Ако армиите често изучават ходовете си от предходната война, за да се подготвят за предстоящата, то икономистите и анализаторите обикновено очакват следващата рецесия да прилича на предишния икономически рязък спад, коментира пазарният анализатор на "Ройтерс" Джон Кемп.

Движението на кривата на доходността по американските държавни облигации и сигналите за мащабно забавяне на активността в промишлеността и превоза на товари, кара инвеститорите да се замислят дали има вероятност от нова рецесия през 2019/2020 година.

Когато и да настъпи тази предполагаема рецесия, то следващият спад в бизнес цикъла, вероятността тя да наподобява на мъчителната депресия, която последва световната финансова криза през 2008 година, е много малка.

От края на Втората световна война рецесиите обикновено стават по-кратки и по-умерени, а растежът по-продължителен и не толкова трескав.

Следвоенните рецесии обикновено са били по-умерени заради промени в икономическата структура, работната сила и източниците на лични доходи. 

 

Антицикличните мерки в данъчната и паричната политика също са забавяли бизнес цикъла и са спомагали за по-голяма икономическа стабилност.

Точно обратното, спадът след световната финансова криза е наподобявал много повече на предвоенната икономическа криза, отколкото който и да е от следвоенните катаклизми.

Преживяното е запечатано в колективната памет, но би било грешка да се приеме, че следващата рецесия ще бъде толкова болезнена, обърквайки най-лошия сценарий с най-вероятния очакван резултат.

Статистически погледнато една бъдеща рецесия вероятно ще бъде по-кратка, продължавайки по-малко от година и по-умерена с по-слабо свиване на икономическата активност, заетостта и доходите.

Когато настъпи следващата рецесия, много вероятно е тя да се отрази в по-малка степен върху потреблението на стоки и върху цените, както и да има по-слабо въздействие върху другите пазари на активите.