"В момента правителството трябва да мисли за най-належащите проблеми и очевидно това в момента е пандемията", обясни пред 3eNews Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика.
"Това е като да се събудиш сутринта и да видиш, че къщата ти гори и да стоиш да си мислиш защо не си направил нещо по въпроса преди две седмици", даде пример той.
Според икономиста, сега трябва да се решава първият и най-належащ проблем с пандемията: това означава овладяване на последствия, връщане на здравните грижи към някакви адекватни нива, а не медиците да са изтощени и специалистите от Бърза помощ - претоварени.
По думите на Стайков, част от този въпрос естествено е свързан и с ускоряване на процеса на ваксиниране. Икономистът припомни, че се очакваше през първото тримесечие темпът на ваксинация да бъде по-слаб и той да се ускори през второто тримесечие на годината.
"Но виждаме, че все още има нежелание и фазите по ваксинационния план не се изпълняват достатъчно бързо. Тоест нужна е кампания в тази насока - уреждане на целия процес и успокояване на хората, че това е наложително", подчерта Стайков.
Калоян Стайков: Когато говорим за трансформация, говорим за зелена икономика, дигитална икономика, иновативна икономика, кръгова икономика
Снимка: БНТТой смята, че освен този здравен проблем, всички останали въпроси са свързани с икономиката. "Свърши вече времето за справяне с последствията от пандемията и вече трябва да се гледа напред. Тоест тази ситуация не е ясно колко време ще продължи. Виждаме, че възстановяването не става за месец или два, а продължава доста дълго и не е ясно дали ще приключи тази година. И ние трябва да сме готови за по-продължителен период на икономически проблеми", анализира Стайков. В тази ситуация свърши времето да се мисли как да се покриват стари загуби и да се опазват бизнес модели. Сега, според икономиста, е време да се мисли как да се трансформира икономиката, така че да посрещне по-адекватно новите предизвикателства.
"Ние сме в сравнително добра стартова позиция за периода на възстановяване, но едно е този период да продължи две години, а друго е това да приключи в рамките на година. Възстановяването всъщност трябва да бъде максимално бързо и да се мисли дългосрочно за новите предизвикателства пред икономиката. Част от промените ще бъдат резултат от пандемията - някои бизнес модели ще се променят, потребителското поведение се променя и икономиката трябва да се пренастрои", добави Стайков.
По неговите думи, друга част от промените трябва да са свързани с дългосрочните цели на ЕС и България като част от тази общност.
"Говорим за зелена икономика, дигитална икономика, иновативна икономика, кръгова икономика и т. н. Всички тези трансформационни процеси няма как да се случат от само себе си, да не говорим че дори в самото правителство досега се наблюдаваше нежелание или липса на интерес към подобни теми. Сега новото правителство ще трябва да действа бързо в тази насока", каза още икономистът.
Всички тези препоръки се отнасят и за Плана за възстановяване и устойчивост. Очаква се до края на април финалният вариант на документа да бъде изпратен до ЕС.
"Работи се по него, въпросът е, че когато липсва политическата шапка експертите надолу продължават да действат както досега. А пък при първия и втория вариант на Плана се видяха неговите недостатъци: най-очевидния от тях например е, че голямата част от тези средства се предвижда да се усвоят в края на периода. Няма как планът да е за възстановяване, ако това да не е веднага след кризата и се предвижда подкрепата да дойде в края на пандемията", смята още Стайков. По думите му, тогава вече няма да има какво да се възстановява.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}