С бурни дебати и през уикенда приключи климатичната конференция COP26 в Глазгоу, на която се събраха над 200 световни лидери. Целта беше страните да представят планове за изпълнение на целите, поставени на Парижкото споразумение от 2015 година- COP21. Според Парижкото споразумение страните трябва да спрат покачването на глобалната температура до 2 градуса, но да направят всичко възможно да ограничат покачването до 1,5 градуса по Целзий. С настоящите мерки, които страни като Китай и Индия заявяват учените потвърждават, че успяваме да задържим покачването на температурите до около 1,8 градуса по Целзий.

В момента светът е по-близо до 2 градуса по Целзий, което неминуемо ще доведе до повече природни бедствия, суши, пожари, наводения, предупреждават учените. Това ще засегне предимно бедните и развиващи се държави, но и всички островни и крайбрежни градове, чиито живот и поминък зависи от природата.

Какво не постигнаха и какво постигната страните в преговорите за климата?

За пръв път в 26-годишната история на срещите на ООН за климата бяха споменати поименно "изкопаемите горива" като основен виновник на климатичните промени. На масата беше поставена темата за нуждата от прекратяване на субсидиите за тях, равняващи се на 5,9 трилиона долара за 2020 г. Решението в Глазгоу предвижда и поетапно да се намали изгарянето на въглища. Тази амбиция обаче все още е недостатъчна, тъй като не е подплатена с конкретни срокове. Според прогнози на учените, новите обещания, включително датите за климатична неутралност - 2060 г. за Китай и 2070 г. за Индия, Австралия и Саудитска Арабия, все още означават увеличение на температурите с между 1.8 и 2.4 ℃до 2100 г..

В последната минута в съботa под натиска на Индия страните приеха да отпадне терминът прекратяване на въглищата "phase out" с терминът намаляване на въглищата "phase down".

По-рано Индия, Иран и няколко други страни изразиха своето противопоставяне на препратките към постепенното премахване на субсидиите за въглища и изкопаеми горива.Много делегати изразиха своето дълбоко разочарование от предложението на Индия. Преговарящите от Швейцария и Мексико определиха промяната извън правилата, защото е дошла толкова късно.

Как български екоактивисти разчетоха посланията от Глазгоу?

Равносметката е накратко, че има напредък, но сме далеч от изпълнението на ангажиментите за задържане покачването на глобалната температура с не повече от 1,5 градуса по Целзий, коментира Николай Петков от "За Земята". Това е безопасният праг, който гарантира, че няма да има опасност за хората и за Земята.

Националните цели за всяка страна останаха за определяне през следващата година на срещата в египетската столица Кайро. Страните приеха удвояване на средствата за адаптация, но механизмът, по който ще бъдат отпускани тепърва ще се определя. Предвидените 100 млрд. долара за загуби и щети също остават отворен въпрос. За догодина остават и обсъжданията за средства за най-бедните страни, които няма да имат средства нито за адаптация, нито за предотвртаяване на щетите от природните бедствия, причинени от климатичните промени.

Липсата на консенсус относно финансирането на загуби и щети разочарова най-засегнатите държави, включително Куба, Габон и Боливия, които казаха, че решението за тях е неприемливо.

Но в интерес на истината никога не сме били толкова близо до поставена цел от 1,5 градуса по Целзий, което безспорно е напредък в положителна посока, каза Петков.

"Споразумението е обнадеждаващо, но ни чака още много работа, за да превърнем политическите обещания в реални закони за държавите по света. България, например, е подписала договор, че ще намали въглеродните си емисии с 55 % до 2030 г., а до средата на века ще се превърне във въглеводородно-неутрална икономика. На практика обаче, управляващите не поемат конкретен ангажимент как да се трансформират енергийния, транспортния и земеделския сектор, за да можем наистина да отчетем напредък в тази сфера", коментира ръководителят на практика "Климат и енергия" във WWF България Георги Стефанов, който представи организацията на COP26.

