Безогледна сеч в горските райони и на дървета около речните корита и при строителството на комуникационни съоръжения, пътища и магистрали, са основната причина за свлачищата, които се активираха през последната седмица и заплашват живота, здравето и имуществото на хората, коментира проф. Валентин Казанджиев, секция Агрометеорология на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.

Експертът подчерта, че сега са необходими сериозни мерки за укрепването на терените. Когато има вода в подпочвените води и не са спазени изискванията за обезопасяване и за наклон на терена, който е по-голям от естествения наклон, се образуват свлачища. Тези проблеми са се натрупали, а без укрепващата роля на дърветата и храстите и след обилните валежи през януари свлачищата се активизират.

И докато общини, областни администрации, Агенция "Пътна инфраструктура" и Министерството на земеделието и храните си прехвърлят отговорността, ключови пътища, както и домове на хора бяха затрупани от свличащите се камъни.

Причина за срутищните процеси сега са пропуски при изграждането на АМ "Люлин" в периода 2006-2008 г., свързани както с технологията на преминаването през траншеите с разгърмяване на масива, което нарушава неговата устойчивост, така и при укрепването на откосите, призна преди два дни в ефира на БНТ и Георги Терзийски, председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". За разлика от една къща, която ако е зле построена и може да се събори и да се построи на друго място, то магистрала не може на друго място да се направи и затова се налага да се ремонтират пропуските, обясни още Терзийски. За разлика от свлачищата срутищният процес се образува за много кратко време и това се дължи на резките температурните амплитуди и овлажняването на скатовете. Водата влиза в пукнатините и замръзва, размразява се и това отключва срутищен процес, посочи той. Заради активизирането на тези процеси в момента експертите на областните управления и поддържащите фирми извършват денонощни огледи на пътната мрежа заедно и с инспекторите на тол контрола. Там където се забележи риск от срутищен процес е разпоредено участъкът да бъде обезопасен, а при необходимост и да бъде ограничено движението по него, за да започне аварийно обрушване на ската, подчерта Терзийски.

На последното си заседание в сряда правителството одобри и допълнителни разходи от държавния бюджет за 2021 г. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. Средствата за справяне с последиците със сигурност обаче ще са по-малко ако бъдат взети мерки навреме, ако се упражнява ефективен контрол върху строителството и изсичането на горите.

Къде е балансът между възобновяването и "прочистването" на горите

"В недалечното минало в системата на горите имаше отделно горски стопанства. В момента, най-вероятно заради липсата на хора, те вече са уедрени в областни дирекции на горите. Тези структури изпълняват две основни дейности: възобновяване на горите или т.нар. залесяване и отстраняване на старите и болни дървета на над 140 години. Вместо тези дейности да се изпълняват от областната дирекция по горите, се наемат външни изпълнители, които извършват гола сеч и не изпълняват изискването за синхрон между двете дейности", коментира агрометеорологът проф. Казанджиев.

Със закони нещата не се оправят, необходимо е по цялата верига да има стриктен контрол. Защо на р. Искър имаше и толкова много затлачени боклуци, заради дървения материал и клони, които не са изчистени след извършване на сечите. Всяка фирма трябва да почиства сечищата си, а това вероятно не се прави, а няма и контрол, посочи още проф. Казанджиев.

Оказва се цялото нехайство по веригата затлачва хилядите проблеми, които активизират свлачищата.

В лесоустройствените планове е заложено какво количество е необходимо да се изсече, ако предположим, че се изсичат необходимите количества, то това не се прави по правилния начин и не се почистват сечищата, коментира агрометеорологът.

Затлачването на реките и язовирите с материали от непочистени сечища

При липсата на дървета, няма кой да спира силния повърхностен отток, който завлича всичко със себе си. Изсичането на дървесна растителност в речните корита и чашите на язовирите също е източник на редица проблеми. В речните корита и в чашите на язовирите не бива да се изсичат дървета, а това правило се пренебрегва, разказват специалистите. В такава ситуация при обилни валежи в язовирите влиза почва, която се разтваря и калната смес задръства язовирите. Ако един язовир има полезен обем от 10 млн. м3 след 10 години вече е 7 млн. м3, изгубил е 3 млн. м3 от полезния си обем от кал. Друга причина язовирите да не изпълняват пълноценно функциите си е затлачванията по язовирите от донесени от реките клони и големи отпадъци. Речните течения се задръстват и в много случаи те са причина за наводнения и други неприятни явления като повреждане на водно електрически станции.

