Институтът за пазарна икономика предлага удвояване на гарантирания минимален доход /ГМД/ от 75 лева до 150 лв., което да влезе в сила още от 2022 г. Това би означавало ГМД да е около 20 на сто от медианния доход в страната или една трета от линията на бедност.

Това каза Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ) на публично обсъждане на тема "Предизвикателствата пред социалната защита след пандемията и в условията на политическа нестабилност", фокусирано върху темата за ефективността на социалните помощи и услуги в България, предаде БТА.

Гарантираният минимален доход представлява нормативно определен размер средства, който се използва като база за определяне границите за достъп до социалните помощи. Социалните помощи - целеви или месечни - се изплащат на хората, чийто доходи са под или около минимума.

През последните повече от 10 години ГМД почти не е променян. През 2009 г. ГМД е 65 лв., а след 2018 г. е фиксиран на сегашното ниво от 75 лв. Докато през 2009 г. нивото на ГМД е над 27 процента от минималната работна заплата в страната, то през 2021 г. е вече едва 11,5 процента.

Служебният кабинет направи промяна в коефициентите, които се прилагат спрямо гарантирания минимален доход за определяне на диференцирания минимален доход (ДМД), но няма промяна в размера на ГМД.

Увеличението на ГМД ще има много ясен ефект върху коефициента, който измерва неравенствата, смятат от ИПИ. Удвояването му би намалило коефициента на Джини* с 2.4 процентни пункта - ако сега този коефициент е малко над 40, ще падне под 38, каза Петър Ганев.

Коефициентът на Джини за България вече надхвърли 40 процента, като отношението между доходите на най-бедните и най-богатите 20 на сто от домакинствата достигна 8 пъти, а страната ни оглави европейските класации по тези показател. По думите на Петър Ганев, ако ние пренебрегнем показателите за неравенство, които са доста по-високи от средните за Европа, рискуваме да изпуснем макроикономиката на страната - ще има силен натиск за по-високи разходи в бюджета, както и тотална промяна в данъчната система.

Икономистите са изчислили, че при размер на ГМД от 150 лева, се постига обхват на месечните социални помощи от около 281 хил. души (при около 96 хиляди в момента, които имат право да се възползват), тоест над 4 процента от населението на страната, както и много силен ефект върху условията за живот. При такъв ГМД биха били обхванати 17 процента от бедните. Водещи ще бъдат безработните, но има и по-сериозна промяна при наетите и се появява групата на пенсионерите в тежка ситуация.

Общата оценка за бюджетните разходи за месечни социални помощи при ГМД в размер на 150 лв. е оценена на около 150 млн. лв., което остава далеч от много други програми с много по-ниска ефективност, смятат експертите.

Икономистите посочиха, че ниският размер на ГМД прави доходния критерий за отпускане на месечните социални помощи силно рестриктивен и съответно програмата има много малък обхват. Програмата, която е най-силно насочена към най-бедните, обхваща едва 76 хил. души на месечни социални помощи през 2020 г. или малко над един процент от населението на страната. От тези 76 хиляди, 45 хиляди са възрастни, а 31 хиляди са деца. Това е на фона на над 23 на сто от населението, което е под линията на бедността и около 10 процента - в дълбока бедност с доход под 40 процента от медианния доход в страната.

Разходите в момента са за средномесечно около 23-24 000 случая на лица и семейства, около 28 милиона лева, което е около 10 пъти по- малко от парите за детски надбавки, за хора с увреждания. "У нас на преден план се дава предимство на широки мерки, насочени към определени групи от обществото, а не към програми с доходен критерий за най-бедните, които са десетократно по-евтини и ефективни", смятат икономистите.

Профилът на хора с месечни помощи са безработни с начално или основно образование, живеещи в слабо населен район, много често част от ромската етническа група.

*Коефициентът на Джини измерва до каква степен разпределението на доходите в една икономика се отклонява от перфектното, обяснява Инфoграф. Стойността на коефициента варира в границите от 0 до 100. Ако коефициентът е равен на 100, това би означавало, че един човек получава 100% от доходите (максимално неравенство). Ако коефициентът е равен на 0, това би означавало, че всички в икономиката получават равни доходи (перфектно равенство). Следователно, колкото по-ниска е стойността на Коефициента на Джини, толкова по-равномерно са разпределени доходите в икономиката.