В България има повече от 220 находища на минерални води с различни свойства и температура от 13°С до 98°С, повечето са подходящи за балнеолечение, по-малко за отопление. Но в по-малка или голяма степен са подложени на рисковете на неефективното управление и дори незаконно ползване на ресурса, предупреждават от Българската асоциация по подземни води.

От това богато разнообразие на минерални води, 102 находища са изключителна държавна собственост, а останалите - публична общинска собственост, проучени от които са 48.

Към момента, само 5% от ресурса на водовземните съоръжения е предоставен за бутилиране, приблизително 3% за питейно-битово водоснабдяване. Повече от 30% се използват за лечебни и други цели, включително и като източник на хидрогеотермална енергия, съобщиха за Dir.bg от екоминистерството. Според ведомството находища- "Сандански", "Велинград- Каменица", "Драгиново", "Симитли", "Рупите- м.Кожух", "Благоевград", "Сапарева баня", "Стралджа", "Левуново", "Ерма река" са примери за ефективното използване на геотермална енергия на минералните води. От тези находища са предоставени права за ползване на минерална вода, за отопление и оранжерийно производство. Но каква е истината? За реализирането на тези възможности пречка се явява липсата на системно финансиране и не само.

Златната вода на Златоград е бетонирана

заради липса на финансиране

Термален извор в Златоград

В Златоград от сондажа, минералната вода излиза с температура до 90°С, разказа за Dir.bg заместник-кметът на Златоград Елмира Пехливанова. Градът има готов проект от 2009 г., който включва изграждане на водовземно съоръжение, провеждане на хидроложки изпитания, изграждане на външен топлопровод от 13 500 м, изграждане на геотермална централа и на градска топлопреносна мрежа до 8 обществени сгради, детски градини, училища, читалището, болницата и общинската администрация. Тогава са осигурени средства от държавния бюджет. През 2014 г. е осигурено финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) от над 3 млн. лева. С помощта на държавата са изпълнени част от дейностите. Но за топлопровода от 13 км, който ще изведе водата от земята все още финансиране няма. За доизграждане на всички елементи от проекта са необходими по предварителни изчисления още около 18 млн. лева, обясни Елмира Пехливанова.

Златната геотермална вода на Златоград все още е бетонирана под земята. Възможно ли е повече от десетилетие градът да не може да превърне в реалност една стратегически важна за целия град цел? Законът казва строителство и избор на изпълнител не може да започне преди да има осигурено финансиране.

Водата от извора в Златоград е с много добри качества, според специалистите

Вода за отопление и лечение

Технологията в момента предвижда оползотворяване само на топлинната енергия на геотермалната вода. В топлоцентрала водата ще постъпва с температура приблизително 80°С. Подобно оползотворяване на геотермалната вода може да спомогне за отоплението на домакинствата в Златоград. Така ще се намали със сигурност използването на дърва и въглища и ще се ограничи замърсяването на въздуха с фини прахови частици.

На изхода водата ще е със запазени качества и топлина около 38 С, която ще е напълно подходяща и за балнеолечение, обясни още Пехливанова.

А термоминералната вода на Златоград е с много добри качества за развитие на лечебния туризъм, което в съчетание с културния, морския и еко туризма ще гарантира устойчивостта на атрактивна туристическа дестинация. Тя може да бъде предлагана за лечение на широк спектър заболявания. Според сертификат на Министерството на здравеопазването е подходяща за жлъчно-чернодробната система; бъбречно-отделителната система;стомашно-чревния тракт; алергии; кожни заболявания; кариес-профилактика; остеопороза.

Целта ни да доразвием проекта и водата да може да се ползва и от бизнеса, основната ни цел е да развием туризма, да привлечем инвеститорски интерес, да увеличим заетостта и стандарта на живот, да задържи младите хора в общината, обясни Пехливанова.


 Какъв е редът за ползване на водите от държавата и общините?

За минералната вода от находища - изключителна държавна собственост, ползването се извършва по реда на Закона за концесиите и Закона за водите. Правата за ползване се предоставят във вид на концесионен договор или разрешително за водовземане, издадено от директора на съответната Басейнова дирекция или кмета на общината, ако находището е предоставено за стопанисване.