Причината е не толкова в липсата на пари, а в това, че те вероятно се спестяват за други дейности. А предотвратяване на свлачища и наводнения трябва да бъде целенасочена и непрекъсната дейност, обясни проф. Казанджиев. Не бива да се допуска занемаряване, необходим е много сериозен контрол. Дори общините и областните управители да нямат средства в бюджета, винаги могат да поискат, има фонд за стихии и бедствия, отпускат се целенасочени средства и по оперативна програма "Околна среда".

Прехвърлят се отговорности, липсва контрол и професионализъм на всички нива, смята експертът. Парите се отпускат постфактум, в противен случай пари за тази дейности няма.

Проблемът с изсичането на гори край речните басейни и язовирите е дотолкова сериозен, че в момента сме на път да загубим много мостове заради подкопавания на реките, а отделни малки язовири са станали поляни заради голям брой наноси в тях от ерозията във водосборите, подчерта лесовъдът и природозащитник Тома Белев. "Водата не си отмъщава, но валежите и реките си имат своите природни закони и когато не ги познаваме, идват наводненията, свлачищата, срутищата и смъртните случаи. Когато чуете за поредния "воден апокалипсис", трябва да знаете, че зад него стои човешка немарливост и управленска немощ", коментира още той.

Свлачищата се увеличават, ако ги "събудим"

По последна информация от края на 2019 година свлачищата у нас са 2180 с обща площ около 218 000 дка. От тях активните свлачища у нас са 847 с площ от около 4800 дка, посочва по това време министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. В района на Черноморското крайбрежие и Дунавското крайбрежие са едни от най-активните за последните години свлачища, засягащи републикански пътища.

Можем да си припомним и критичната 2015 година, която беше наречена година на свлачищата от бившия министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Тогава бяха регистрирани 1850 свлачища. Данните показват, че свлачищата за последните 5 години са се увеличили с 300. Въпросът е да не позволяваме те да се "събудят" или да се активизират както казват експертите.

Финансовите инструменти и липсата на пари за справяне със свлачищата

Финансовите инструменти за справяне на страната ни с проблема със свлачищата са от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, чиито годишен бюджет е от над 70 млн. лева. Със средства от комисията се прави аварийно укрепване на свлачищата.

За първи път в периода 2014-2020 г. по програма "Околна среда" се отпускат 40 млн. лева целево за справяне със свлачищата. Одобрени за финансиране са 29 обекта за проучвателни, проектни и строително-монтажни работи за над 63 млн. лв., посочи в края на декември Аврамова. Бенефициенти на безвъзмездната финансова помощ са Агенция "Пътна инфраструктура" и общините Асеновград, Кърджали, Лом, Луковит, Невестино, Оряхово, Своге, Сливен, Червен бряг. Общините и АПИ кандидатстват самостоятелно с проектни предложения в МОСВ. Максималният срок за изпълнение на проектите е 37 месеца, от които 32 за физическото изпълнение на дейностите.

Отделно по договор от октомври 2018 г. между МРРБ и програма "Околна среда" 2014-2020 ще бъде извършен инструментален мониторинг на 26 свлачища. Предоставената безвъзмездна финансова помощ е за над 2,5 млн. лв. Ще бъдат изградени или възстановени контролно-измервателни системи (КИС) за мониторинг на свлачищните процеси с оглед ранно предупреждение, оповестяване и превенция. 26-те обекта са на територията на общините Бобов дол, Брегово, Варна, Габрово, Гулянци, Долни Чифлик, Златарица, Котел, Кърджали, Лом, Лясковец, Несебър, Оряхово, Плевен, Стражица, Тетевен. Очаква се през тази година да започне изпълнението на договорите.

България се характеризира с висока степен на свлачищна и ерозионно-абразионна активност. По прогнозни данни необходимите средства за проучване, проектиране, укрепване и мониторинг на свлачища у нас, включително обектите по Дунавското и по Черноморското крайбрежие са за над 800 млн. лв., коментира още Аврамова. Според експертите ако средствата се управляват добре, укрепителни дейности се извършват постоянно и има стриктен контрол, средствата не са проблем.