17-11-2017 20-11-2018

Южна България ще страда най-много от горещите вълни, предупреждават учени

София ще бъде сред най-засегнатата европейски столици от най-смъртоносния климатичен феномен

Снимка: istock by Getty Images

Южна България ще страда най-много от горещите вълни, предупреждават учени

София ще бъде сред най-засегнатата европейски столици от най-смъртоносния климатичен феномен

10:24 | 9 юни 2021

| Автор : Рая Лечева, 3e-news.net

5 2260 Снимка: istock by Getty Images

В България се открояват райони с по-голяма честота на горещи нахлувания. По области, това са Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора в Южна България и Плевен, Русе и Велико Търново в Северна България. Това съобщи Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването по време на уебинара на climateka.bg на тема "Климатични промени, горещи вълни и човешко здраве". Тя представи проучване защо горещите вълни се наричат "тих убиец". Това е най-смъртоносният климатичен феномен, който взема жертвите си тихомълком, обясни Спасова.

Сезонът на горещите вълни в нашата страна обхваща месеците от май до септември включително. София ще бъде сред най-засегнатите от горещи вълни европейски столици, показва последно проучване за вероятността от интензификация на горещите вълни за 31 европейски столици, коментира специалистът. Географското положение на София я поставя в списъка с най-рискови градове, но многобройното население, ефектът на топлия остров и малкият процент климатизирани жилища я правят уязвима към този природен феномен, коментира Спасова.

През последните 20 години в София се наблюдават средно 2,3 случая с горещи вълни средно на година, продължаващи по 9 дни. Регистрират се около 20 дни средно на лято с топли нахлувания. Лято 2012 г. е най-горещото лято от 125 години насам, 5 горещи вълни с обща продължителност 65 дни или 2/3 от дните на сезона са били екстремно горещи.

Какво представлява горещата вълна?

Климатичните промени се изразяват не само в повишаване на средната глобална температура на въздуха, но и в локално нарастване на честотата на метеорологичните явления. Такова екстремно климатично явление са и горещите вълни.

Съществуват множество дефиниции, но за умерения климатичен пояс, в който се намира и България, за гореща вълна се приема период от поне 3 последователни дни, през които температурите на въздуха достигат и надхвърлят 30℃. Особено тежко се понася от организма съчетанието на високи дневни температури с нощни температури над 20 ℃ - т. нар. "тропични нощи", които не дават възможност на тялото да си почине от жегата през деня.

Няма единна формула, различните страни са приели различни стойности, за Дания това са няколко последователни дни на 28 градуса, докато в Калифорния са няколко горещи дни с над 38 градуса. Според най-неблагоприятните климатични прогнози на Световната здравна организация годишният брой на екстремно горещите дни се увеличава с по 10 на десетилетие в Югоизточна Европа и Скандинавския полуостров от 1960 г. насам.

Събития, за които началото на този век се е смятало, че могат да възникнат 2 пъти на столетие се очаква да се случват 2 пъти на десетилетие. Към 2030 г. само в градовете Атина, Париж, Рим, Будапеща повече от 400 души ще умират годишно поради горещи вълни.

Около 30% от населението на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури през поне 20 дни от годината. Дори, ако парниковите емисии бъдат драстично намалени, половината от населението на Земята ще бъде застрашено от горещи вълни до края на века. Рискът от свързани със жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население, показват мрачните прогнози.

Хората, които работят на открито са по-засегнати, затова трябва да се носят свободни дрехи от естествени материали.

Проучване в Италия използва нивото на образованост като индикатор и открива, че при горещата вълна през 2003 г. в Рим страисмъртността при хората с най-високо образователно равнище е по-висока от обичайното с 5,9% докато при тези с най-ниско образование тя е по-висока със 17,9%. Същото важи за икономически статус, по-богатите могат да си позволят климатици. Изследванията показват, че жените са по-уязвима група, хората, които приемат различни лекарства. Малки деца, възрастни, деца, жителите на градовете също са сред най-уязвимите.

3е-news.net

ИЗБРАНО