20 милиона евро ще инвестира Цератицит АД в разширяване на производствените си мощности за металорежещи и специални инструменти в Габрово. Това стана ясно по време на среща на министъра на икономиката Кирил Петков с представители на компанията. Цератицит планира също така да разкрие и 100 нови работни места, както и да построи нова модерна производствена база с логистичен и соларен парк за собствени нужди в Габрово, съобщи Министерството на икономиката.

По думите на председателя на борда и изпълнителен директор на Цератицит България АД Георги Петров с инвестицията в нови високоспециализирани машини и съвременни технологии страната ни ще се превърне в световен център на групата. Тук се планира и RnD, както и обучителен център за висококвалифициран персонал.

На срещата присъства и управляващият директор на Планзее - Робърт Шранцхофер, който от своя страна посочи, че групата е изключително доволна от условията, които предлага страната ни.

Министър Петков изтъкна доброто сътрудничество на компанията с местните гимназии в сферата на дуалното обучение и приветства желанието на фирмата да инвестира в зелена енергия. Той отбеляза и добрите възможности за ситуиране на IT център на компанията в страната ни.

Групата "Цератицит" оперира в България от 1996 г. Тя е високо технологична инженерингова група специализирана в производството на инструменти и технологии от твърди метали. В завода в България работят 620 души.

Компанията се обособява след сливане между "Планзее ТИЦИТ" - Австрия, и "Цераметал" - Люксембург. И двете компании са с дългогодишен опит в производството на твърди сплави.

Малко предистория за предприятието

Бившият технически директор на германския завод "Планзее ТИЦИТ Инструмент" - тиролецът Райнхард Швамбергер, купува през 2000 година предприятие за производство на резбонарезни инструменти в Габрово - с 300 работници. Това писа през 2005 г. австрийското издание "Тиролер цайтунг", цитирано от DW.

В момента (януари 2005 г.) той ръководи 550 работници в Габрово, а преди няколко седмици е купил и още едно предприятие в Трявна. Броят на произведените в габровското предприятие инструменти през 2004 година, е 5.5 милиона, дневният капацитет е 20 000. 95 процента са за износ. Така нареченото "малко предприятие" със сигурност ще продължи да се развива и да се утвърждава. Потенциалните нови пазари са в Русия и Украйна.

Швамбергер е достатъчно наясно със силните страни на България в икономически план - в сравнение с Австрия, например, разходите за заплати - средно към 200 евро - са само една десета част (Става дума за 2005 г. - б.р.). Земята е евтина, данъците - ниски. Левът е стабилно свързан с еврото, благодарение на което е факт конкурентоспособността. Служителите във фирмата са много усърдни, работното време е гъвкаво. Политическият климат в страната е благоприятен за икономиката и инвестициите - за разлика от Германия (към онази година).

А кои са слабостите? Швамбергер отбелязва, че 50-те години комунизъм не са отминали безследно за България - не достигат средствата и инфраструктурата. Много хора са болезнено бедни и не разполагат с пари за издръжката си. "Но държавата, която предстои да стане член на Европейския съюз, има потенциал, нещата вървят напред" - обяснява тиролецът. Който междувременно е научил отлично български и е много горд, че за толкова кратко време е овладял славянския език. Той живее със съпругата си и сина си в малка къща в Габрово и семейството се чувства добре на Балканите. "Все пак тук не сме си у дома" - казва Швамбергер - но това е цена, която трябва да се плати.