Същото е с позицията на редица световни икономики, допълни Апостол Дянков, старши експерт "Климат и енергия", WWF. Държавите обещават да се откажат от въглищата в определен период както например България казва 2038 г., но как точно ще се случи това на какви етапи и с какви алтернативни източници никой не се наема да каже, същото правят и лидерите на най-големите замърсители в света като Китай, Русия и дори САЩ.

Страните си дадоха година отсрочка да формализират поетите ангажименти. Всичко е все още на доброволен принцип и няма ясни ангажименти. Бедните и развиващи се страни не получиха ясно обещание, че ще бъдат компенсирани за щетите, на които ще бъдат подложени от климатичните промени. Още по време на Парижкото споразумение бяха планирани годишни инвестиции от 100 млрд. долара за най-уязвимите страни на климатичните промени. Но и шест години по-късно няма механизъм, по който да се определи как ще се дават тези пари и през какви фондове, коментира Апостол Дянков.

На форума бяха постигнати и няколко допълнителни, но много важни споразумения.

Близо 130 държави, представляващи 90% от световния горски фонд, се споразумяха да спрат обезлесяването и загубата на гори до 2030 г., както и да инвестират във възстановяване на гори и устойчиво земеползване;

Над 100 държави се включиха в споразумение за съкращение с 30% на емисиите от парниковия газ метан до 2030 г., като ограничат изтичането на газа от нефтени и газови сондажи и реформират селското стопанство;

Неочаквано, САЩ и Китай излязоха с декларация за общи действия в сферата на климата през следващото десетилетие.

На срещата беше поставено началото на нов Алианс за отказ от петрола и газа в близко бъдеще.

В Глазгоу за първи път страните поставиха и темата за глобален пазар на въглеродни емисии подобно на Еврейската схема за търговия с емисии.

Форумът беше подложен на невeроятен натиск от милиони граждани и активисти.

Още една положителна страна може да отчетем, страните положиха основните за премахване на двойното отчитане на въглеродните квоти. Николай Петков от "За Земята" обясни, че няма да има възможност един проект за зелени инвестиции да се отчита като напредък както от страната, която го изпълнява, така и от страната, на чиято територия се изпълнява. Но това отново остава по-скоро заявка и обещание.

Бурните реакции: Нашата крехка планета все още виси на косъм

Президентът на конференцията Алок Шарма каза, че сделката води до "напредък по отношение на въглищата, колите и дърветата" и е "нещо значимо за нашия народ и нашата планета".

"Нашата крехка планета виси на косъм", каза в изявление генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. "Все още чукаме на вратата на климатичната катастрофа."

"Болезнено е, че дипломатическите усилия отново не успяха да отговорят на мащаба на тази криза", каза Габриела Бучер, изпълнителен директор на Oxfam International.

След 30 години преговори по UNFCCC, COP26 в Глазгоу дава катастрофален резултат от поетапно прекратвяне на въглищата към поетапно намаляване на въглищата, посочи Том Б. К. Голдтут, изпълнителен директор на Местната екологична мрежа (Indigenous Environmental Network).

"Резултатът от COP26 ни заключва в още едно десетилетие на фалшиви решения, колониализъм и необуздано насилие над Майката Земя. Разширяването на въглеродните пазари, техническите поправки и финансовите програми, позволяващи на историческите замърсители да увеличат световното производство на изкопаеми горива, само ще засили климатичната извънредна ситуация. Последиците от COP26 са ужасни и ще повлияят на оцеляването на коренното население и местните общности по цялата планета, като същевременно ще направят малко за намаляване на глобалните емисии на парникови газове при източника. Много общности по света нямат време."

