Във ВиК сектора средно се фактурира около 39% от подадената вода във водоснабдителната система. Останалата част от водата не носи приходи. Същевременно делът на фактурираните количества отведени и пречистени отпадъчни води средно за сектора е 75.6%, респективно 64.8% от фактурираните количества, доставена вода на потребителите, което се дължи на неизградена канализационна мрежа и пречиствателни станции за отпадъчни води.

 Това стана ясно днес след като Комисията за енергийно и водно регулиране прие Годишен доклад и сравнителен анализ на ВиК сектора за 2019 г., предаде БТА.

Настоящият анализ обхваща 2019 г. или третата година от регулаторен период 2017-2021 г. Анализите на сектора са ежегодни и се приемат от регулатора в изпълнение разпоредбите на чл. 30, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ и чл. 43, ал. 1 от Наредбата за регулиране на качеството на ВиК услугите.

 

През новия регулаторен период 2017-2021 г. КЕВР въведе редица изисквания към ВиК операторите за подобряване качеството на информацията, която дружествата докладват към Комисията. Тези изисквания са свързани и с новите задължения на КЕВР да оценява качеството на отчетните данни за показателите за качество. Комисията прие и нови правила за водене на Единна система за регулаторна отчетност /ЕСРО/, включително сметкоплан и изисквания за отчетна информация.

През 2020 г. са извършени планови проверки за изпълнение на одобрените бизнес планове на 34 ВиК оператори, имащи одобрени бизнес планове за новия регулаторен период до края на 2019 г. В рамките на тези проверки са проверени наличните регистри и 25 бази данни, както и е извършена проверка на внедряването на правилата по ЕСРО.

Проверките са показали, че ВиК секторът е положил трайни усилия за внедряване на изискуемите регистри и бази данни, с необходимите общи и специфични характеристики, правила и процедури за обезпечаване на информационните източници. Необходимо е обаче дружествата да продължат своите усилия за повишаване надеждността на отчитаните данни.

Проблемите, които са отчетени от КЕВР, са в общия брой на сградните водопроводни отклонения. Освен това редица дружества изчисляват броя на средствата за измерване (СВО) като свързан или равен на общия брой водомери на СВО. Представените обосновки от дружества са разнопосочни, най-често в посока, че приравняването се прави защото дружеството е монтирало водомери на всички СВО. Тези обосновки не могат да бъдат приети от работната група на КЕВР. Причината е, че за регулатора от една страна не са представени доказателства за направените твърдения, а от друга страна са възможни случаи, при които на едно СВО има монтирани няколко средства за измерване.

Друг проблем е, че редица дружества посочват данни за утайки, произведени през отчетната година, а не през годината предхождаща отчетната. Констатират се и несъответствия между посочените данни за запушвания и аварии по канализационната мрежа и представените данни в ремонтната програма.

Данните показват, че като цяло дружествата не създават и поддържат екзекутивни чертежи за извършените оперативни ремонтни на подземните ВиК мрежи - публична собственост. Голяма част от дружествата не осчетоводяват текущо разходите по обекти, с изключение на разходите за материали и външни услуги, респективно не представят счетоводни извлечения, доказващи общата стойност за обектите от ремонтна програма. Като цяло дружествата прилагат линеен метод на амортизация на дълготрайните активи с амортизационните норми за регулаторни цели, се посочва в доклада на КЕВР.

Данните показват, че редица ВиК оператори продължават да не измерват добитата вода от водоизточници, а да отчитат водни количества въз основа на данните от разрешителните за водоползване - въпреки, че това не се допуска съгласно чл. 194а от ЗВ, пише още в доклада.

Отчетните доклади на дружествата показват и недоброто състояние на водомерния парк на сградните водопроводни отклонения - средствата за търговско измерване, и недостатъчните усилия, които ВиК операторите полагат, за да ги приведат в техническа и метрологична годност. Данните показват, че измерването както на входа, така и на изхода на водоснабдителната система, е изключително лошо, и това има пряко отношение към високите нива на неносеща приходи вода в България, допълват в доклада си от КЕВР.