Без дебати Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки със 108 гласа "за", един - "против" и 41 - "въздържал се". Вносител е Министерският съвет.

Със законопроекта се прецизират изисквания, произтичащи от европейското законодателство в областта на обществените поръчки. Разширява се обхватът на измененията в договорите и рамковите споразумения, които се квалифицират като съществени. Цели се да се ограничат случаите на допустими отклонения от първоначално сключения договор, се посочва в доклада на Комисията по правни въпроси.

Регламентира се издаването на индивидуалните административни актове на възложителите, като се прецизират реквизитите на решенията, създавани чрез Централизираната автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки".

При възлагането на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява са предвидени нови възможности, аналогични на процедурите за възлагане на поръчки на по-висока стойност, като прилагане на т.нар. обърнат ред за възлагане и удължаване на срока за получаване на оферти в определени случаи, пише още в доклада на правната комисия. Както пише в мотивите към законопроекта, при "обърнатия ред" може да се извърши оценка на техническите и ценовите предложения на участниците преди разглеждане на документите за подбор. Но този ред е допустим само в случаите, когато всички предложения от офертите са представени в числова стойност. Дава се възможност и за удължаване на срока за подаване на оферти по тези поръчки, се обяснява в мотивите.

Със законопроекта се предлага отпадане на участието на външни експерти при осъществявания от Агенция по обществени поръчки контрол чрез случаен избор. Предложението е в резултат на констатираните в практиката слабости. Липсата на достатъчно специалисти с необходимите професионални знания и опит при поръчки със сложен и специфичен предмет и ниското качество на експертизата води до неефективност на проверките, се посочва в доклада.