"Чувствам се обезкуражен от обичайното завършване на COP26 в Глазгоу, но съм окуражен от огромната организация, извършена от коренните общности по целия свят, както и от големия брой глобални граждани, които продължават да сигнализират за заплахите". Нуждаем се от незабавни съкращения на добива на енергийни ресурси, за да предотвратим скорошно изчезване." каза Панганга Пънговиуи, ръководител геоинженерство в Местната екологична мрежа. "Освен това сме зони за жертвоприношение и експерименти за богатите нации, които тестват теоретични решения върху нашите земи и тела. Ние все още ще бъдем тук, ще говорим истината и ще държим хората отговорни."

Какво означават дебатите за климата за България?

България като част от Европейското семейство и ЕС е част от развитите държави, които трябва да поемат сериозни ангажименти за намаляване на климатичните промени. ЕС е водещ двигател на всички преговори за по-сериозни и конкретни ангажименти от страните. ЕС единствен има законодателство, което ясно е разписало целите за отказ от въглищата в своя Зелен пакт и своята Зелена сделка, която предвижда отказ от въглищата до 2050 година. Но дори и Съюзът се опитва да обясни на много от своите членове важността на бързите действия за предотвратяване на климатичните промени. Климатичните промени ще засегнат всички страни, въпросът е че по-богатите ще могат вероятно да платят своите щети, докато по-бедните развиващи се страни няма да успеят. Това означава и в двата случая обаче загуба на природа, на храна и препитание, на дом, загуба на човешки животи.

Трябва да бързаме, защото количествата на емисиите отделени от човека и човешките дейности отдавна надхвърля капацитета на екосистемите за поглъщане на парникови газове, и именно това е основаният риск и цена, която човечеството може да се наложи да плати. България попада в този географски пояс, който е силно засегнат от покачването на температурите и е възможно ние да сме изправени пред ръба на непосилна цена и стойност от изменението на климата, което означава, че нашата страна трябва да действа про-активно, а не пасивно по тези теми, припомни Георги Стефанов от WWF.

За Европейския съюз и България, срещата на върха за климата в Глазгоу означава неприемане на включването на изкопаемия газ и ядрената енергия в таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС, позволяваща получаване на публична финансова подкрепа. Означава също ускорен енергиен и справедлив преход във въглищните райони, където трябва да се създадат иновативни работни места, чрез които да се преодолее както кризата с енергийно бедните домакинства, така и да се даде възможност на желаещите да произвеждат собствена зелена енергия. Не на последно място, означава адаптация на българските градове и природа, опазване на горите и влажните екосистеми и внедряване на решения, базирани на природата и поглъщащи въглероден диоксид.

Финалното споразумение беше договорено с общите усилия на световните лидери, преговарящите делегати и десетки хиляди активисти и доброволци. Споразумението в Глазгоу проправя пътя за по-решителни действия към края на въглищната енергетика в световен мащаб и адресира някои от ключовите въпроси, поставени пред делегатите, без обаче да осигурява спокойствие, че целта от Париж ще бъде постигната. На 2 ноември в конференцията се включи и служебният министър-председател Стефан Янев, който тогава подчерта, че преходът трябва да е еднакво справедлив за всички.

"В Перник нямаме илюзии, че можем да спрем да използваме въглищата утре или след две години. Но също така нямаме илюзии, че можем да продължим да ги използваме още десетилетия. Целта ни е да осигурим на хората справедлив преход и работещи алтернативи. Още през 2022-ра година община Перник ще инвестира собствени средства в монтирането на инсталация за зелен водород в едно от училищата в града", обеща зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев. Той беше единственият представител на община от България на COP26, поканен от Международната екологична организация -Световен фонд за дива природа- WWF.

И няма по-важно от това всички цели да се изпълняват, а отворените въпроси да се поставят на масата, когато всеки делегат се върне у дома. Защото срещу природните бедствия човек е безсилен, когато те се случат, тогава ще е твърде късно. Проблемите с климата най-ясно показва пропастта между бедните и богати страни, но поне вече признахме, че я има.