Пазарът на земеделска земя всяка година подобрява ценовите рекорди на предишната. Такова мнение споделят брокери, специализирали се в този сегмент. Те са категорични, че една от причините е сериозно превишаване на търсенето пред предлагането, тенденция, засилила се през последните 3 години.

Експерти твърдят, че в момента България е в третата фаза на този пазарен сегмент. След като земеделската земя у нас бе раздадена "в реални граници" в началото на 90-те години на миналия век, търсене на практика нямаше. Стотици хиляди хора си върнаха дядовите ниви, но не знаеха какво да правят с тях.

В този първи етап се сключваха малко сделки, а цените, особено в Северозападна България бяха под 100 лева на декар. Единствено в Добруджа - Добрич и Силистра - търсенето остана сравнително високо и цените в началото на 21 век достигнаха 80-90 долара за декар.

Втората фаза започна след 2007 година, когато страната ни стана член на ЕС. Заради субсидиите на земеделските производители става ефективно да се обработва земеделска земя и това раздвижи пазара. Започнаха да се дават ренти, които, макар и доста скромни на декар, представляваха интерес за собствениците. Още повече, че за земята не се дължат данъци, а и рентата не се облага. Появиха се и специални фондове за изкупуване и търговия със земя. Цените пълзяха нагоре в продължение на около 10 години и именно през този период около 80% от собствениците на малки парчета земеделска земя - между 5 и 10 декара - ги продадоха на арендатори и инвеститори.

Третата фаза, в която в момента се намира пазарът на земеделска земя започна от 2017 година. Търсенето скочи рязко, предлагането намаля. Това взриви цените. Само за две години - 2017 и 2018 ръстът на цените на добрите райони за земеделска работа се повишиха, някъде двойно, някъде по-скромно. Според данните на статистиката за 2017 година средната цена на декар е 872 лева, а сключените сделки за покупко-продажба- 175 319.

Статистиката все още не е изнесла данните за 2018 година, но ръст ще има, коментират брокери. Последните данни за януари 2019 година от два от най-големите специализирани сайтове за търговия със земя показват, че Добрички регион остава начело по цени на декар.

Къде земеделска земя в момента се търгува най-скъпо?

Най-скъпо нивите се търгуват в Добричко. Това едва ли е изненада, но цените определено са над прогнозираните преди няколко години. При това не става дума само за нереални оферти "продава", а за оферти "купува". Вече има регистрирани цени от 3000 лева за декар, а 2800 лева за декар се обертава като следващ праг, който може да бъде преминат от средната стойност на сделките. Не през 2019, но вероятно през 2020-21 година.

В средносрочен план не се очакват резки колебания на пазара на земя, но все още пред сектора има много неизвестни. Първо, какви ще са евросубсидиите след излизането на Великобритания от съюза. Очаква се средствата за земеделие да намалеят с 6%. Така при годишно разпределение от около 60 млрд. евро сега, от които 1.3 млрд. евро за България , след 2020 г. разполагаемият бюджет ще бъде 55-56 млрд. евро. Според Министерството на земеделието България няма да бъде ощетена и парите ще продължат да идват в познатите ни обеми. Но това е въпрос на договаряне в Брюксел, което ще се случи след Брекзит и избирането на новия Европейски парламент.

В България земеделската земя е над 38 млн. дка, като най-големият собственик е държавата с над 2.1 млн. дка. Най-големият частен собственик е групата "Ромфарм", позната в сектора най-вече с фонда за земеделска земя "Ставен", в чиито активи са 1.1 млн. дка по информация от самата компания. В топ 3 по оценки на бранша попадат още групата "Агрион", свързана с основателите на "Винпром Пещера", както и най-големият зърнопроизводител в страната "Октопод холдинг". Макар да няма публична информация за притежаваните декари от двете дружества, се смята, че "Агрион" има над 600 хил. дка земеделска земя, а фирмите, свързани с "Октопод холдинг", обработват над 1 млн. дка, около половината от която е собствена, според данни на "Капитал".

Сред големите притежатели на земеделска земя са още църквата с над 400 хил. дка, както и общините.