Какво може да се развие от идеята да се вземе един продукт, който е отпадък за една индустрия, и с него да се създаде друг, който има изключително голяма добавена стойност в друга. Именно това разкрива Атанас Енев, съосновател на компания за устойчив дизайн и еко иновации. По образование той е архитект и има над пет години опит в създаването и управлението на мащабни проекти в страната. Интересува се от иновативни технологии и дизайн. Скоро фирмата му сътрудничество с департамент Производствено планиране на Мерцедес-Бенц. Какво са харесали германците? Атанас Енев говори пред Dir.bg.

- Г-н Енев, как стигнахте до разработка за отдел производствено планиране на Мерцедес-Бенц. Как се случи всичко?

- Това, което правим за департамент производствено планиране в Мерцедес-Бенц, смятахме, че ще го правим след 5 години, но имахме късмета да бъдем селектиране от 1000 стартъпа за пилотен проект с автомобилния концерн през 2019 г. Целта ни е да наложим нашия принцип на устойчив дизайн точно в компании като тяхната, тъй като там ефектът върху околната среда е най-голям, а и подобно сътрудничество дава много възможности за развитие.

- Продуктът вече е внедрен тестово в производствените им линии. Ще ни обясните ли по-подробно процеса?

- Идеята бе да вземем една производствена част от поточната линия на производствения департамент на Мерцедес-Бенц и да я оптимизираме. Става въпрос за монтажна част при асемблиране на колите в поточната линия. В момента тази част се прави от пластмаса, а нашата цел бе да я направим от екологичен материал и да я направим устойчива в три посоки.

Първата бе научно-изследователска - идентифицирахме четири производствени технологии, пет устойчиви алтернативи за материал и селектирахме такива, които произвеждат четири пъти по-малко въглероден диоксид.

Вторият проект имаше за цел да използваме технологията и материала, които сме селектирали, за да произведем прототипи от частта и да се тестват в производството. Това е т.н. "зелен дизайн", защото се сменя единствено материалът. Освен това благодарение на страхотния талант на инженерите в Мерцедес-Бенц една част е проектирана за два модела, което ще доведе до спестяване на пари и материали.

Третата задача бе най-интересна. Стъпихме върху наученото от първите два проекта и чрез принципите на еко-дизайна успяхме да проектираме част, която ще обслужва, не една, а цели шест коли. Така те пестят пет пъти материал, намаляват разходи и постигат въглеродни спестявания..

- Тази част, която сте разработили заедно, е екологична, разградима и по-евтина?

- Частта е по-екологично чиста от това, което се ползва сега, защото се прави от рециклирана, индустриално компостируема растителна пластмаса, която произвежда 4 пъти по-малко въглерод от пластмасата, от която се произвежда частта сега. Като дори не броим ефекта от това, че ще се спести направата на още 5 такива части. В момента водим разговори, за да изберем най-доброто решение за края на живота на частта

- Колко е продължителността на живот на вашата част, съотнесена към живота на тази, която е използвана сега?

- Целта ни е частта да има същия или по-дълъг живот. Говорим за между 5 и 7 години, защото това е цикълът на производство на нови модели коли. Сега въпросът се свежда и до това, че ние правим една част, която ще може да се използва в 5-6 модела коли. Това, разбира се, може да ускори амортизацията. Но трябва да мине известно време, за да видим каква е реалната амортизация на частта. С еко дизайн и системен поглед може да се направи устойчив продукт, който да е по-евтин от алтернативата от пластмаса, която се използва сега. Този принцип е най-големия проблем на пазара сега и е силно ценен от автомобилния гигант. Първите прототипи, които им направихме, вече се тестват в заводите и се оптимизират.

За момента партньорите ни от Мерцедес-Бенц и ние сме много щастливи от развитието на проекта, а за нас е чест да допринесем към тяхната мисия за напълно екологично чисто производство.

- Как се насочихте към разработване на екологични и иновативни продукти и какво представляват?
- Правим еко-иновацията достъпна за бизнеса. Намираме и ползваме иновативни, еко материали и ги съчетаваме с устойчив дизайн, за да произведем продукти, които да са икономически смислени и еко ефективни. Пример за иновативен еко материал, който ползваме, е този от гъбена технология. Изработен е от агрокултурен отпадък като слама или остатъци от производството на коноп. Съчетава се с кореновата структура на гъба, която играе и ролята на слепващ агент. Всичко това се смесва и после се формова в предварително зададен калъп.

