Трудният и дълъг процес на санирането у нас отново е на дневен ред, след като държавата пак ще налее огромни суми за обновяване на сградите у нас. В случая финансирането ще идва отново както от държавния бюджет, така и чрез европейско финансиране. Предвидено е и създаването на специален Фонд за декарбонизация, който ще играе ключова роля при разпределянето на проектите и средствата за обновяване. Така санирането у нас вероятно ще продължи още от средата на тази година, но остава основният въпрос - доколко качествено се извършват дейностите за енергийна ефективност на домовете ни.

Плановете на държавата са да защити идеите си за жилищно обновяване пред ЕС и да кандидатства за финансиране по новия механизма "Следващо поколение Европа". Националното финансиране ще се извършва чрез стълба "Зелена България" от Плана за възстановяване и устойчивост. При българското финансиране намерението е обновяването на сградите да продължи да е напълно безплатно за собствениците.

Към момента за санирането с европейски пари е планирано да бъдат използвани малко над 2 млрд. лева. А в бъдещия Фонд за декарбонизация се планира да се събират спестените средства при потреблението на обществените сгради. Чрез направените икономии ще се финансират нови мерки за енергийна ефективност.

По другото перо за финансиране - чрез държавни средства - все още тече дискусия как точно да се случи обновяването на сградите. В Дългосрочната стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд на жилищни и нежилищни сгради е записано, че до 2050 г. трябва да бъдат обновени малко над 55,8 млн. кв. метра жилищни и нежилищни сгради. Очаква се така да бъдат спестени общо над 3,2 млн. тона въглеродни емисии.

Високите нива на енергийни спестявания в сградния фонд, които могат да бъдат постигнати чрез технически и инженерни решения за намаляване на консумацията на електроенергия, ще доведат до спестяване на финансови средства на собствениците, по-малко произведена електроенергия и по-малко вредни емисии в околната среда, обясни регионалният министър Петя Аврамова. Отчитането на енергийните спестявания при предишната програма - Националната програма за енергийна ефективност, се оказа проблем за държавата. Към момента все още не е ясно какви са енергийните спестявания, които са направени след санирането на почти 2000 жилищни блока у нас.

Идеята сега е жилищните сгради да могат да се обновяват и с финансиране от Българската банка за развитие (ББР). В момента над 3000 блока вече са подали документи в ББР, обясни наскоро министър Аврамова. До момента по националната програма бяха обновени 2022 жилищни сгради. Очаквания на държавата са планът за възстановяване да бъде одобрен до края на април 2021 г. и програмата за обновяване да стартира с бързи действия, посочи Аврамова.

Проблемите

Много е важно при новите програми - европейски или български, да има по-ясна методика и отчитане на тези спестявания. Това все пак ще бъде и вариантът да се постигнат зелените цели, които Европа си е поставила. Генерален проблем със санирането на сградите у нас досега бе фактът, че няма процедура и правила за отчитане на енергийните спестявания и затова не е ясно какъв е постигнатият ефект от първия етап на санирането.

Нагласите за влагане на още 3 милиарда лева за енергийна ефективност в контекста на Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да се ревизират, а похарченото досега да бъде реално отчетено съгласно обявените цели, обясни наскоро експертът по енергийни политики Славчо Нейков. Той също изрази съмненията си относно качествения контрол, който държавата извършва върху до момента обновените 2000 жилищни сгради.

"През 21 век понятието "енергийна ефективност" се превърна в мантра на екологичното движение, политиците и кръг от фирми, които виждат в него неограничен маркетинг. Не е рядкост да четем, че "непроизведената енергия е най-чиста", "инвестициите в енергийна ефективност са най-печеливши", "увеличават конкурентоспособността" и т.н. И тъй като последното се приема аксиоматично, никой не може и думичка да изрече срещу лавината от нови регулации, правила и изисквания за енергийна ефективност на сгради, индустриални инсталации, телевизори и сешоари, която ЕК и страните-членки генерират ежедневно", коментира наскоро и специалистът на denkstat България Боян Рашев. Според него "ако инвестициите в енергийна ефективност бяха наистина толкова печеливши, едва ли щеше да има нужда от регулации, които да ги налагат".

"Сериозни инвестиции в енергийна ефективност правят почти само големите индустриални предприятия и търговски сгради, където енергията формира значима част от разходите. Всички останали се чудят как да избегнат тоягата и изобщо не се интересуват от моркова. И това на фона на безспорния факт, че в ЕС плащаме много по-високи цени за енергия в сравнение с целия свят. Затова ЕК и правителствата продължават да наливат милиарди евро в безсмислени кампании, схеми и промоции", смята експертът.

На обратното мнение е Йордан Николов, член на Българската асоциация за изолации в строителството. "Един процес на енергийно ефективно обновяване би могъл да открие значителен брой работни места - тоест да конвертира работната ръка, освободена в един отрасъл в работна ръка, която да бъде заета в друг отрасъл. И това да се случва на местно ниво, не говорим за внос на работна ръка. Не всички, които са освободени от дадени сектори биха могли да се включат в енергийното обновяване, но немалка част от хората биха могли да участват", смята експертът от БАИС. Според него от голямо значение е да бъде завършен процесът на паспортизация на сградите, за да е ясно какво е техническото и енергийното състояние на всеки един дом или кооперация. "Това ще позволи на министерството да прави програми, те да бъдат много точни и там, където е най-голям проблемът. Разбира се, говорейки за това енергийно ефективно обновяване и самоучастието на собствениците, не трябва да се забравя, че има много хора, които нямат възможност да участват. В този случай вече се активират социалните програми на държавата", обясни Николов.

Всички специалисти са категорични, че при новите програми за жилищно обновяване трябва да се избегнат грешките от първия етап. Става дума за липсата на реален отчет при енергийните спестявания на сградите, за качеството на материалите и за постигнатия енергиен клас на сградите. В цяла Европа се стремят енергийният клас да достигне ниво "А", докато у нас обновените сгради едва достигат ниво "Б" за енергийна ефективност.

Качеството на материалите също е от голямо значение, защото няма как да се постигнат добри характеристики с използването на стиропор например. Стиропорът дори може да бъде пожароопасен, а това да доведе до нови проблеми за сградите, припомнят експерти по строителство.

През последните години много пъти в медиите се появяваха съобщения как е паднала изолацията на някой блок след силен вятър или как саниран блок е протекъл - атестация за недобре свършената работа. Тук отново държавата трябва да се намеси, за да контролира дали избраните фирми за обновяване качествено си вършат работата. Недопустимо е парите на данъкоплатците у нас и в Европа да се разпределят само "между наши фирми", които вършат некачествено работата си, припомнят специалисти, пожелали анонимност.

Всички тези грешки трябва да бъдат решени при кандидатстването в новите програми.

Емблематичен пример за добро обновяване на старите панелки може да се види в Източен Берлин, където освен подмяна на дограма и изолация, първо се прави техническа оценка на сградите, подменят се изцяло електро-, водната и отоплителната инсталации и има поставени соларни панели и термопомпи на блоковете. След обстойното им обследване там са подменени и основните конструкции на сградата - нещо което е от съществено значение за удължаване на живота на кооперациите, а то не бе направено у нас. Също така в новите програми не бива да се фаворизират жилищата единствено в градовете, а да се помогне и на хората, живеещи в малките населени места. Те също са платили сметката за безплатно санираните до момента 2000 сгради.