Държавите категорично трябва да определят цена за емисиите на въглероден диоксид, причиняващи изменението на климата, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на срещата на върха на ООН COP26 в Глазгоу. Фон дер Лайен се присъедини към лидери от повече от 100 държави в Глазгоу за началото на конференцията COP26, която ще се опита да конкретизира правилата за прилагане на Парижкото споразумение от 2015 г.
"Трябва да се съгласим със стабилна рамка от правила, например, за да превърнем глобалните въглеродни пазари в реалност. Поставете цена на въглерода, природата вече не може да плаща тази цена", каза тя в своята реч пред лидерите в Глазгоу.
Разговорите за проектиране на пазар за търговия с намаления на въглеродните емисии съгласно Парижкото споразумение провалиха последната среща на върха на ООН за климата през 2019 г., като страните се караха за това как системата ще се съобрази с техните национални климатични цели, припомня Euractiv.
ЕС със своите 27 държави-членки обеща да намали емисиите си с поне 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г., а фон дер Лайен призова други страни да се ангажират с по-сериозно намаляване на емисиите през това десетилетие. "Трябва да поемем силни ангажименти за намаляване на емисиите до 2030 г. Беземисионната икономика до 2050 г. е добра, но това не е достатъчно", каза тя.
Чехия атакува политиките на ЕС за ценообразуване на въглеродните емисии
ЕС преговаря за нови зелени политики, поставяйки това императивно пред много държави, които са си поставили далечни цели за климата, но все още не са изготвили законодателството, необходимо за постигането им. Неговите предложения включват постепенно спиране на продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г. и стартиране на втора част на въглеродния пазар в ЕС, отговаряща за емисиите на сградите и транспортния сектор. Те разпалиха напрежението между по-богатите западни страни от ЕС, които подкрепят амбициозните действия в областта на климата, и по-бедните източни държави, които се страхуват от социалните и икономически последици.
Чешкият премиер Андрей Бабиш използва COP26, за да атакува това, което той нарече "опасните" предложения на ЕС за климата. "Това не е сделка, а идеология", каза той, добавяйки, че ще навредят на гражданите, като оскъпят изкопаемите горива.
Бабиш е чест критик на политиките на ЕС в областта на климата. Когато пандемията на коронавирус избухна миналата година, той призова Европейската комисия да се откаже от Зелената сделка и когато цените на енергията скочиха тази есен, той призова за ограничаване на цената на квотите за CO2 на пазара на парникови газове в ЕС. Полша и Унгария също са категорични критици на политиките на ЕС за ценообразуване на въглеродните емисии.
Преди срещата на върха на ЕС миналия месец Варшава призова за "преразглеждане или отлагане" на Климатичния план на блока до 2030 г., обвинявайки за неотдавнашния скок в цените на енергията именно системата за търговия с въглеродни емисии на ЕС.
Други страни на COP26 показаха малък ентусиазъм за политиките за ценообразуване на въглеродните емисии, като Австралия се довери на науката и технологиите за решаване на проблемите, причинени от изменението на климата.
"Ще бъде изпълнено от онези, които честно казано до голяма степен не са в тази стая", каза австралийският премиер Скот Морисън в понеделник.
"Нашите учени, нашите технолози, нашите инженери, нашите предприемачи, нашите индустриалци и нашите финансисти всъщност ще начертаят пътя към беземисионната икономика", каза той на конференцията на ООН за климата в Глазгоу.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}