17-11-2017 20-11-2018

Проф. Николай Козарев: София да въведе зони за ниски емисии за битовото отопление

В резултат от прилаганите мерки за намаляване на емисиите, качеството на въздуха в София се подобрява непрекъснато, казва ръководител на екипа, разработил Програмата на София за качеството на атмосферния въздух

Снимка: Булфото

Проф. Николай Козарев: София да въведе зони за ниски емисии за битовото отопление

18:14 | 9 юни 2021

| Автор : Рая Лечева, 3e-news.net

16 1589 Снимка: Булфото

В България, до момента отсъстват практики по въвеждане на зони с ниски емисии (ЗНЕ), а моето мнение е, че на територията на София би следвало с предимство за бъдат въведени ЗНЕ, засягащи битовото отопление с изгаряне на дърва и въглища, доколкото този сектор е основен фактор за регистрираните повече от 35 превишения на нормата за средно денонощната концентрация (СДК) на ФПЧ10 и то почти изцяло през зимните месеци.

Това препоръчва проф. Николай Козарев, ръководител на екипа, разработил Програмата на София за качеството на атмосферния въздух 2014-2020 година. В интервю за 3е-news.net той дава и конкретен пример: След въвеждане на ЗНЕ на серен диоксид, емитиран от корабоплаването, в зоната около Балтийско и Северно море е постигнато понижение на концентрацията на серен диоксид с повече от 50%. ЗНЕ там е въведена чрез мярка, лимитираща съдържанието на сяра в корабното гориво.

Виж още Какъв е ефектът за София на градския топлинен остров

Самото наименование на ЗНЕ само по себе си означава намалени количества на изпусканите в атмосферата замърсители, а това във всички случаи определя подобряване на качеството на атмосферния въздух (КАВ), обяснява ученият и уточнява, че ефектът върху КАВ зависи от мащаба на мерките, свързани с дефинирането и въвеждането на ЗНЕ.

Той изрази съжаление, че в определени области на общината превишенията на нормата (50 μg/m3) за втория лимитиран показател за качеството на въздуха - СДК на ФПЧ10 все още са повече от допустимите (35) в рамките на една календарна година.

Превишават се също така и определените норми за средногодишните концентрации на ФПЧ2.5 и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ).

Добрата новина, според проф. Козарев, все пак е, че степента на замърсяване на въздуха с ФПЧ2.5 и ПАВ е пряко свързана с емисиите на ФПЧ10, обусловени от битовото отопление с изгаряне на дърва и въглища. С други думи, намаляването на употребата на твърди горива за отопление със сигурност ще доведе до подобряване на КАВ по отношение и на трите замърсителя.

Сред факторите, които са допринесли за подобряване на въздуха в София проф. Козарев посочва на първо място пускането в експлоатация на вече три диаметъра на Столичното метро. Сериозното редуциране на вредни емисии се дължи на интензивното обновяване на автобусния парк - електрически, газови, и такива с екологичен стандарт Euro 6. Не на последно място трябва да се отбележи значителното подобрение на пътната инфраструктура - разширяване на булеварди, усиленото строителство на Околовръстния път, Северната скоростна тангента, кръгови кръстовища и кръстовища на две нива. "Нашият изследователски екип извърши оценка на екологичния ефект от построяването на първото кръстовище на две нива в София - между булевардите "Драган Цанков" и "Пейо Яворов". Убеден съм, че жителите на Столицата без никакво колебание, оценяват този проект като успешен и с голям ефект върху качеството на въздуха", дава и конкретен пример ученият.

По неговите думи, веществата, определени като замърсители на въздуха, са повече от 170. За мнозинството от тях, обаче, са характерни епизодични и кратковременни случаи на замърсяване на въздуха. Останалата част, наричани основни замърсители на въздуха, са серен диоксид, азотни оксиди, фини прахови частици - фракции до 10 и до 2.5 микрометра, въглероден оксид, олово, бензен, озон, арсен, живак, кадмий, никел и други. Измерванията, които се извършват в различните станции за мониторинг на КАВ се определят с нарочна заповед на министъра на околната среда и водите. Обикновено се измерват концентрациите на замърсилите за сравнително кратки интервали от време и на тази база се изчисляват нормираните показатели за КАВ.

На въпрос какви мерки - популярни и не толкова популярни, трябва да се предприемат още за намаляване на замърсяването от индустрията и строителството, проф Козарев отговаря:

"Като сектор от икономиката, строителството и ремонтните дейности наистина представляват източник на замърсители, преди всичко прахови частици, но те не са основната причина за недоброто качество на въздуха. Разбира се, стриктен контрол на измиването на самосвалите и строителните машини, оросяването на строителните площадки в сухо време биха намалили в значителна степен приноса на сектора към замърсяването на въздуха.

Обикновено хората са склонни да обявят всеки промишлен комин за главен причинител на замърсяването на въздуха в неговата околност. Наистина, в общия случай количествата замърсители, които промишлеността изпуска в атмосферата (емисиите) са твърде големи. В миналото, енергийният комплекс "Марица изток" емитира годишно около 600 хиляди тона серен диоксид в атмосферата, но през комини с височина 320 метра. Поради високата си температура отпадъчните газове се издигат допълнително на твърде голяма височина, т.е. те не причиняват съществено повишение на концентрацията на серния диоксид в приземния слой на атмосферата. Все пак, емисии от вентилационни инсталации, които се изпускат на малка височина, биха могли да причинят значимо замърсяване на въздуха в локален мащаб."

3е-news.net

ИЗБРАНО