След по-добър от очакваното ръст на брутния вътрешен продукт през 2019 г. икономиката на България се очаква да попадне в рецесия през 2020 г. в резултат от пандемията COVID-19 и нейното отражение върху износа и вътрешната активност. Очаква се БВП да спадне с 3,7 процента през 2020 г. Този извод прави Световната банка в пролетната си икономическа прогноза за регион Европа и Централна Азия - в частта за България.

Най-лошият сценарий, изготвен от Министерство на финансите, отбеляза спад от 3%, както съобщи министър Владислав Горанов, мотивирайки искането за актуализация на бюджета. "Работим с най-негативния сценарий, за да можем да сме най-подготвени и дано той да остане такъв." Появиха се оценки, че всъщност това би трябвало да е най-оптимистичният сценарий. 

През 2021 г. страната ни ще постигне ръст от 3.9%, прогнозира Световната банка.

Какво показва прогнозата за България

Икономиката показа силни резултати през 2019 г., като ръстът на БВП достигна 3,4 процента, заетостта се покачи до рекордно високи стойности, а средните заплати нарастват с двуцифрени темпове. Въпреки забавянето на растежа на износа през втората половина на 2019 г., текущата сметка приключи годината със сериозен излишък от 4 процента от БВП. И все пак, продължаващата пандемия най-вероятно ще завлече икономиката в рецесия през 2020 г., прогнозира Световната банка.

Реален растеж на БВП и принос към реалното нарастване на БВП

Графика: World Bank Group

Ограничените мерки в подкрепа на местния бизнес могат да удължат възстановяването на икономиката - на реалния сектор, констатира Световната банка и отбелязва - "най-споменаваните от тях са 60% субсидия за заплати за работници в засегнатите предприятия и ликвидна подкрепа чрез държавна банка (Българска банка за развитие - б.р.).

Фискалната позиция най-вероятно ще се влоши значително през 2020 г. поради по-ниските приходи, автоматичните фискални стабилизатори* и непланираните разходи в отговор на пандемията. Дори и да е балансиран бюджетът за 2020 г. и страната се възползва от значително фискално пространство, за да овладее шока, Световната банка очаква дефицитът да надхвърли леко 3-процентния таван, очертан в рамките на Пакта на ЕС за стабилност и растеж. Както е известно ЕС разреши разхлабване на това правило.

Действителни и прогнозни нива на бедност и реален БВП на глава от населението

Графика: World Bank Group

Рисковете пред страната, както ги вижда Световната банка, произтичат предимно от пандемията COVID-19 и несигурността около нейната продължителност и сериозност. България е силно свързана с икономическата активност на ЕС (Към ЕС е насочен 66 процента от износа на България, а вносът от страни членки е 63 на сто), а дълбочината на рецесията в страната зависи преди всичко от мащаба на спада в ЕС.

Като се има предвид, че Китай е вторият най-голям пазар извън ЕС, рязкото му свиване в началото на 2020 г. ще има пряко и косвено въздействие и върху България.

Таблица с основните икономически показатели за България по години - постигнато и прогнози

Източник: World Bank Group

Световната банка отбелязва, че възстановяването на българския туризъм (с принос от около 12% в БВП) зависи до голяма степен от това дали пандемията ще бъде сдържана преди пиковия летен сезон.

 *При икономически спад автоматичните фискални стабилизатори са инструменти, които увеличават бюджетния дефицит, а при икономически подем го намаляват автоматично, без конкретна намеса от правителството.

Как ще се развие разглежданият регион

Сценариите (правени към 20 март) предполагат, че регионът Европа и Централна Азия ще изпадне в рецесия през 2020 г. като спадът на икономиката ще бъде между -4,4 и -2,8 на сто заради последиците от пандемията, преди да се възстанови отново възходящият тренд през 2021 година в резултат на предприетите мерки, постепенно възстановяване на световните цени на суровините и засилване на търговията.

Прогнозата е изправена пред безпрецедентен риск от понижение, свързан с коронавируса, като посоченият диапазон отразява големите неизвестни за крайната тежест и продължителност на пандемията. Въпреки че величините са несигурни, сигурно е, че пандемията ще провали краткосрочните перспективи чрез претегляне на вътрешното търсене - ще оказва по-нататъшен натиск върху цените на стоките, нарушава плътно свързаните глобални и регионални вериги за доставки, намалява пътуванията износа от региона.

Какво да се прави

Политиците от региона са изправени пред трудно компенсиране на ползите за здравето от социалното дистанциране и карантинните мерки и икономическата цена от тези действия. Те трябва да действат бързо и решително, за да спасят животи, като същевременно въвеждат политики, които да ограничат икономическия спад и да осигурят възстановяване.

"През тези изключително трудни времена е наложително политиците да действат решително", казва Сирил Мюлер, вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия. "Това означава бързи мерки за укрепване на здравните системи и мрежите за социална сигурност, подкрепяйки частния сектор и запазвайки финансова стабилност и доверие - всичко това е от решаващо значение за опазване живота на хората", допълва Мюлер, цитиран в съобщението на Световната банка.

Фабрицио Дзарконе, постоянен представител на Световната банка за България, Чехия и Словакия, изразява увереност, че "сега повече от всякога е необходимо да се обърне внимание на бедните, тъй като те са най-уязвимата група от населението при здравни кризи и е много по-вероятно те първи да пострадат от загуба на доходи в резултат от карантината и нарушената икономическа активност в страната".