17-11-2017 20-11-2018

Повече пари за БГ филми, гласува парламентът

Целта на промените е стимулиране на инвестиции в сектора

Снимка: istock by Getty Images

Повече пари за БГ филми, гласува парламентът

Целта на промените е стимулиране на инвестиции в сектора

10:48 | 4 декември 2020

| Редактор : Александра Ангелова

0 317 Снимка: istock by Getty Images

Да бъде увеличено финансирането на националното филмопроизводство, отделено подпомагането на фестивали и културни прояви в самостоятелна схема и създадена нова схема за възстановяване на разходи, гласува парламентът с приети на първо четене промени в Закона за филмовата индустрия, внесени от Министерския съвет. "За" бяха 116 депутати, без нито един "против", деветима се въздържаха, предаде БТА.

Виж още Парламентът прие бюджетите за 2021-а на тринадесет министерства

Целта на промените е стимулиране на инвестиции в сектора. Предвижда се и да се увеличи броят на филмите. Залага се и промяна на дефиницията за изчисляване на средностатистическия бюджет.

Финансовата оценка на проектите ще бъде извършвана от служители от състава на Националния филмов център. С цел оптимизация на дейността се предлага да се премахне финансовата комисия, срещу което възразиха и от ГЕРБ, и от БСП.

Заложено е годишният размер на държавната помощ за производство на филми да не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година - съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация.

Предлага се въвеждането на схема за държавна помощ за възстановяване на разходи или т. нар. стимули. Признатите ефекти от въвеждането на стимулите са икономически, културни, социални придобивки и други, изразяващи се във висока добавена стойност, работни места, повишаване на квалификацията на кадри в различни сектори на икономиката, свързани с производството на филми, културен туризъм и национално брандиране, се казва в мотивите.

С промените съставите на Националните художествени комисии се намаляват от девет на седем души, а мандатът им се съкращава от една година на шест месеца.

С оглед регламентиране на схеми за държавна помощ се създават две нови комисии - за оценка на проекти за възстановяване на разходи и за фестивали и културни прояви. Всяка от тях се предвижда да е от петима членове като и двете включват по двама външни експерти, а останалите са служители на Националния филмов център и на Министерството на културата.

Съставите на Националната комисия за категоризация на филми се намаляват от осем на пет, а членовете от седем на петима за всеки състав.

Председателят на комисията по култура Вежди Рашидов отбеляза, че между двете четения ще бъдат направени корекции и допълнения в текстовете. Има конфликт на интереси този, който дава парите, да ги и контролира - така той обясни защо се предлага премахването на финансовата комисия. Освен контрола държавата трябва да се интересува къде отиват държавните пари, коментира той. Искам българското кино да печели в Кан, Венеция, затова, когато говорим за много пари, милиони, длъжни сме да видим как се харчат, парите да отиват за качество, посочи Рашидов. По думите му е много важно българските продукции да не чакат държавата да ги финансира, а те да носят пари допълнително, това е и ролята на продуцента.

Евгени Будинов от ГЕРБ обърна внимание, че повече от 15 години законът не е променян. Можем да направим крачка във филмовата индустрия и да я приближим до европейската, отбеляза депутатът. Той подчерта, че са важни данъчните облекчения, предложени в проекта. Важно е да се обединим без партийни пристрастия, за да направим този закон по-добър и да помогнем на българската киноиндустрия, призова той.Законопроектът не е съвършен, от него са извадени художествената и финансовата комисия, които трябва да бъдат върнати обратно, добави Будинов.

Нона Йотова от левицата отбеляза, че промените са по-скоро козметични. Тя също не одобрява изваждането на финансовата комисия.

ИЗБРАНО