Системни проблеми за работата на чужденци у нас също търсят решение

Бизнесът е в преговори с правителството за улесняване издаването на сини карти, стартъп виза и тех виза и тези промени трябва в най-кратки срокове да минат през парламента

Снимка: БТА

Системни проблеми за работата на чужденци у нас също търсят решение

08:07 | 20 март 2022

| Автор : Рая Лечева, 3e-news.net

35 2466 Снимка: БТА

Близо 100 000 украинци са влезли вече в страната, но и половината са напуснали България. Много от хората знаят къде отиват и имат точна цел. А около 22 хил. души са настанени в хотели, които участват в програмата, заяви вицепремиерът Калина Константинова преди няколко дни. Всички тези хора бягат от войната като тук говорим за много жени и деца, някои от които наистина биха си потърсили работа.

Украинските граждани очакват скоро да се върнат в родината

Всъщност в момента те все още се ориентират и планират преди всичко скоро да се върнат в родината. Повечето от украинците, които са дошли в България от започването на войната у нас пребивават временно в страната, защото са се насочили към други страни в ЕС, коментира за Dir.bg и 3еNews Добромир Иванов, председател на Българската стартъп асоциация.

Нека бъдем наясно, че украинските граждани предпочитат да отидат при свои близки и познати. Причината да не останат тук е не толкова, че нашите процедури са тромави и бавни, а определящо е решението да отидат при свои роднини в другите страни-членки на ЕС. Но ние трябва да направим всичко възможно да стоим адекватно в грижата си за тях, за да бъдат те добри посланици на България. На следващо място са останалите причини, поради които трябва да вземем бързи мерки за адаптирането на хората у нас като това да намерим квалифицирани кадри за пазара на труда, който от години изпитва глад за кадри.

Но за тези, които искат да започнат работа има редица възможности, включително вече и специална секция в Агенцията по заетостта, където има отворени над 16 000 свободни позиции от работодатели. Създадени са и мобилни екипи, които анкетират украинските граждани за квалификация и желание за работа. Има възможност за създаване на над 100 мобилни екипа сред украинските граждани.

Само преди дни министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер след среща с представители на работодателски организации и координационния център за подпомагане на хората, бягащи от войната в Украйна коментира пред журналисти, че българската икономика има възможност да наема значителен брой от бежанците от Украйна.

Хората пристигат у нас изключително шокирани и нашата грижа е да ги посрещнем, да им осигурим подслон и храна. Следващата стъпка за тези, които решат да направят България свой дом, е да им се намери работа. Ние, като работодатели, ще следим тези хора да не отидат в сивия или още по-лошо в черния сектор на икономиката. Активно ще търсим тези хора и ще им предлагаме работа, каза от своя страна председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев.

Между 20 000 и 30 000 души се търсят във всеки от секторите транспорт, високи технологии и комуникации, посочи Лорер.

Но сега също е моментът да оправим системни проблеми в нашето законодателство по отношение на чуждите граждани, които идват у нас, не само украинци, а беларуси, руснаци, молдовци, смята Добромир Иванов.

Трябва да се реши въпросът у нас с т.нар. "сини карти", "стартъп виза" и "тех виза" и тези промени трябва в най-кратки срокове да минат през парламента. Все още се обсъждат детайлите, но преговорите текат, обясниха от организацията.

Разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз" се издава от Министерството на вътрешните работи по Закона за чужденците в Република България и касае висококвалифицираната заетост на граждани на трети държави. В разрешението се съдържа и предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта положително писмено становище за достъп до българския пазар на труда.

Спецификата на синята карта на ЕС се състои в това, че чрез нея чужденец, идващ от трета държава извън ЕС, който е висококвалифициран специалист в определена област и притежава диплома за висше образование, след обучение с продължителност не по-малка от 3 години, може да пребивава и работи на територията на България. Към момента синята карта се издава за срок до 4 години, съгласно настоящата уредба в закона.

