17-11-2017 20-11-2018

Цветелина Пенкова: България ще се възползва от 1,178 млрд. евро от Механизма за справедлив преход

Това ни прави петия най-голям бенефициент след Полша, Германия, Румъния и Чехия, обясни евродепутатът

Цветелина Пенкова: България ще се възползва от 1,178 млрд. евро от Механизма за справедлив преход

Това ни прави петия най-голям бенефициент след Полша, Германия, Румъния и Чехия, обясни евродепутатът

10:31 | 12 юни 2021

| Автор : Александра Ангелова

8 1870

Ще получили ли компенсации България, заради Брекзит и как ще отрази на страната ни т.нар. "Зелена сделка"? Разговаряме с евродепутатa от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова.

Г-жо Пенкова наскоро бяхте избрана да се присъедините към борда на директорите Европейския енергиен форум. Бихте ли споделили как се стигна до избора ви за този ключов пост?

Европейският енергиен форум е организация с нестопанска цел - платформа за обсъждане на актуалните теми в енергетиката и енергийната политика.

В събитията взимат участие представители на европейските институции, енергийните компании и заинтересованите страни в енергийния сектор от цяла Европа. Целта е да се подобри комуникацията между регулаторите и индустрията и да се намерят приложими и работещи решения за енергийната трансформация в ЕС.

През последните две години аз и моят екип работим активно с организацията. Първо бях поканена да стана постоянен член на форума, а след това и член на борда на директорите. От тази нова позиция ще мога да допринасям за стратегическото планиране и определянето на важните теми за предстоящите събития и дискусии.

Искам да насоча дебата на европейско ниво към нуждата от целенасочени инвестиции в иновативни малки и средни предприятия. От бизнеса в България виждам, че те имат потенциала да предложат ефективни и работещи решения за подобряване на енергийната ни ефективност, при това на достъпна цена.

Какви са политиките за енергиен преход, които обсъждате? И всъщност как те засягат България? Какво според вас трябва да направим ние като държава и в каква посока?

Енергийната трансформация, която предстои в Европа, може да бъде успешна само ако не позволим задълбочаване на съществуващите неравенства. За целта трябва да работим за внедряването на икономически ефективни алтернативи на използваните горива.

Това важи в пълна сила и за България. Темите на последните събития на Европейския енергиен форум бяха възможностите за преминаване към ниско-въглеродни източници на енергия, като водорода например. Дискутираме потребностите на индустриите в Европа и техните възможности за приспособяване към енергийния преход.

В България и в много други европейски държави ядрената енергия е основна в енергийния микс. Стратегическото планиране е ключово за позиционирането на ядрената енергетика като устойчива за ЕС.

Обсъждаме активно и начините за подобряване на енергийната ефективност. Основна тема от последните месеци е внедряването на когенерации в малки производства - използването на отделяните отпадъци за производство на електричество, което да захранва производствения процес на предприятията. Тези теми имат широко приложение в България и могат да се превърнат в двигател за устойчивия растеж.

В този контекст да ви попитам за "Зелената сделка". Какви са очакванията ви - как тя ще се отрази на хората в България и по-конкретно, на работещите в засегнатите отрасли?

Зелената сделка е ключова инициатива на ЕС целяща чиста околна среда за нас и нашите деца.

Нуждата от енергиен преход е много важна и за България. Около 1/3 от енергийния ни микс разчита на въгледобив. Трябва да намерим алтернатива на замърсяващите околната среда производства. Това не може да стане за сметка на заетите в тези сектори.

Основната ни цел е да подпомогнем преквалификацията на работещите в индустрията, за да могат те да продължават своето развитие в енергийния сектор. Мислим за създаване и финансиране на иновативни енергийни проекти, които да предоставят работни места. Без успешно интегриране на заетите в енергийния сектор няма как да осъществим екологичното развитие на България.

Има ли обаче реални срокове за изпълнение на препоръките и ангажиментите, свързани със зеления преход, а също и с усвояването на тези средства?

Механизмът за справедлив преход ще бъде катализатор за още повече инвестиции за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. Основната част от Механизма е Фондът за справедлив преход, който беше гласуван в Европейския парламент на 18 май и получи одобрението на държавите членки в Съвета на ЕС на 07 юни 2021 г. Общата сума на Фонда е 17,5 млрд. евро.

