Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България.

Преди близо месец Dir.bg стартира своята нова платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове.

Каква е формулата за успешна кариера, колко сериозен и старателен трябва да бъде човек през време на своя стаж и професионален път, ще ни разкаже нашият специален гост Христина Христова.

Коя е Христина Христова?

Едно момиче от Стара Загора, което не спира да си преследва целите си, да си поставя високи критерии и да има безброй мечти. Първото "ти можеш много" чух от учителите си от СУ "Максим Горки". "Руската гимназия", както я знаят в града.

Аз съм търсеща и искаща. И изискваща- най-много от себе си, после и от останалите. Силно критична- към всичко, и никога напълно доволна. Лъвица :) Родена съм в най-горещия месец на годината - на 17-ти август. И някак си, по рождение, високите градуси и на настроение, и на напрежение все са около мен. Винаги съм искала да бъда журналист и ми се случи. Всъщност, това е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали в живота. Е, исках да съм спортен журналист, но някой ден може и това да стане, кой знае :) Завърших Факултета по журналистика и масова комуникация, там завърших и магистратурата си - продуцентство в телевизията. Но всъщност другото ми голямо "училище" е Българската национална телевизия, където работя и уча всичко за занаята от студентската скамейка до сега- повече от 14 години.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Още преди да си зная резултатите от кандидат-студентските изпити в Софийския университет, кандидатствах за репортер в едно младежко предаване, което стартираше по БНТ. Въпреки всички мнения, че така нещата "без връзки" няма как да станат. Е, станаха! Та така- на есен, освен че прекрачих прага на Университета, влязох в БНТ. Само "за малко" си мислих тогава. В началото на втори курс, след една лекция на Вяра Анкова във Факултета (тя тогава беше директор на новините) дойде и нейната покана да започна стаж в новините "По света и у нас". Тогава някъде се разминах със спортната журналистика, защото тъкмо бях започнала и един стаж в спортен сайт. Но Вяра беше категорична- мястото ти е в новините! И там започнах, отново "за малко", уж само на стаж за един месец. След това обаче дойде и предложението да остана. А решението да приема беше най-правилното в живота ми!

Доста години трупах опит като репортер с ресори столичната община и социалната политика. Докато не дойде време и да застана пред камерата като водещ на новините- първо на късните новини "По света и у нас", а след като се върнах от майчинство- на обедните и следобедните. И така до 2019-та, моментът на най-голямото ми професионално предизвикателство до сега- предложението да бъда водещ на сутрешния блок "Денят започва". И така, вече почти 2 години казвам "добро утро" в 5:55 часа.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Точно така, както се и случи! Още в първите ми дни в "По света и у нас", виждайки работата на най-добрите журналисти в България, си пожелах някой ден и аз да бъда като тях. Да, исках да съм водеща и исках ако може това да се стане веднага! Не си давах сметка колко дълъг път трябва да извървя и колко е важно да го извървя сама, "крадейки" от занаята. Затова и сега, на срещите ми със студенти, когато има кажа- знам, че искате да сте водещи на политическо предаване, но да знаете, че има едни 10-ина години до тогава, за да се готови за това- знам какво си мислят - много е, защо да се чака толкова?! Е, има си път, има си стъпала, които не трябва да се заобикалят или прескачат. Защото си личи, камерата показва всичко, пред нея си сам със зрителя.

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Постигнах някои от тях. Не съм се надскочила. Има още много неща, които искам да ми се случат. Много интервюта, които да направя, много срещи и истории, които да покажа на зрителите. Искам още да разказвам, да показвам. А, един ден - и да мина зад кадър. Обичам телевизията! Обичам "правенето" на телевизия".

Да, задавала съм си въпроса- това ли ще е нещото, с което винаги ще се занимавам. Не знам. Знам само, че сега когато си затворя очите, друго не си представям.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Да променя - не знам, но да направя по-добре- със сигурност! Знаете ли, не съжалявам за нищо! Ама за нищичко! И не защото всичко е било прекрасно или лесно. Напротив! Но страшно много обичам грешките си, знам си ги всичките, всичките си ги помня и се старая да не повтарям. И трудностите си помня - те ме направиха това, което съм, научиха ме да се радвам на успехите си, да знам цената, която съм платила за тях. Все нещо е можело и по-добре. Но "можеше", "трябваше" ... изобщо говоренето в минало време не е продуктивно и няма особен смисъл (освен за много кратка оценка на стореното и вадене на някакви поуки). Времето не се връща. Щом така се е случило, значи така е трябвало. Аз наистина вярвам, че всеки от нас си има път и каквото и да прави - все ще си мине по него.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Стажовете са възможност. Някой ти казва - ела и се учи на място. Твой е изборът да грабнеш този шанс или просто да си поискаш бележката в края на месеца. Както ви казах, и аз започнах като стажант. От лекции - в телевизията, от телевизията - на лекции. Ходих на снимки с по-опитните, учих се от тях. После сама снимах по 2-3 репортажа на ден. Не отказвах работа. Та, стажовете са основата, началото- после си ти на ход.

