Турция разширява базите и географските територии за здравен туризъм, благодарение на който през последните години увеличи популярността си в световен мащаб, съобщи за БТА Нахиде Дениз.

След Истанбул, 12 окръга на страната се планира да се превърнат в центрове за здравен туризъм. Намерението на здравното министерство е така да бъдат улеснени пациентите, идващи от различните страни. В същото време се създават и нови възможности за трудова заетост.

Предвижда се да бъдат приемани пациенти от всички страни, но главно от държави, в които се говори арабски, руски и английски, посочва вестник "Миллиет".

Здравният туризъм ще бъде интегриран с други сектори, така че да се реализира целогодишно.

Предвижда се мегаполисът Истанбул да се превърне в глобален бранд в сектора на здравния туризъм.

С проекта се залага на улесняване достъпа на повече пациенти от чужбина в повече сектори, както и съкращаване на сроковете за чакане за оперативна намеса за чужденците.

Окръзите Одрин и Текирдаг (Родосто - Текирдаа се произнася на турски) се предвижда да бъдат центрове за пациентите от балканските страни - България, Гърция, Северна Македония, Румъния, Косово. Тук важен фактор е географската близост. Вместо в Истанбул, както е сега, чужденците ще ползват здравни услуги в други окръзи, което ще представлява икономическо и физическо улеснение за гражданите на тези държави.

Болу, Ерзурум и Айдън също са включени в новите проекти.

Ерзурум ще приема предимно пациенти от Азербайджан.

А Айдън - курортен окръг на Егейското крайбрежие (известният морски курорт Кушадасъ е в границите на окръга), ще бъде специализиран за дентална медицина за пациенти от чужбина.

Така ще бъдат прибавени нови сектори към вече съществуващите традиционни сектори на турския здравен туризъм.

Колко българи се лекуват в Турция

През април в телефонен разговор премиерът Бойко Борисов и турският президент Реджеп Тайип Ердоган се разбраха българските граждани, които се лекуват в Турция и чието лечение беше преустановено поради въведените мерки за СOVID 19, да могат да го продължат. Беше наблегнато на продължаване на т.нар. последващи процедури в Истанбул - главно за онкоболни пациенти.

В интервю пред economy.bg миналия август Звезделина Лютфи, управител на Здравен информационен център "Медикъл Караджъ, каза, че трудно може да се посочи (има предвид посочения здравен център посредник) точна бройка на търсещите медицинска помощ в Турция български граждани, "защото регистрираме всички запитвания, отправени към нас, включително и такива, които са само за второ мнение или информация". "Но съотношението на пациентите, заминаващи за Турция в сравнение с тези, които избират други дестинации, е приблизително 9:1."

Само през 2018 г. в Турция са се лекували 500 000 чуждестранни пациенти, като целта е те да достигнат до 2 млн. души през следващите години. Това каза преди година турският министър на здравеопазването Фахретин Коджа. Тогава той отбеляза, че Турция планира да изпрати здравни аташета и да изгради модерни диагностични центрове в страни като Русия, Украйна, Азербайджан, Бахрейн и Катар.

Председателят на Международната здравна асоциация Фулия Салък каза преди година, че Турция си поставя за цел да постигне приходи в размер на 20 до 25 млрд. долара от здравен туризъм през следващите години. По нейните думи чуждестранните пациенти са похарчили средно по 2000 долара в държавни, и по 4000 долара в частни болници.