Видяхме, че отговорните институции могат да работят бързо и да обработват толкова документи за няколко дни колкото преди обработваха за година. Според мен те самите се подценяваха, но виждат вече, че при желание и усилена работа това е възможно. Преди предлаганите от нас промени не бяха приемани заради увереността, че не могат да се обработят много документи за толкова кратко време. Но ето че е възможно, коментира Иванов.

Сините карти да имат валидност минимум две години

и процедурите да са по-облекчени

Сините карти да имат срок на валидност минимум две години и да се издават вместо за три месеца за две-три седмици. Заедно с тях ние може да направим работещи механизми за стартъп визи и да въведем гъвкави тех визи, смята Иванов, които не са свързани с европейските изисквания, а само с изискванията за Шенген. Например докато работят за друга компания заетите да могат да започнат по облекчени процедури и допълнителна дейност като самостоятелно заети лица у нас, от което всички ще имаме ползи. Освен това да се въведе и възможност за получаване на синя карта на база висококвалифициран опит в дадената сфера, като алтернатива на изискването за висше образование.

Много важна промяна, която също сме внесли е процедурите за получаване на разрешение за пребиваване и работа на чужденците да текат едновременно с процедурата за техните семейства, а не както досега като свърши едната процедура, да започне другата. Организацията е предложила да отпадне изискването да се докаже необходимостта от кадри, защото в страната от години няма сектор, който да няма недостиг.

Схема за синя карта на ЕС през 2022 г.: >>

Срокът за придобиване на статут на дългосрочно пребиваване от пет да стане три години, искат от организацията. Минималният договор, който може да се сключи да бъде за шест месеца, а не една година, което е особено важно в този случай докато хората решат къде да отидат.

Българската стартъп асоциация работи за вкарване

на стартъп виза в законодателството

Идеята на стартъп визата е да позволи на лица - предприемачи от трети държави, които искат да развиват високотехнологичен и/или иновативен проект в България, да могат да пребивават продължително в страната.

Настоящата уредба в закона на стартъп визата следва да претърпи промени, така че да се предостави работещ механизъм, по който лицата да получават стартъп виза и въз основа на нея разрешение за продължително пребиваване.

Положителен аспект при стартъп визата е, че тя не е обвързана с изисквания за минимално финансово вложение (рaзмepът нa ĸaпитaла на дpyжecтвo, пpeз ĸoeтo щe ce ocъщecтвявa cтapтъп пpoeĸтът, няма отношение към издаване на стартъп визата).

Също така, няма изискване за разкриване на определен брой работни места за български граждани. По този начин значително се улеснява възмoжнocтта нa пpeдпpиeмaчи oт cтpaни извън EС дa cтapтиpaт бизнec в Бългapия.

Такъв тип виза под различни форми има в голямата част от държавите-членки на Европейския съюз и са налице преките и косвени ползи за съответната държава благодарение на предприемачите, които са избрали да развиват своите проекти там.

Към момента все още не е налице подзаконовата правна рамка на новата стартъп виза, но екипът на Българската стартъп асоциация усилено работи по текстове в тази насока.

Тех виза за трансфер на таланти предлагат от бизнеса

Тех визата е механизъм, който съществува в различни разновидности в множество държави. Не е обвързана от конкретна европейска рамка, а е създадена по инициатива на съответната държава - подобие на тех виза има във Франция, Испания, Великобритания и др.

Есенцията на тех визата е, че дава възможност на чужденци, които могат най-общо да се нарекат "тех таланти" да започнат работа във високотехнологичен сектор в държава, чието законодателство позволява това. Идеята на Българската стартъп асоциация е да се въведат подобни механизми и у нас и така да се преодолее гладът за кадри в ИТ сектора на всички нива в една компания (тъй като освен висококвалифицирани специалисти с години опит зад гърба си, секторът има нужда и от млади хора с желание и потенциал за развитие в ИТ сектора).

