Рибарството остава един от най-трудните въпроси между ЕС и Великобритания.

Франция настоява Европейската комисия да действа твърдо, за да ускори прилагането на сключеното с Великобритания споразумение за риболова след Брекзит на фона на растящото недоволство сред френските рибари, предаде Франс прес.

Министърката по морските въпроси Аник Жирарден и държавният секретар по европейските въпроси Клеман Бон напомниха в общо комюнике за необходимостта от твърди и решителни действия от ЕК, за да се осигури пълното прилагане на споразумението, допълва БТА.

Над сто рибари се събраха през нощта на четвъртък срещу петък в Булон сюр мер (Па дьо Кале), водещото френско риболовно пристанище, за да протестират срещу "лъжата" на споразумение за достъпа до английски води.

Те бяха готови да блокират камионите, идващи от Великобритания, които превозват британска риба.

Рибарите осъждат забавянето в издаването на разрешителни за достъп до британски води с близо три месеца, след като бе сключено споразумение за риболова между Лондон и Брюксел.

В рамките на това споразумение Великобритания трябва да издаде лицензи за риболова за зона 6-12 морски мили.

Според председателя на регионалния комитета по риболов Оливие Льопретр Великобритания е предоставила лиценз за достъп до британски води на 22 от общо 120 френски кораба.

Как всъщност рибата препъна преговорите

В резултат на напускането на ЕС, а оттам и на Общностната политика за рибарство (ОПР) (Common Fisheries Policy (CFP), една от придобивките, които Великобритания си спечели е по-голям контрол над британските води и потенциално повече възможности за риболов от британските рибари, писа неотдавна британското издание ukandeu.ac.uk.

От 1 януари 2021 г. Великобритания е това, което понякога се нарича "независима крайбрежна държава". Това означава, че ще може да решава условията за достъп на всеки чуждестранен риболовен кораб (лодка) до .

Съгласно ОПР, квотите се разпределят на държавите-членки, като се използва метод, наречен "относителна стабилност", който отчита историческите нива на улов на държавите-членки за всеки вид. За разлика от това, "зоналната обвързаност" разпределя квоти според средата на обитаване на рибите.

Великобритания твърди, че системата на ЕС води до квоти, които не отразяват количеството риба във водите на Обединеното кралство. Съществуват различни мерки, които могат да се използват при зонално обвързване въз основа на това къде се лови риба, къде се намира тяхната обитаема площ или къде запасите имат тенденция да се намерят (да живеят). Това може да се нагажда и ако рибите мигрират от една част на морето в друга през годината.

Друг от аргументите на Обединеното кралство е, че зоналното обвързване е системата, използвана при определяне на квотите между ЕС и Норвегия (и според съобщенията тя е и основата за наскоро подписаното споразумение за риболов между Обединеното кралство и Норвегия) и следователно служи като прецедент.

ЕС на свой ред се притеснява, че загубата на права в британски води ще има тежки икономически последици за много от крайбрежните държави членки - Франция, Германия, Дания, Испания, Белгия, Ирландия и Нидерландия. Един от аргументите на ЕС е, че тъй като Великобритания, а не ЕС, иска да промени правилата, рибарите от ЕС не трябва да са потърпевшите.

Великобритания официално напусна ЕС през януари 2020-а, но двете страни опитват да се договорят за режима на търговските си отношения на стойност близо 1 трилион долара годишно. Преходният период, до края на който трябва да бъде постигната сделка, изтече на 31 декември.