнася до германската и нидерландската част на Рейн, Елба, полската част на Одер, както и реките в Източните Алпи и Южните Апенини, те ще останат в настоящото "лошо" състояние, сочи докладът.

Повечето реки, както у нас, така и в Европа, страдат от липсата на средства от националните бюджети, определени за управление на водите, недостатъчно интегриране на защитата на водите в други политики като енергетика, земеделие и инфраструктура, както и от злоупотребата с дерогации. Всички тези въпроси вече бяха отбелязани в заключенията от проведената през 2019 г. проверка на годността на Рамковата директива за водите.