Преди месец Дир.бг стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Да не отказва работа. Да пита. Много да пита! Да е наясно с възможностите си, които на 20 едва ли са кой знае колко много, и да не се надценява. Да иска да учи. Да приема критики. Да не мрънка. Да бъде целенасочен, да има визия за себе си, да знае какво иска. Да е търпелив. Да е навсякъде, да го виждат, а дори и да не чуе името си за някоя задача- да каже "нека аз!". Нали разбирате, че идеални за нищо на света няма :) Описах по-скоро стажантите, които искам около себе си :)

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Основната трудност е, че просто чакат възможността да дойде при тях, някой да ги покани, да ги извика. И ако може- заплатата да е добра. Ще откриеш подходящия стаж, ако го търсиш. Да, проблем е и че не всички компании (медии) са отворени за това да учат, често вече искат готови , научени кадри, защото така е по-лесно. Взимаш знаещ човек и от него от ден първи очакваш резултат. Не знам в случая кой е първопроблемът, яйцето или кокошката , както се казва. Може би желанието и от двете страни е водещо.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

О, това е много стара тема и много стар мой спор с някои от шефовете ми в БНТ. Задължително ли човек да е завършил журналистика, за да стане журналист? Не е задължително, но е желателно. Трябва, мен ако ме питате. Веднага мога да разпозная някой, който е минал през Факултета и някой, който не е , дори и само по начина , по който държи микрофона и от това от коя страна на камерата е застанал по време на интервю. Дали само университетът е достатъчен- не , не е. Особено в някои специалности, журналистиката е сред тях- ученето е на терен. Според мен много повече професионалисти, които го работят това нещо трябва да бъдат канени като лектори в университетите. Много по- голямо трябва да е партньорството между университетите и компаниите, за да могат да се допълват, а не да си пречат.

Каква е рецептата за кариерен успех на Христина Христова?

Рецептата е, че няма универсална рецепта. Всеки има своя си. Основното в моята май е упоритостта ми (някои го наричат инат). Прави каквото трябва, пък да става каквото ще, обича да казва баща ми. И май наистина е така. Аз за себе си знам, че ако много искам нещо, то ще е мое, няма сила на тая земя, която да ме спре. Подбирам си битките, не се хабя напразно, но ако вярвам в нещо- то ще се случи рано или късно. Може би това е "рецептата"- вярвай (си), бъди смел (в мечтите си) и действай, върви! Няма не мога, има не искам. Искайте!

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Силата ми не е в кратките форми. Мои са дългите изречения с многоточия накрая :) Мечта, любов,битка... за сега само това ще кажа.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

От тях получавам безгранична подкрепа за всичко. Стоят зад всяко мое решение от ден първи. Е, и много ме критикуват де, но аз имам нужда от тази критика, от този поглед. Получавала съм съвети тогава, когато е трябвало. Телевизията е суета, понякога тя увлича хората да се вземат за повече от някои други. Та, казвали са ми да не се променям, да бъда себе си, защото всичко е временно. Да не предавам- себе си, принципите си, хората. Да ви кажа честно- на този етап от живота си с близките си хора говоря не толкова за кариерата си, а за него- за живота. Но трудно, оказва се, се дават и се приемат съвети за живота... Стана дума вече- път си има всеки и по него често е сам с решенията, които взима.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

О, ако трябва един млад човек да се мотивира да се развива... това малко е обречена кауза. Младостта е стремеж към развитие. Устрем е! Да промениш света! Да искаш всичко! Да работиш за това! Да станеш някой! Да си пример! Стани от дивана, млади човече, остави телефона и тръгвай. Нищо наготово няма! А ако има - не е заслужено, не е честно и често - е кратко.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и Вашето семейство?

Най- любимата ми лична новина е, когато колегите съобщиха в емисиите "По света и у нас" за раждането на сина ми Александър :) Чакам си следващите добри новини - за себе си и за всички нас. Всички имаме нужда от доброта, от чудеса и усмивки. Пожелавам (си) ги!