Това са мерки за дългосрочно решаване на проблемите,

а не да действаме на пожар само там, където са пробойните в момента

Това са мерки, които ще решат дългосрочно проблемите, а не да действаме на пожар само там, където са пробойните за момента, коментира председателят на Българската стартъп асоциация.

Българското законодателство предоставя различни възможности за чужденци, които желаят да започнат работа у нас и да се установят в страната.

В зависимост от квалификацията на лицето, наличието на диплома за висше образование и целта му (дали иска да развива самостоятелна търговска дейност, дали има намерение да инвестира в страната, дали иска да бъде нает на трудов договор от български работодател), законът предвижда различни механизми за получаване на разрешение за работа и пребиваване.

Съгласно закона за получаване на разрешение за продължително пребиваване чужденецът следва да има осигурено жилище, здравна застраховка и достатъчни средства за издръжка за срока на пребиваване.

При подаване на заявление за издаване на първоначално разрешение за пребиваване се представят и документите, чрез които е обосновано заявлението за издаване на т. нар. виза Д (за дългосрочно пребиваване), както свидетелство за съдимост, издадено от държавата, от която идват чужденците.

Факт е, че Полша издава необходимите документи, за да могат нормално да се установят да живеят в страната за 30 минути.

Нека да припомним, че правителството прие решение да се предоставят 40 лв на хотелиерите за настанени украински граждани, а не на бежанците. Украинците решили да се настанят при обикновени хора, приятели, роднини няма да могат да се възползват от тази хуманитарна помощ. Отделно, към момента програмата за тази хуманитарна помощ за настаняване и изхранване е за 3 месеца, като не е ясно какво става след това, ако бежанците са все още в хотелите. За необходимостта на кадри в туристическия бизнес и за начина, по който се издава подпомагането обаче от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация не пожелаха да коментират.

На 10 март Министерският съвет прие решение за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна за срок от една година, считано от 24.02.2022 година. Тази временна закрила позволява на бежанците да имат достъп до образование, медицински грижи и до пазара на труда. В момента голяма част от бежанците пребиват на територията на България със статут на туристи. Този статут се базира на споразумение между Европейския съюз и Украйна от 2017 г., когато е въведен безвизов режим за гражданите на Украйна и възможност за 90-дневен престой на територията на страните от общността. Докато се ползват със статут на туристи, бежанците нямат право на труд, на медицинска или социална помощ.

България още работи по създаване на работещ механизъм за временна закрила

По данни от адвокати и Български Хелзинкски комитет, на практика в момента България още подготвя работещ механизъм (инструкции, заповеди, темплейти на регистрационната карта, на молби, заявления и др.) за получаване на временна закрила.

Официално се съобщава от органите, че контролът за влизане в България на всички гранични пунктове е облекчен, като е осигурен допълнителен брой служители за посрещане в режим 24/7. Право на временна закрила имат всички украинци, напуснали страната след 24.02.22 г., като лицата трябва да се регистрират до 31.03.22 г., за да им бъде издаден регистрационен документ (ламинирана карта) със снимка и QR код. Регистрацията се осъществява на граничния пункт

До 31 март на всички украинци, които бягат от войната, ще бъдат покрити разходите за настаняване в рамките на 40 лева, ако са настанени в хотел или държавна база. След 31 март мярката ще важи в рамките на 3 месеца само за лица, които са заявили желание за временна закрила, коментира Калина Константинова пред телевизия Bulgaria ON AIR.

"Надеждата на хората е да се приберат вкъщи. От Брюксел има гаранция, че се обмисля сериозен пакет за подпомагане на всички държави, които приютяват разселените лица от войната. Най-вече това са майки с дечица. Водят се преговори с всички държави, опитваме да направим прогноза за това, което предстои", каза още вицепремиерът.

Константинова изтъкна отново, че България е сред първите страни, които са трансформирали в своето законодателство директивата за временна закрила.

ИЗБРАНО