Ползването на минералните води от находищата - публична общинска собственост, е по реда на Закона за концесиите и Закона за общинската собственост. Правата за ползване са във вид на концесионен договор (общинска концесия за добив) или разрешително за водовземане, издадено от кмета на съответната община.

При използването на минералните води чрез разрешителен режим, се спазват приоритетите при удовлетворяване на исканията за водовземане съгласно Закона за водите, а именно - за питейно-битови цели; лечение и профилактика - само за минерални води; за земеделски цели; други цели, включително промишлени цели, отдих и хидроенергетика.


Нашите води са интересни като балнеологичен ресурс,

изключително малко са високотемпературните находища

Според изпълнителния директор на Българската асоциация по подземни води Величко Величков Златоград е едно от населените места с най-големи перспективи за използване на геотермалната енергия. Само преди няколко седмици служебният министър на околната среда и водите Асен Личев каза, че ще предложи в Плана за възстановяване и устойчивост проект за СПА комплекс в кв. "Овча купел". А в края на миналата година президентът Румен Радев предложи в Плана да влязат пилотни проекти за изграждане геотермални централи в Северозападна България и Софийското поле. Но политиците трябва да знаят, че едно е да предложиш нещо, друго е да го прокараш и съвсем трето е да го изпълниш. Необходима е целенасочена политика и ясна визия, която да се следва, каза Величков.

Там където водите стават за геотермална енергия, вече са усвоени в някакви дейности. Ако някой иска да направи нещо хубаво в тази посока, това трябва да е в Софийското поле - в района на Равно поле и Казичене, Левуново. Но става дума за нов сондаж, за оборудване, за провеждане на необходимите процедури. Според Георги Стефанов от Световния фонд за дива природа WWF усвояването на геотермалните ресурси е възможност, която трябва да се реализира, но едва ли това може да се случи бързо, а идеите на Плана са средствата да бъдат насочени към дейности, които могат да доведат до по-бързо възстановяване. Въпреки възможностите, които има страната, много малка част от изворите са реално проучени, но в Златоград ресурсът е наличен, проучванията направени, обясни Величков.

 

Нашите води са интересни като балнеологичен ресурс, изключително малко са високотемпературните находища от над 60-70°С и то с потенциал да бъдат използвани за геотермална енергия, обясни още Величко Величков. Не става въпрос за толкова голям потенциал, за отопление например на цели градове какъвто е примерът със Златоград. Най-високо температурният сондаж в България в Сапарева баня отоплява 9 сгради. Нашите източници отговарят на двата критерия - минерални и геотермални води, коментира и председателят на асоциацията проф. Павел Пенчев. Тук идва голямата тънкост да се използват комплексно. От находище Велинград като например ако вземеш водата и я използваш за басейни, хотели и съоръжения за балнеолечение, нейната температура става много по-ниска.

Очевидци припомнят и отколешната практика на топлите извори хората от Велинград да си извършват чисто битови дейности - миене на килими, стерилизиране на буркани за зимата или пък ресторантите да си варят картофите на безплатната топла вода. Това е абсолютно разхищение на ценен ресурс. В крайна сметка и към момента държавата не е създала нужните регулации как точно най-ефективно може да се използва този ресурс.

Необходимо е комплексно ползване на геотермалните води и

административен капацитет

Комплексното ползване е свързано например с предварително отнемане част от температурата на водата, за да стане подходяща за балнеология и след като е вече отработена, тя пак да се използва. "Само че за геотермален център нямаме такива възможности, който иска такива води, да ходи в Турция. Трябва да сме много щастливи, защото там тези територии са свързани с тектонски зони, които причиняват земетресения", коментира проф. Павел Пенчев.

Само за геотермална енергия имаме подходящи води в Северна България, Видинско, които обаче ако ги извадим на земната повърхност, отнемем им топлинната енергия, трябва да видим какво ги правим после, каза специалистът. Ако отворим кутията на Пандора, да извадим тези води с вредни компоненти в тях и вече трябва да видим къде ги заустваме, къде ги изпускаме, как ще ги пречистваме, ще ги върнем ли обратно. Това са много сложни въпроси, допълни проф. Пенчев. "Какво имаме в действителност и други имат термални води, но ги обработват правилно, ние само си пишем планове и програми. Пречи липсата на административен капацитет", казва още той.

