Промишлената активност в еврозоната е нараснала с рекорден темп през май, предаде Ройтерс (Reuters), като се позова на проучване, според което растежът би бил още по-бърз, ако ги нямаше тесните места в доставките, които доведоха до безпрецедентно нарастване на разходите за производство.
Икономиката на блока бе разтърсена от пандемията от коронавирус през изминалата година, а доминиращият сектор в по-голямата си част на услугите бе затворен. Заводите обаче като цяло продължиха да работят, а ограниченията в отделните страни постепенно се смекчават.
Индексът на мениджърите по доставките за промишлеността, изготвян от IHS Markit, е нараснал до окончателна стойност от 63,1 пункта през май спрямо 62,9 пункта през април - над първоначалната "светкавична" оценка 62,8 - най-високата, откакто започва да се прави проучването през юни 1997 година.
Индекс, отчитащ производството, който се включва в композитния индекс на мениджърите по доставките, е отстъпил от 63,2 пункта през април до 62,2 пункта. Майската стойност обаче остава стабилно над прага от 50 пункта, който разделя спад от растеж. Композитният индекс, който се следи като добър показател за икономическото състояние, се очаква да бъде публикуван по-късно днес.
"Нарастващото производство е признак, че икономиката се възстановява силно през второто тримесечие", каза Крис Уилямсън, главен икономист в IHS Markit.
"Въпреки това през май се наблюдаваха рекордни забавяния на доставките, които ограничават растежа на производството и оставят фирмите неспособни да отговорят на търсенето до степен, каквато не е била отчитана в проучванията досега.
Нарушенията, предизвикани от пандемията, все още оказват огромно влияние върху веригите за доставки. Ситуацията дава предимство на продавачите на пазара за суровини, от които заводите се нуждаят.
Цените на средствата за производство, на суровините и материалите са нараснали до рекордните 87,1 пункта спрямо 82,2 пункта през април. Заводите прехвърлят нарасналите разходи с най-бързия темп в историята на проучването, но въпреки това част от ценовото бреме се поема от производителите.
Инфлационният натиск обаче може да е добре дошъл за ръководителите на Европейската централна банка (ЕЦБ), която не успява да регулира инфлацията до целевото равнище въпреки годините свърхлиберална парична политика.
Очаква се еврозоната да излезе от двойната рецесия, предизвикана от пандемията, през текущото тримесечие, според проучване на Ройтерс. Но прогнозираното покачване на ценовия натиск през тази година не се очакваше да бъде устойчиво, като прогнозата за инфлацията ще бъде значително снижена.
"Очакваме ценовият натиск да се смекчи, тъй като разрушителните последици от пандемията ще се преодолеят още през следващите месеци и глобалните вериги за доставки ще се подобрят", каза Уилямсън.
Инфлационният натиск - заради поскъпнала енергия
Годишната инфлация в Европа се очаква да бъде 2.0% през май 2021 г., в сравнение с 1.6% през април, според предварителната оценка на Евростат (Еurostat), статистическата служба на Европейския съюз.
Като разглежда основните компоненти на инфлацията в еврозоната, Евростат очаква енергията да има най-високият годишен темп през май - ръст от 13,1% в сравнение с 10,4% през април, следвана от услугите (1,1%, в сравнение с 0,9% през април), неенергийните промишлени стоки (0,7% в сравнение с 0,4% през април) и храните, алкохола и тютюн (0,6%, стабилен в сравнение с април).
От страните, за които има налични предварителни данни, най-висока годишна инфлация през април се наблюдава в Люксембург - 3.3%, и 4% очаквана през месец май; Литва (2,4% и 3,5%); Испания (2,0% и 2,4%), Финландия (2,2% и 2,3%), а най-ниска - в Гърция (-1,1% и -1,1%) и Португалия (-0,1% и 0,5%), Малта (0,1% и 0,2%).
Европейската централна банка се стреми към инфлация под, но близо до 2%.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}