Европа има създаден пазар за въглеродните емисии повече от 15 години и той бе първият в света. През първото десетилетие от неговото функциониране цените направиха това, което правят цените на млад пазар, изпълнен с несигурност: те се колебаеха.

Търговците, които навлязоха на пазара след 2010 г. видяха един задрямал пазар. За първата половина на последното десетилетие цената на една квота за емисии в ЕС (един тон въглеродни емисии), се движеше в диапазона между 4 и 10 евро. Това бе ниска цена, тъй като струваше на емитентите сравнително малко и следователно не е направила много за промяна на поведението им.

Днес, когато Схемата за търговия с емисии гледа към третото си десетилетие, цените отново са във възходящо движение. С планираната декарбонизира на Европа, цените на вредните емисии ще достигнат ниво до 2030 г., което търговците в средата на 2010 г. не биха могли и да си представят, прогнозира агенция Bloomberg.

3е-news.net

Какво се случи през последните пет години?

Тъй като европейският енергиен сектор с течение на времето намалява непрекъснато своите вредни емисии, имаше достатъчно количество квоти, за да отговори на търсенето на големите емитенти - въглищните ТЕЦ. В резултат на това цените бяха ниски. От средата на 2016 г., обаче, разрешителните тръгнаха стремително нагоре, като се увеличиха десетократно от малко над 4 евро/т до 42 евро/т през миналия месец. Така след години на свръхпредлагане, пазарът навлиза в период на очакван бъдещ недостиг, финансовите инвеститори се трупат и цените започват растат.

Bloomberg очаква цените на въглерода да достигнат 100 евро/т до 2030 г. Това е и основен проблем пред перспективите за декарбонизация в света.

След излизането на Великобритания от ЕС (и системата за търговия с емисии) в близко бъдеще ще бъде премахнат голям, нисковъглероден енергиен флот от централи от самия пазар. Това означава, че средната въглеродна интензивност на останалите енергийни мощности в ЕС е по-висока. В същото време броят на търгуваните квоти на пазара непрекъснато се изтегля в така наречения резерв за стабилност на пазара, като намалява предлагането и оказва натиск върху цените да се покачват.

В средносрочен план ще видим още повече отнемане на квоти, плюс края на прехода на горивата в енергийния сектор - при него операторите на термични централи ще затварят мощностите с по-високи емисии, каквито са въглищата, в полза на варианти с по-ниски до нулеви емисии като например газ или възобновяема енергия.

Преходът на горивата ще приключи по естествен път - няма да има много централи с по-високи емисии, които да бъдат спирани до средата на десетилетието.

По-дългосрочният въглероден пазар е най-интересният - и не само за въглеродните квоти. Миналата година Bloomberg очакваше индустриалният и енергийният сектор, обхванати от въглеродната схема на ЕС, да намалят своите емисии с 50% до 2030 г. Сега анализаторите очакват секторите, обхванати от въглеродния пазар, да намалят своите емисии с 63% за същия период. Тази по-голяма декарбонизация ще бъде от съществено значение за постигане на целите на европейската Зелена сделка.