Според екоминистерството потенциалът за използване на минералните води за "отопление" може да се реализира според даденостите на съответното находище, на водовземните съоръжения и на състава на минералната вода, уточняват от МОСВ. Количествата минерални води с температура в диапазона 40 - 98°С, които биха могли да се използват чрез топлообменници и за отопление. Това са например 1248,7 л/сек или повече от 50 % от технически възможния дебит на съоръженията за находища изключителна държавна собственост и 96,5 л/сек или 22% от технически възможния дебит на съоръженията за находища публична общинска собственост.

В земните недра на България се съдържат или възпроизвеждат огромни ресурси геотермални води, показват по-стари анализи. Според анализи на проф. Костадин Щерев извлекаемата от водите земна топлина (нискотемпературна геотермална енергия), изразена в топлинна мощност е между 1500 до 2000 мегавата.

Към момента в Министерството на икономиката е стартирана процедура с бюджет от 3.4 млн. евро по програма "Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност" на Европейското икономическо пространство 2014 - 2021 г. Инвестициите в областта на оползотворяването на геотермалната енергия, включително чрез използване на минерални води са част от програмата, посочиха за Дир.бг и 3eNews от екоминистерството. Но тези средства са недостатъчни само за една община като Златоград, а какво да говорим за нуждите на останалите общини, ако искат да използват изцяло своя потенциал.

При избора, дали минералната вода да се ползва за туризъм или за производство на енергия, водещ критерий е качеството на минералната вода съгласно балнеологичните оценки на Министерство на здравеопазването. На първо място винаги са питейните нужди и реализиране на балнеолечебния потенциал на ресурса.

Сред проблемите са още занемарени минерални бани като Сливенските

и незаконното ползване на минерални води

България разполага със значителен потенциал за използване на минералната вода на първо място за питейно-битови цели, лечение, СПА, отдих, спорт, отопление и други дейности, коментират експертите от екоминистерството. Според МОСВ добри примери за пълноценно използване на минералните води са находища "Хисаря", "Девин", "Беденски бани", "Белчински бани", "Павел баня", "Велинград-Чепино", "Баня Разложко", "Стрелча", "Шипково", "Хасковски минерални бани", "София-Панчарево", "Огняново-Гърмен", "Добринище" и много други, за които освен за СПА и балнеотуризъм, профилактика, спорт, рехабилитация, лечение, минералната вода се използва и за отопление. Ресурсите на находищата на минерална вода, разположени на територията на цялата страна са около 6800 л/с, от които регламентирано се ползват повече от 950 л/с. или около 15%.

Използването на ресурса е въпрос от една страна на включването на определени мерки в плана за развитие на съответната община, и от друга на бизнес инициатива и наличието на инвестиции, коментират от МОСВ.

За проблемите на някои находища вината е на общините, коментира и Величко Величков. Той даде пример с легендарното находище от римско време в Сливен. Според него е грешка на общината, че Сливенските минерални бани имат една от най-занемарените балнеологични болници в страната. Само за едно малко хотелче, общината преди години така и не е дала на инвеститора разрешително за право на преминаване на тръбопровод. През 2011 г. Хасковските минерални бани са били със статута на западнало село даде пример той. А днес всички ходят на Хасковските минерални бани, но не знаят Старата баня от римско време на Сливенските минерални бани. Каква е причината Хасковски минерални бани да имат развит туризъм и хотели, а Сливенските от рай да станат едно нищо, запита експертът, който е родом от Сливен.

Секторът обаче трябва да се бори с още един проблем. В много случаи има незаконно изграждане на сондажи, разкриващи минерални води, а някои от находищата са регистрирани като кладенци за поливане, съобщиха от Асоциацията по подземни води. Такива случаи има в Павел баня, Добринище, Огняново, в Сандански, в много от минералните находища, посочи Величко Величков. Няма никакъв контрол от Басейновите дирекции по места, коментира още той. Оказва се и при управлението на минералните води проблемът с контрола е един от основните за решаване.