Международният валутен фонд, Световната банка, анализатори и държавни правителства не спират да ревизират надолу прогнозите си за глобалната икономика през 2020 г. Броят на безработните се увеличава с невиждани темпове - много по-бързо, отколкото по време на Голямата депресия през 1929 г. или Глобалната финансова криза от 2008 г. В рамките на три месеца само в САЩ близо 50 млн. души изгубиха работата си.

И въпреки това фондовите борси, след краткотраен срив в средата на март, днес светят в зелено. Периодът април-юни 2020 г. дори се оказа най-доброто тримесечие на европейските пазари за последните 5 години. В последните 50 работни дни основният индекс на американската борса S&P500 нарасна с внушителните 38% и това са най-успешните 50 дни в цялата история на този показател от 1957 г. насам, когато той започва да съществува. Все повече огромният разрив между реалната икономика и финансовите пазари става очевиден.

Къде се корени този дисбаланс?

Една от основните очевидни причини са решенията на централните банки, които увеличиха своите програми за изкупуване на дълг и така потушиха пожарите по борсите с свеж кеш. ЕЦБ увеличи своята програма до 1,35 трлн. евро, а американският Фед одобри пакет за 3 трлн. долара - два пъти повече в сравнение с кризата от 2008 г.

"Досега никога не сме ставали свидетели на подобни финансови мерки. Това е основният източник на всички "зелени вълни" по пазарите, а не надеждите, че икономическите процеси бързо ще се възвърнат към обичайното", коментира главният икономист на Rosenberg Research Дейвид Розенберг. Въпросът дали тази висока ликвидност може да задвижи икономическата активност остава отворен. Този подход се използва от 2008 г. досега и икономическият ръст в периода категорично не може да се нарече впечатляващ. Освен това факта, че на пазарите има толкова много пари означава, че инвеститорите все по-малко се интересуват да правят разликата между добър и лош кредитополучател.

Втората голяма причина са популярните публични компании - т. нар. група FAANG - водещите технологични компании Facebook, Amazon, Apple, Netflix и Google. Те заемат огромен дял - цели 18% от стойността на всички 500 компании в индекса за най-ликвидните американски акции S&P500. Съотношението цена към приходи (P/E - тоест колко годишни приходи на компанията ще достигнат нейната пазарна оценка) показва, че много от тях може би са силно надценени. При Amazon например този показател е над 130 - тоест при сегашните приходи на компанията на нея ще й отнеме 130 години, за да достигне своята пазарна капитализация, която възлиза на 1,44 трлн. долара. За сравнение средното ниво P/E за всички акции в S&P500 е 20. И тук трябва да обърнем внимание, че стойността на Amazon се увеличи с близо 60% от средата на март досега. Над 60% е увеличението на пазарната капитализация и на Facebook, над 50% - на Netflix. "Тоест инвеститорите наливат огромни капитали в популярните акции, за които всички говорят, като по този начин изкуствено повишават индексите", коментира икономическият анализатор Еоин Бурк Кенеди. В същото време обаче основните показатели на икономическите процеси - банките - все още не могат да достигнат стойността на акциите си от преди обявяването на глобалната пандемия.

Третата причина е, че огромна част от рекордните пакети от икономически стимули не достигат до хората на заплата - онези, които движат икономическото потребление, а се разпределят в огромната си част между фондове, банки и корпорации. В противен случай повишеното потребление щеше да доведе до логична инфлация, а такава въпреки "напечатаните" пари не се забелязва никъде в развитите държави.

Държавите обаче продължават прогресивно да увеличават своите дългове, като в тенденцията се включи дори и Германия, която беше известна със стриктната си политика срещу използването на бюджетни дефицити. Този процес може да доведе до нова дългова криза, и то, без преди това въпросните пари да са постигнали целта си.

Текстът е публикуван в Manager.bg