- За колко време се разгражда новият материал, след като приключи експлоатацията му?
- Така формованият материал издържа на пожар, на влага, топлоизолационен е, защото има близки качества до тези на топлоизолацията, която се слага по сградите. И най-важното предимство на материала е, че е компостируем в градински условия.
Пример за друг устойчив материал е растителната пластмаса, тя е разградима в индустриални условия - с налични влажност на въздуха и микроорганизми. В сравнение с нея гъбеният продукт може да се изхвърли свободно в градината и до 70 дни го няма, като в същото време подхранва почвата.

- Как започнахте да работите с материала?
- Започнахме като биотехнологична компания и само след една година успяхме да разработим гъбения материал до лабораторно ниво. Тогава решихме да разширим дейността си в отговор на пазарното търсене за достъпни еко-продукти.
В момента работим с партньори в изработката на продукти от гъбен материал и не акцентираме на разработката, но не започнахме така. Първоначално със съдружника ми целяхме да направим малък продукт за домашна употреба, който да е екологично чист. По това време работих като архитект, а той беше в ресторантьорството. Видяхме, че имаме достъп до остатъци от кафе. Взехме кафето, сложихме в него мицел. Идеята бе да създадем пакет за отглеждане на гъби в домашни условия. Кръгов модел, при който всичко е изцяло от отпадъци и хората да могат да си отглеждат гъби и да си правят храна вкъщи. Направихме прототипи и в няколко от тях се образуваха няколко много твърди бучки. И тогава решихме, че тези бучки може да се използват за нещо друго.

- Твърдият продукт се е образувал от корените на гъбите...
- Точно така. Гъбите се развиват, използват енергия и хранителни вещества изцяло от отпадъка. Като организъм на тях им трябва влага и слънце. Има колкото различни хора, толкова и различни щамове гъби. В този смисъл шансът да се намери нещо, което да яде всеки вид отпадък, е много голям. Направихме проучване. Такава технология започва в САЩ през 2007-а. Погледнахме към българския пазар и видяхме, че има смисъл да се разработи тук. Оказа се, че в Източна Европа може да произвеждаме продукти на конкурентни цени, като това контрира по-високата цена на новите еко технологии. Около година разработвахме технологията и анализирахме пазара и научихме доста. Развихме я до лабораторно ниво. Конкуренти правиха това за 3-4 години. Но ние имахме уникален биотехнолог в екипа, работил със Селур и Хювефарма, професор Алберт Кръстанов, който завежда катедра "Биотехнологии" в университета по "Храни и технологии", благодарение на когото успяхме да постигнем бърз прогрес.
На края на първата година имахме важен избор - дали да вложим още 5 години в научно-изследователска дейност и технология, или да се насочим към удовлетворяване на пазарното търсене за устойчиви продукти - клиенти, които искаха еко продукти на пазара сега.
В отговор на пазарното търсене добавихме нова услуга - устойчив дизайн от иновативни материали. Тук ползваме изградените база данни за устойчиви решения, еко-дизайн и контакти с разработчици на иновативни еко технологии на пазара и така създаваме по-достъпни и екологично чисти продукти.
Устойчивостта е системен проблем - трябва да се мисли едновременно за материала, през производството, доставката и накрая е краят на живота на продукта. С нашия подход анализираме цялата верига, за да видим кое ново е по-добро от настоящото, с което разполагаме, подобряваме го чрез принципите на еко-дизайн и така го правим с максимално нисък въглероден отпечатък.

- И така гъбите се оказаха отличен продукт?
- Гъбите са чудесен материал в това отношение. Проблемът на тази технология към момента е в това, че е скъпа, за да се приложи масово. Приложението в интериорния дизайн е най-смислено, защото там може да се заложи на продукти с по-високо стойност, които са произведени в по-малко количество. За други проекти избираме други материали, които могат да се произвеждат в по-големи количества.