Средствата, предвидени за България, са в размер на 1,178 млрд. евро. Това ни прави петия най-голям бенефициент след Полша, Германия, Румъния и Чехия.

Финансирането ще се предоставя само въз основа на териториални планове за справедлив преход, които ще бъдат изготвени от държавите членки, заедно със съответните местни и регионални власти. Плановете ще определят най-засегнатите територии и техните нужди от инвестиции. След преглед на плановете Европейската комисия ще одобрява отпускането на средства към държавите членки.

Тези средства са от изключително значение за България, защото трябва да подпомогнат зеления и енергиен преход в 3-те одобрени региона: Перник, Стара Загора и Кюстендил. Очаква се до края на юли да бъдат публикувани първите чернови с препоръки и проекти за тези три региона.

Разводът между Брюксел и Лондон се проточи с години. Сега вече, от началото на 2021, е в сила Споразумението за търговия и сътрудничество. Като докладчик от Групата на социалистите и демократите в ЕП ще ни разкажете ли какво представлява Резервът за приспособяване във връзка с Брекзит?

На извънредно заседание на Европейския съвет през юли 2020 г. лидерите на ЕС решиха да се създаде нов специален Резерв за приспособяване във връзка с последиците от Брекзит. Предвидени са 5 млрд. евро за разпределение между всички 27 държави членки.

Основната цел на Резерва е да окаже финансова подкрепа на държавите членки, регионите и секторите, най-силно засегнати от неблагоприятните икономически и социални последици от Брекзит. Приоритет ще бъде даден на държавите, които разчитат в най-голяма степен на търговските и икономически връзки с Обединеното кралство, а именно Ирландия, Нидерландия, Франция, Германия и Белгия.

От март месец насам представлявам Групата на социалистите и демократите в преговорите в Комисията по регионално развитие, която изготвя позицията на Европейския парламент. За България бяха първоначално предвидени малко над 9 млн. евро, но в хода на преговорите в успяхме да увеличим подкрепата до над 14 млн. евро.

Преговорите протекоха на бързи обороти, за да приключи максимално бързо процеса и да могат парите да достигнат до най-засегнатите региони в най-кратки срокове. В момента текат тристранните преговори между Европейката комисията, Парламент и Съвет. Очаквам до края на юни те да приключат и финалното одобрение за Резерва да е реалност през септември тази година.

Числата и позициите за вноса и износа на стоки между София и Лондон говорят за класическа и по-скоро ограничена търговия без признаци за стратегическо сътрудничество. Как обаче Брекзит ще се отрази на България според вас?

Ако гледаме единствено търговския стокообмен между двете държави ще останем с впечатление, че търговията не е развита до такава степен. Един от основните аспекти на нашите взаимоотношения е секторът на услугите. Аутсорсинг секторът в големите градове на България работи и поддържа добри контакти с Великобритания. Тези стопански взаимоотношения обаче няма да изпитат до такава степен ефектите от Брекзит.

Може би най-съществените последици ще бъдат за българите, които до скоро имаха възможност да живеят, учат и работят свободно във Великобритания. Сега работещите ще трябва да покриват допълнителни изискания, таксите за студентите ще се увеличат, а за сезонните работници са необходим платени визи.

Образованието е отделна тема сама по себе си, разбира сев по-голяма степен значима за България, отколкото за Великобритания. Смятате ли, че ще има последици за българските студенти в Обединеното кралство?

Определено след напускането на Великобритания и оттеглянето ѝ от програмата Еразъм плюс българските студенти ще имат по-малко възможности за образователен обмен. Вече няма да могат да се използват стипендиите за обмен във Великобритания по Еразъм плюс, както до сега.

Освен това нашите студенти, които искат да заминат да учат за бакалавър или магистър във Великобритания, няма да се ползват със статута на местни граждани, както до сега. Това ще утрои академичните такси, които трябва да заплащат.

Българските висши учебни заведения трябва да започнат двустранни преговори с различни университети във Великобритания, за да могат да договорят свои програми за обмен. Финансиране за подобни дейности вече ще трябва да се търси от държавния бюджет.

ИЗБРАНО