В сутрешния брифинг на Националния щаб на 22 април директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев назова сред трите групи за масово тестуване и националната индустрия - онези части от нея с ключово значение за българската икономика. Другите две групи, казвал ги е вече, са медици и болните, особено онези с пневмонии.

По обяснението на проф. Кантарджиев целта е седмично да се правят по 7 хиляди PCR теста, за да се обхванат един на всеки 1000 граждани. Намерението е да се откриват заразените при първите им симптоми, респективно - здравите.

Защо са важни изследванията за бизнеса

Докато за медиците и болните е съвсем обяснимо защо се правят масови тестове, то за останалите работници и служители значимостта на тестуването е не по-малко важна. Най-простото обяснение е: за да разберем кой може спокойно да се върне на работа в сферата на икономиката и в обслужващите я дейности на администрацията.

Ето, например в САЩ здравните експерти и няколко бизнес ръководители предупредиха, че страната (икономиката) не трябва да се отваря отново в широк мащаб, освен ако не се увеличи с много броят на направени тестове. Експерти казват, че Америка трябва да извършва от 20 милиона до 30 милиона теста на ден, за да започне да възстановява икономиката, за да се върне тя в нормален ритъм.

Това предупреждение дойде, след като Тръмп обяви насоки за "отваряне отново на Америка".

Изпълнителният директор на Amazon Джеф Безос в бележка към акционерите миналата седмица написа: "Редовното тестуване в глобален мащаб във всички индустрии би помогнало за опазването на хората в безопасност и би помогнало за възстановяване и функциониране на икономиката".

"За да стане това, ние като общество ще се нуждаем от значително по-голям капацитет за тестуване, отколкото е действащият в момента", отбеляза Безос.

За разлика от САЩ с 300 млн. население, която провежда масови тестове, за малка страна като България това е напълно възможно и колкото по-бързо се осъзнае, толкова по-добре, каза за Dir.bg съоснователят на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност Кирил Петков, който е възпитаник на Харвардската школа.

Масовото тестуване (Петков отива по-далеч, като предлага агресивно тестуване на цялото българско население) като втора стъпка - след първата (социалната дистанция) ще ни помогне да избегнем ситуацията: здрави хора в апартаментите, вместо на работа, и болни по улиците.

Защото здравите могат да се върнат обратно на работа, а болните да бъдат бързо изолирани и да изживеят вируса, който за повечето хора ще е като обикновен грип, под домашна карантина.

Ами ако пикът на пандемията в България дойде след месеци (3-4) и ако дистанцирането остане единствена мярка - за удържане на положението, така че просто вирусът да минава по-бавно през населението - тези месеца могат да станат и година. Нито една икономика в света, камо ли нашата, може да си позволи без да функционира толкова време.

Така че втората мярка, масово тестуване на работници и служители, ще позволи на здравите хора да се върнат на работа, а вирусоносителите да си стоят по къщите или да влязат в болница, ако това се налага.

Можем да приемем думите на проф. Кантарджиев за тестуване на трудовите колективи, както той се изразява, като прилагане на стабилна програма за постепенно (но все пак не проточено във времето) връщане на икономическата нормалност. Още повече, че оборудвани лаборатории вече има в половината областни центрове.

Колко ще чакаме за пика

Във връзка с вече написаното да припомним, че икономистите от БАН начертаха няколко сценария за развитието на епидемията у нас, като най-вероятният период за нейния пик е края на юни - средата на юли (до 3 месеца). Но според тях е възможен сценарий за пик и през август (4 месеца и повече). И при двата сценария пазарът на труда (разбирай безработицата) ще понесе от негативен до силно негативен шок.

Група икономисти и политици неотдавна предложи на правителството свой Работен план COVID-19, за който вече писахме, и в който се предлага:

  • бързо и точно да се идентифицира група работещи, които (първа хипотеза) са прекарали COVID-19 и имат изграден имунитет;
  • или (втора) са здрави към момента на тестуването и могат да работят при строг режим на последващ тест. Тези работници ще получат зелен пропуск и ще имат право да работят и да се движат свободно.

Работодателите, които спазват стриктно процедурите за борба с COVID-19 и работниците, които са дали отрицателни проби ще могат да продължат да работят. Планът предлага за всички други фирми и работници да се наложи пълна карантина.

Налагането на ограничителните мерки на база реални резултати от тестуване ще ги направи значително по-приемливи социално и ще позволи много по-силен контрол над лицата без зелен пропуск, подчертават разработилите плана експерти.